За онзи, който тръгне след Христа и се върне, ще бъде по-тежко, отколкото за онзи, който никога не е тръгвал след Него. И ако Господ го е избавил от един зъл дух, а той се отрече от Господа, ще го нападнат и завладеят други седем духа, по-зли от онзи, първия (Лк. 11: 24 – 26).
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Господ Христос е с нас. Богочовекът е с нас. Победителят на смъртта е с нас и ни дава всичко. Какво не ни достига? Нищо, освен вяра, нищо, освен твърдост във вярата.
Преп. Иустин (Попович)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ
Разсъждение
Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два, а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще са ни полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия – казва – един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта, ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с лапите си на лакомството; но тъй като дрехата ѝ пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, сред зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.
БЕСЕДА за крепостта на вярата
Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (I Петр. 5: 9).
Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото нечистият и злобен дух знае, че като разруши тази крепост, ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17: 5). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога – нито философията, нито науката, нито богатството, нито славата, нито целият свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дяволът знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра. А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим, освен чрез страдания. Затова многострадалният апостол Петър казва: Такива също страдания (като вашите) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа. [Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваши братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатият Господ наш Иисус Христос.
О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите, усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
