Предлаганото четиво няма да допадне на онези, които ще прочетат само няколко реда и ще го зарежат.
Няма да допадне на мамините лигльовци, и претенциозни госпожици.
Няма да допадне и на майките, чиито деца са „най, най, и по по най“.
Няма да допадне и на рекламните лъскави идиотчета, дето си скубят веждите, бръснат си краката, и си купуват розови прашки.
Няма да допадне на доста хора.
На вас дали ще попадне не знам. И вие още не знаете. Ако рискувате да го прочетете ще разберете.
http://www.misioner.com/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0
1. Из патерика
Веднъж двама братя по общо съгласие станаха монаси. Когато приеха пострижение, решиха да построят две килии на разстояние една от друга, след което се разотидоха по килиите за уединен живот. Много години не се виждаха един друг, защото нито единият излизаше от килията, нито другият. Случи се единият от тях да се разболее и отците дойдоха да го навестят. И видяха, че той ту сякаш изпадаше в изстъпление, ту съзнанието му отново се връща при него. Тогава го попитаха:
- Какво видя?
- Видях - отвърна той, - как дойдоха ангели Божии, взеха мен и брат ми и ни понесоха към небето. И ни пресрещнаха вражески сили, в бесчислено множество и с ужасен вид. Но въпреки всичките им усилия не можаха да ни направят нищо. А когато ги отминавахме, започнаха да говорят и казваха: „Голяма смелост дава чистотата!“.
С тези думи братът умря. Като видяха това, отците пратиха един от монасите да съобщи на брат му, че е починал. Но когато вестоносецът отиде, видя, че вторият брат също е умрял. И отците, е удивление, въздадоха слава на Бога.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Покаянието е необходимо за християнина до последния му дъх. „Разгледай и ще видиш - казва св. Марк Подвижник – че тайната на благочестието при Божиите угодници е осъществена чрез покаянието“. Покаяние до смъртния час! Случило се такова нещо - на умиране стар постник и известен духовник извикал свещеника да го причасти. По пътя, към свещеника се присъединил един разбойник и пожелал да види как умира светия човек. Светия старец спокойно приел Причастието и спокойно се поразговорил със свещеника. Тогава разбойникът заплакал и казал: „Блазе ти! Ах, с каква ли смърт ще се удостоя аз?“. Светият старец ( изведнъж се възгордял ) отговорил: „Бъди и ти като мене, па и за тебе ще бъде както за мене!“. Разбойникът се върнал по пътя си плачейки и нареждайки сам над себе си. След това паднал и умрял. Тогава хората видели, как един иродиев плаче над светия старец, а играе и пее над разбойника. Когато го попитали за значението на това, той отговорил: „С гордостта си той погуби всичките си заслуги; с покаянието пък този [ разбойник] обра всички плодове.
БЕСЕДА за страха на безбожника
Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв ( Пртч. 28, 1)
Безбожниците се плашат и от сянката; сянката от дърветата им се струва като войска. Когато нещо прошумоли, безбожникът си мисли - отмъстител дохожда! Трептенето на листа чува като звънтенето на верига; гласът на птиците му се струва като глас на ловец, който преследва дивеч; на тревата гледа като на издайник на своето злодеяние; на водата като на свидетел против него; на слънцето като на съдия; на звездите като на присмехулници. О, братя мои, колко лъжи се раждат от страха! Защото страха е от греха, греха от дявола, а дявола е баща на всички лъжи. Страхът е първия плод на греха. Когато Адам съгрешил, той се скрил от Божието лице. И когато Бог го повикал, той казал: Чух гласа Ти в рая, и ме достраша ( Бит. 3, 10). Преди греха Адам не познавал страха; нито се криел от Божието лице, но, напротив, винаги тичал да срещне Бога. А като съгрешил, се изплашил! А праведникът е смел като лъв. Без грях, без страх. Без грях, и без немощи. Безгрешните са силни - твърде силни, Безгрешните са храбри - твърде храбри. Праведниците са силни и безстрашни. Такива са праведниците - но само праведниците.
О, Господи безгрешни, спаси ни от безполезния страх, но преди това ни запази от греха - родителя на [ всеки страх] страха.На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
