http://www.misioner.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Защо Господ допуска върху истинската вяра нападения и страдания, докато за ересите и езичеството допуска наслаждения и спокойствие? „Защо? – пита св. Иоан Златоуст и веднага отговаря –За да проличи тяхната слабост (т.е. на ересите и езичеството), та като видиш, че и без притеснения те от само себе си се разпадат, да се убедиш в силата на вярата, която търпи беди, но и чрез своите врагове се разпространява. Ако спорим, следователно, с езичниците или с нещастните иудеи, достатъчно е да посочим за доказателство на Божествената сила на тази вяра (християнската), подлагана на безбройни нападения, но удържала победа“, даже и когато целият свят е въставал против нея. А св. Исак Сирин казва: „Чудната Божия любов към човека проличава, когато човекът е в беда, която разрушава неговата надежда. Тогава Бог показва Своята сила чрез неговото спасение. Защото човек никога не узнава силата Божия в покой и свобода“.

 

 

БЕСЕДА за това как се оправдава мързеливият

 

 Ленивецът казва: „лъв на улицата“ ( Пртч. Сол. 22: 13).

 

За да оправдае своята леност, мързеливият посочва трудностите и препятствията за всяка работа и ги преувеличава без мярка. Ако му пречи един човек, той ще каже, че цялото село му пречи; ако трепне лист, той се оправдава, че не може да свърши работата заради бурята; ако пред къщата има заек, той ще каже – лъв! Само и само да не излезе от къщата и да отложи работата. Леността е съвсем противоположна на човешката природа. Природата на човека е деятелна – тя иска той да се труди, да работи, да съзижда. Леността е верен знак за повредата на природата при даден човек. Че леността е страшен порок, е ясно от това, че един деятелен човек въобще не завижда на мързеливия, докато мързеливият завижда на работния; точно така, както трезвият човек не завижда на пияницата, докато пияницата завижда на трезвия човек.

О, Господи, Сътворителю вседеятелен, спаси ни от глупавата и порочна леност, чрез която ние се отдалечаваме от своята първосъздадена природа, от Твоя образ и подобие, Владико на всички твари! Вдъхнови ни чрез Твоя, оживотворяващ и даващ радост на всичко, Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски