ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

„Който иска да отклони от себе си бъдещи беди, трябва с радост да изтърпи сегашните“, е казал Марк Подвижник. За голяма беда, хората смятат клеветата; и са малко онези, които търпят тази беда без ропот, прекрасни плодове на претърпяната напаст! Напастта се допуска върху нас за добра духовна търговия, а ние пропускаме сгодата и оставаме на пазара без полза. Виж, и Атанасий, и Василий, и Златоуст, и Макарий, и Сисой, и хиляди други последователи от оклеветените, били най-оклеветени. Но Бог, Който всичко устройва за нашето спасение, тъй е устроил, та от тръните на клеветата да изникнат ухайните рози на славата за всички оклеветени заради Неговото Име. Ако не би бил оклеветен, нима Стефан щял да види небето отворено и славата Божия на небето? И клеветата върху целомъдрения Иосиф,  не послужила ли за неговата още по-голяма слава?

БЕСЕДА за днешния и утрешния ден

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден ( Пртч. 27, 1 )

Да не се хвалим, братя, с онова, що не е в наша власт. Времената и годините Господ е поставил под Своя власт, и Той разполага с тях. Само Бог знае, дали утре ще бъдем между живите или мъртвите. Някои са умрели в навечерието на венчавката си; някои пък са слезли в гроба в навечерието на коронясването им с царската корона. Тогава, значи, никой да не казва: „ Утре ще бъде най-щастливия ми ден в живота - утре сключвам брак!“. Или: „Утре ще сложа царската корона!“. Или: „Утре отивам на голяма гощавка!“. Или: „Утре ще получа голяма печалба!“. О, нека никой да не говори за утрешното щастие. Виж, още тази нощ, може душата ти да излезе от тялото, и сутринта да се окажеш обкръжен от черните демони на митарствата! Още тази нощ, човек може да се раздели от сродници и приятели, от богатството и честа, от слънцето и звездите, и да се окаже в съвсем непознато общество, на непознато място, и на неочакван съд. Вместо да се хвалим с утрешния ден, по-добре да се молим Богу да ни даде „хлеб наш насущний“ и днес. Може днешния ден да ни е последен на земята. Затова е добре да прекараме този ден в покаяние за всички минали на земята дни, отколкото напразно да фантазираме за утрешния ден - ден, който за нас може и да не настъпи. Безсмисленото фантазиране за утрешния ден, не може да ни донесе нищо добро, докато покаянието с плач, за един ден, може да ни спаси от вечния огън.

Господи праведни, изгори нашата безумна суета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски