За това, че след излизането си от тялото душата преминава през страшни изпитания във въздуха, и зли духове я пресрещат и пречат на възхождането и.

1.    Из житието на Антоний Велики

Веднъж около деветия час свети Антоний, гот­вейки се да се храни, стана да се помоли и почувства, че умът му идва в изстъпление. И странно нещо - видя себе си, сякаш току-що излязъл от собственото си тяло, и че някакви хора го водят нагоре, а други, мрачни и страшни на вид, се стремят да му попречат да премине. И когато придружителите му влязоха в спор, онези започнаха да му търсят сметка, дали не им дължи нещо, при което се опитваха да представят списък още от раждането му, но придружителите на Антоний възразиха:

- Това, което е било от рождението, е простено от Господа. Сметката трябва да се води от момента, в който той стана монах и даде обети на Бога.

Тогава онези започнаха да го обвиняват, но не  успяха да докажат нищо и освободиха пътя. И в съ­щия час той видя, че сякаш се връща в себе си, и ето, вече отново е предишният Антоний. След това, заб­равил за храната, през останалото време от деня и през цялата нощ плачеше и се молеше - толкова силно го беше поразила мисълта за това, колко много врагове се борят с нас и колко трудно е да се премине въздушното пространство. Тогава му дойде на ум, че точно за това апостол Павел каза: „...по волята на княза, господстващ във въздуха“ (ср. Еф. 2:2). Ето в какво се състои господството на врага - в това да се бори и да възпрепятства душите, които възхождат към небето! Затова и апостолът съветва: Заради това при­емете Божието всеоръжие, за да можете се възпро­тиви в лош ден (Еф. 6:13), тоест врагът да не може да каже нищо лошо за вас и да бъде посрамен.

2. Друг път той беседвал с дошли при него хора за начина на съществуване на душата и за това къде отива тя, когато напусне този свят. На следващата нощ някой го вика отгоре и му казва:

- Антоний, излез и погледни!

Тогава той излезе (защото знаеше на кого трябва да се подчинява) и като вдигна глава, вижда да стои един грозен и страшен исполин, висок до облаците. И когато някой политаше, сякаш с криле, към небе­то, той протягаше ръце и на едни не позволяваше да прелетят, а други, издигайки се по-високо, прелитаха покрай него и продължаваха пътя си безпрепятстве­но. Срещу такива великанът скърцаше със зъби, а когато някой падаше, той се радваше. Тогава Антоний чу глас:

-      Разбери това, което видя.

И в миг смисълът на видяното му се откри и той разбра, че това е възхождането на душите, а велика­нът е дяволът, който завижда на вярващите. И онези, които са в негова власт, той задържа и не им дава да преминат, а тези, които и по-рано не са му се покоря­вали, сега той не може да задържи, тъй като те летят над него.

Като видя това видение и като си припомни от­ново предишното, Антоний стана още по-ревностен в ежедневните си подвизи.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Една от разликите между красноречивата елинска философия и християнската вяра е тази, че елинската философия може с ясни думи да се изложи и с четене да се усвои, докато християнската вяра, не може да се обясни само с ясни думи, нито пък, още по-малко само с четене да се усвои. При изложението на християнската вяра е необходим и примера на проповедника, а за разбирането и усвояването е необходимо освен четенето, и упражнението на читателя. Когато патриарх Фотий прочел словото на  Марк Подвижник за духовния живот, той открил известна неяснота при написаното, за която, той мъдро отбелязва, че „не произлиза от „неясно изложение, а от това, че изложеното, по-добре се разбира посредством опита ( отколкото от думите ), и не може да бъде обяснено само с думи… И това - добавя великия патриарх – не е случай само в тази беседа, нито само единствено при този мъж, а при всички които са се потрудили да изложат подвижническите закони, страстите и упътванията, които, по-добре се разбират от самото дело ( опит ).

БЕСЕДА против злорадството

Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне ( Пртч. 24, 17 )

Човек е, не се радвай на неговото падение. Брат ти е, нека сърцето ти да се не весели, когато пропадне. Бог го е сътворил за живот, и Бог не се радва на неговото падение. И ти не се радвай на онова, за което Бог скърби. Когато човек пропадне, Бог губи; нима ти да се радваш за загубата на твоя Творец, на твоя Родител? Нима когато ангелите плачат ти ще се веселиш? Когато твоя неприятел падне, моли се Богу за него, Бог да го спаси, и благодари на Бога, че не си паднал ти. От един и същи материал сте и ти и той, като две гърнета от ръцете на грънчаря. Ако едното гърне се счупило, трябва ли второто да се смее и радва. Виж, малкото камъче, което е счупило онова гърне, чака само някоя ръка да го вдигне и да разбие и това гърне. От един и същи материал са и двете гърнета, и малкото камъче може да строши стотина гърнета.                      Когато се изгуби една овца, трябва ли останалото стадо да се радва? Не, не трябва да се радва. Защото, погледни, пастирят оставя стадото и разтревожен тръгва да търси изгубената овца. Затова не се радвай, когато твоя неприятел падне, защото твоя Пастир и негов Господ Иисус Христос, не се радва на неговото падение.

      О, Господи Иисусе Христе, Пастирю добрий, изрини злорадството от нашите сърца, и вместо него насади в сърцата ни съжаление и братолюбие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски