КАЛЕНДАР
3/16 ЮЛИ
Мч. Иаки́нт Римски (108)
Перенасяне мощите на свт. Фили́п, митрополит Московски и на цяла Русия, чудотворец (1652)
Прпп. Анато́лий Печерски от Близките пещери (XII) и Анато́лий Печерски, затворник (XIII)
Блгвв. кнн. Васи́лий и Константин Ярославски (XIII)
Свт. Васи́лии, епископ Рязански(1295)
Прпп. Иоа́н и Ло́нгин Яренгски (1544–1545)
Блж. Иоа́н (1589)
Прп. Никоди́м Кожеезерски (1640)
Мчч. Диоми́д, Евла́мпий, Асклипиодо́т и мц. Голинду́хия (II)
Мчч. Мо́кий (Мокиан) и Марк (IV)
Прп. Алекса́ндър (ок. 430)
Свт. Анато́лий, патриарх Константинополски (458).
Сщмч. Анто́ний (Бистров), архиепископ Архангелски(1931)
Сщмч. Силвестър, архиепископ Омски
Икона на св. Богородица Млекопитателница
Св. новомчн. Герасим
Преп. Исаия Отшелник
http://www.pravoslavieto.com/life/07.03_sv_Jakint.htm - БГ.
Руски източници:
https://azbyka.ru/days/sv-iakinf-rimskij-muchenik
https://azbyka.ru/days/sv-filipp-II-moskovskij-i-vseja-rusi
https://azbyka.ru/days/saint/4388/5342/group
https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-vsevolodovich-jaroslavskij
https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-rjazanskij
https://azbyka.ru/days/saint/4732/2241/group
https://azbyka.ru/days/sv-ioann-moskovskij
https://azbyka.ru/days/sv-nikodim-kozheezerskij
https://azbyka.ru/days/saint/5538/1357/4516/5985/group
https://azbyka.ru/days/saint/5538/1357/4516/5985/group
https://azbyka.ru/days/saint/5257/5386/group
https://azbyka.ru/days/sv-aleksandr-konstantinopolskij-pervonachalnik
https://azbyka.ru/days/sv-aleksandr-konstantinopolskij-pervonachalnik
https://azbyka.ru/days/sv-antonij-bystrov
https://azbyka.ru/days/sv-silvestr-olshevskij
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/556
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/557
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/558
http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - 505 стр.
Сръбски източници:
https://svetosavlje.org/zitija-svetih-8/4/
https://svetosavlje.org/dan-prologa/3-jul-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-16/
ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ И СПАСИ НАС. АМИН.
ДО ЕДИН МЛАД СВЕЩЕНИК: ЗА НАЙ-ДОБРОТО ОБЩЕСТВО
Не се страхувай, не си сам. Сам е онзи, който не познава Бога, дори да има за приятели всички хора. Такъв човек и сред най-многобройното общество ще казва, както и сега казват някои: „Скучно ми е. Не знам какво да правя със себе си - всичко ми е страшно скучно!" Това са празни души, в които няма Бог - черупки без сърцевина, пепел без огън. А ти не си сам, защото си с Бога и Бог е с теб. Чуй какво казва великият Павел, апостолът на вселената, който веднъж бил изоставен от всички: „Никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Но Господ застана пред мене и ме укрепи”. Виж каква надежда в Живия Бог е имал той. „Господ ще ме избави и от всяко зло нещо и ще ме запази за Своето небесно царство” (2 Тим. 4:16-18). Виждаш ли как светло е мислел и говорел Христовият раб Павел в онези първоначални дни, когато в целия свят все още не е бил издигнат нито един християнски храм и не е имало нито един християнски владетел! А днес цялата земя е украсена с християнски храмове и християните наброяват стотици милиони.
И така, не скърби заради самотата си във вашето населено място. Ако се чувстваш като в пустиня, както пишеш, знай, че мнозина са се спасили в пустинята. Но всички тези Божии пустинници са се въздигали до великото общество на Бога и Божиите ангели. В противен случай не биха могли да понесат пустинния живот. Между тях е имало такива, които в продължение на петдесет години не са виждали човешко лице и пак не са казвали: самотни сме! скучно ни е! Защото Бог е бил с тях и те - с Бога. Без всичко и без всеки е възможно да се живее, само не и без Бога. Това е тяхното свидетелство, което те са оставили на Църквата като свое скъпоценно наследство.
Не е известно обаче някога безбожник да е преживявал петдесет години в пустинята в пълна самота. Безбожник не е в състояние да направи това. Скучно му е дори и сред хората, а без тях - убийствено и непоносимо скучно. Той търси хора, за да ги жили с жилото на своето безбожие и да се храни от тяхната болка. А кого би могъл да жили в пустинята освен себе си? И от чия болка би могъл да се храни освен от своята?
Затова постоянно мислено се възнасяй в духовните висини, където обитава Онзи, с Когото е по-мило и по-сладко да се общува, отколкото с когото и да било на земята. На Него служи; с Него дружи; на Него кади; с Него се услаждай; с Него разговаряй; за Него говори и Него обичай - обичай Го от цялотото си сърце и с всичката си сила, и с всичкия си разум. И заради твоята любов Той ще намери начин да отвори очите и сърцата на твоите съседи и да вдъхне в тях жива вяра в Себе Си, подобна на твоята. Тогава вече няма сам, както досега, да пееш слава на Бога, а заедно с цял един хор.
Господ да ти даде мир и здраве!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮЛИ
Разсъждение
Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат молитви и да се раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игуминия (12 април) преди смъртта си завещала на своите сестри всеки ден, в продължение на 40 дена след смъртта ѝ, да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена и престанали. Тогава светицата се явила на сестрите, придружавана от два ангела, и им казала: „Защо сте престъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня и молитва, свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такива милостиня и молитва наистина помагат.
БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос
Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост (I Петр. 1: 8).
Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали (Иоан 20: 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостолът, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостолът, ала все пак имат вярват в Него с апостолска вяра! О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме – виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души, кръстени в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост. Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа – живия и близкия. Като знаем, че Господ, нашият Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра и какво по-силно оправдание на нашата любов [е необходимо]? Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден-днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.
О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи в нас, до последния ни дъх, вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим, като Твоите свети апостоли, да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
