Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756194 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Юли, 2019 г.
2 3 4 5  >  >>

Рассказ о краже в монастырском винограднике

Рассказывает монах Рафаил из Свято-Спасовского монастыря возле Охрида:

«К нам часто наведывался один жандармский унтер-офицер, по происхождению македонец. Вел себя всегда прилично. И вот однажды осенью приходит он перед полуднем очень взволнованный, заходит в храм, прикладывается к иконе и оставляет на ней 10 динаров. А потом рассказывает нам, что случилось. Оказывается, он проходил мимо виноградника монастырского, увидел созревшие плоды, зашел и нарвал себе полный платок, делая все украдкой, чтобы никто его не видел. После этого пошел на гору, нашел укромное местечко для отдыха. Там его разморило, он лег и уснул. Во сне же увидел человека с весами, который, взяв его платок с виноградом, взвесил и сказал: «Здесь ровно две оки, по пять динаров. Итого десять динаров». – А потом сурово посмотрел на жандарма и добавил: – «Это монастырский виноград; это украденный виноград; этот виноград нельзя брать без спроса! Горе тому, кто так делает!..» Сказав это, человек исчез, а жандарм проснулся в ознобе от страха. Затем, осмыслив увиденное во сне, он отправился в монастырь. Виноград вернул и оставил десять динаров на иконе в храме. Когда же все это рассказал, жандармский унтер-офицер поднял вверх руки со словами: «Никогда больше, никогда! Не возьму больше не только монастырского, но и ничьего чужого, ничьего вообще!»

Категория: Други
Прочетен: 347 Коментари: 0 Гласове: 0
   

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

                                                                                        

Разсъждение

 

Кое е по-богоугодно  – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си. Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. Пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

 

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

 

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).

 

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
image       

43. Пресвет
a Богородица „Корен Иесеев“

       Празнува се на 2 юли

 

       •     Произход: Гърция, остров Андрос, храм „Св. Николай“

 

       •     Особена дарба: кръвотечива, мироточива; изцерява скоротечни форми на рак, психично болни.

 

       •     История

       Иконата е в сребърен обков, с изображение на Света Богородица, седяща на престол с Божествения Си Син в ръце. При нозете И е изобразен пророк Иесей, баща на цар Давид, от който род, съгласно пророчествата, произлязъл Месия. От Иесей, като от корен, расте ствол с образите на Господа и Богородица; от двете страни има клонки, а на тях са образите на тези пророци, които са предсказали идването на Христа.

       През 1986 г., влизайки една сутрин в храма, отец Доротей забелязал, че от дясното око на Божията Майка се стича червена сълзица. На следващия ден кръвоточенето спряло и от иконата започнало да излиза силно, неземно благоухание.

       Един от най-поразителните случаи станал през 1991 г. Това било чудесното изцеление на една лекарка от Франция с името Анна Гиле, на която открили скоротечна форма на рак. Анна, практикуваща медицина в Корсика, пристигнала в монастира от Франция с майка си, сестра си и малкия си син, за да се помоли пред иконата на Света Богородица.

       Няколко дена след връщането си в Корсика тя отново си направила изследвания. Оказало се, че ракът бил напълно изчезнал.

       На жена някоя от съседното село Стенис лекарите намерили сина ѝ за психически болен. Казали ѝ че му предстои да премине остатъка от дните си в клиника за психично болни. Тя отишла при него в клиниката, като взела със себе си памук, напоен с миро от иконата на Света Богородица, осенила го с кръстно знамение с памука в ръката си и в същия миг той се изцелил.

 

 

От много мои грехове боледувл тялото, боледува и душата ми. Към Тебе, Благодатната, привягвам; надеждо на безнадеждните, Ти ми помогни!


Категория: Други
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ о чуде пяточисленников

Пяточисленниками называют пятерых учеников свв. Кирилла и Мефодия, а именно: святых Климента, Наума, Ангелария, Горазда и Савву. Поныне хранятся мощи святого Климента в Охриде и святого Наума в Свято-Наумовском монастыре.

И вот что рассказывает нам господин Прнятович, один из самых уважаемых купцов Сараева:

«Будучи попечителем Старой церкви в Сараеве, я смертельно заболел скарлатиной. И это мою семью довело до отчаяния.

Доктора днем и ночью не отходили от меня. А я в сильной горячке лежал без сознания. Когда же на короткое время приходил в себя, осознавал, что умираю. Однажды в горячке явились мне какие-то мужчины. Я смог посчитать до трех. Они стояли передо мной. Я спросил: «Кто вы?» А они ответили: «Мы Пяточисленники». Затем сказали мне: «Ты не умрешь, не бойся!»

После этого я выздоровел. Главный из бывших возле меня врачей, Караахмедович, тогда признался: «Состояние твое было безнадежным. Сам Бог тебя спас».

Тогда я начал расспрашивать, кто такие Пяточисленники. И никто не мог мне объяснить. Но в конце концов узнал от одного священника».

После этого Прнятович заказал в Битоле большую икону святых Пяточисленников и поместил в своем доме.

Категория: Други
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка, е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Иулита е могла да се радва, виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно  всичко! Ето как св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява (под формата на диалог) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство ли искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевният мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.

 

БЕСЕДА за необходимостта от постоянно напомняне

 

 

Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината (II Петр. 1: 12).

 

Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орачът всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата, ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътникът всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътникът ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелецът с всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски? Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си затова, да ореш, да водиш, да дялаш. О, слушателю на истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.

О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина – с Тебе, о, Иисусе, храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
          image

             42. Пресвета Богородица „Козелщaнскa

Празнува се на 21 февруари

 

•     Произход: украинска (Полтавска губерния)

 

•     Особена дарба: изцерява парализи, мозъчни заболявания, подтиква към по-често причастяване.

 

•     История

       Тази удивителна история се е случила през 1881 година в семейството на граф Владимир Капнист. Син на московския губернатор Иван Василиевич и потомък на бележит писател от XVIII век, той принадлежал към най-едрите земевладелци в Полтавска губерния. От поколение на поколение в Капнистовия род се предавала и родовата икона, известна сега като Козелщанска Божия Майка по името на село Козелщина.

       Съвсем ненадейно тежко се разболяла най-голямата от трите дъщери на графа, 15-годишната Мария която се възпитавала в Полтава, в училището за девици от благороден произход. Най-добрите лекари, повикани на помощ, се оказали безсилни.

       Мария била измъчвана от мъчителни болки в гръбначния стълб, които не и позволявали нито да ходи, нито да движи ръцете си без болка.

       На 21 февруари 1881 година Мария се приготвяла за поредното пътуване до Москва за консултация при професор Шарко. Завършили последните приготовления. Майката помолила нещастната Мария да почисти съгласно семейния обичай обкова на поставената в домашен иконостас фамилна икона на Божията Майка и да се помоли по-усърдно пред Застъпницата на всички страдащи и обременени.

       И в мига на гореща молитва болната внезапно почувствала в нозете си и ръцете си, лишени до този момент от всякаква сила, прилив на някаква жизнена енергия. Усещането било толкова завладяващо, че Мария с бързи движения започнала да маха от нозете си тежките стоманени шини и бинтове.

       Привлечени от радостните викове, домашните веднага притичали и видели девойката напълно здрава, уверено да се движи из стаята. Болестта отминала също така внезапно, както и дошла.

 

       • Молитва

       Весели се, земьо полтавска с цялото наше православно Отечество, защото Твоята пречудна икона, Преблагословена Божия Майко, се яви като светозарно слънце и озарява света с множеството си чудеса. Чрез нея придобиваме всичко добро и полезно на земята и биваме удостоявани с небесни съкровища. Затова Ти зовем: радвай се, винаги покланяема наша Похвало, спаси нас, които Ти се молим, едничка Надежда и вечна Радост на възпяващите Те.

 

Категория: Други
Прочетен: 444 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.07.2019 19:25
 Рассказ об удивительном предсказании

В книге о девице Мелании-затворнице, усопшей 11 июня 1836 года, повествуется, что как-то в Елецкий монастырь, где подвизалась Мелания, прибыли мать с дочерью. Обе они приняли монашеский постриг: мать – с именем Модеста, а дочь – с именем Митрофания. Мать, будучи в преклонном возрасте, готовилась к смерти и давала дочери наказы, что нужно будет сделать после ее упокоения. Между тем судьбе угодно было, чтобы дочь умерла прежде матери. Мать-старушка очень тосковала по своей дочери. И в той скорби увидела однажды во сне Меланию-затворницу, которая ей сказала: «Хватит печалиться! Лучше постарайся во славу Божию продавать мои книги».

Успокоилась от этих слов старушка, но пребывала в удивлении, о каких книгах говорит покойница, когда она, вроде бы, и не писала, и не оставляла после себя никаких книг. А через несколько дней в монастырь пришла посылка с книгами. Это было жизнеописание Мелании-затворницы. Кто-то составил его и прислал в монастырь. И вдруг игуменья определила, чтобы старая монахиня Модеста занималась этими книгами и продавала их посетителям монастыря. Тогда и выяснился смысл непонятных прежде слов о продаже книг.

Категория: Други
Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея – 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син. Вторият Вселенски събор в Цариград – 381 г. със 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети. Третият Вселенски събор в Ефес – 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер. Четвъртият Вселенски събор в Халкидон – 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този събор е осъдил монофизитската ерес. Петият Вселенски събор в Цариград – 553 г. със 160 св. отци. Този събор е осъдил Оригеновата ерес. Шестият Вселенски събор в Цариград – 691 г. със 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес. Седмият Вселенски събор е бил [в Царигрд] през 787 г. с 367 св. отци. Този събор не се чества сега, а само отделно на 11 октомври. Този събор е осъдил иконоборческата ерес. На тези събори под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.

 

 

БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество

 

Да станете участници в божественото естество (II Петр. 1: 4).

 

Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното и славното с безславното, нетленното с тленното и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно, те са: първото условие е от Божия страна, а второто – от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [Която] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека – като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни благапа след това призовал хората – да пристъпим и приемем тези блага.  Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели – със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели – т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем, ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас, смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас, грешните, вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.

О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Рассказ об исцелении в притворе монастыря Жича

Драгомир Алексич из Кралева рассказывает:

«Когда мне было три года, я тяжело заболел. А матери моей приснилось, что кто-то ей сказал: «Отнеси ребенка в монастырь Жича, и когда войдешь в притвор с западной стороны, увидишь там справа то ли воду, то ли росу. Покропи этим ребенка, и он выздоровеет».

Мать же приснившееся забыла. Но через некоторое время явился ей во сне тот же человек опять и еще раз повторил свой наказ. Мать моя снова не восприняла это всерьез. Тогда тот человек явился во сне третий раз, причем стал укорять ее, и даже замахнулся посохом, собираясь ударить за то, что не послушалась его. Мать испугалась и отнесла меня в Жичскую обитель, нашла там возле западных дверей справа росу, покропила ею меня и попросила духовника, чтобы прочитал надо мною молитву. Пока духовник читал, я заснул и пропотел. А когда проснулся, был здоров».

Категория: Други
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове: 1
       

              image


       41. Пресвета Богородица „Киккска“ („Киккотиса“)

 

       Празнува се на 12 ноември

 

       •     Друго наименование:

       „Милостива“ („Елеуса“)

 

       •     Произход: Кипърска

 

       •     Особена дарба: избавя от насилници; лекува парализа, кръвотечение, главоболие.

 

       •     История

       Иконата на Божията Майка Киккска (Киккотиса) - „Милостива“ (Елеуса) е рисувана, според преданието, от евангелист Лука и получила своето название от кипърския град Киккос.

       През 980 г. по време на гоненията на християните Киккската икона била изпратена в Цариград. По време на царстването на Алексей Комнин тя, по откровение на един старец, била върната в Кипър. Това се случило така. По време на лов управителят на Кипър Мануил се заблудил в планините и срещнал благочестивия инок стареца Исаия. Не желаейки да бъде познат, старецът побягнал от Мануил, но той го настигнал и жестоко го пребил, заради което бил наказан с тежък недъг - разслабване. Старецът получил откровение, съгласно което Мануил трябва да замине в Константинопол при императора и да върне чудотворния образ на Божията Майка. Старецът се захванал със строителство на храм със средства, които му дал управителят на Кипър. Самият Мануил да замине за Константинопол се уплашил. През това време заболяла дъщерята на императора. Недъгът бил подобен на разслабването, от което страдал Мануил. Виждайки в това Промисъл Божий, Мануил помолил императора да върне иконата в Кипър. Царската дъщеря получила изцеление, но императорът забавял изпълнението на обещаното. Тогава самият той пострадал от тежкия недъг. Разкайвайки се за неизпълнение на обета, той поръчал копие на чудотворния образ, а самата икона изпратил на острова при стареца Исаия.

       На остров Кипър в Киккската обител от иконата ставали и стават многочислени чудеса. След молитви пред тази икона по време на суша на земята се изпраща благодатен дъжд, болни, кръвотечиви, страдащи от главоболие получавали изцеление, на безплодните се подавало чадородие. В чудодействената сила на светата икона вярват не само християните, но и иноверци, и прибягват към нея в беди и болести. Неизчерпаема е милостта на Пречистата Богородица, Застъпницата на всички страдащи, и наистина е присъщо на образа И името „Милостива“. Чудотворната „Киккска“ икона на Божията Майка има забележителна особеност: тя, неизвестно от колко време, е закрита до половината с пелена от горния ляв ъгъл до десния долен, така че ликовете на Божията Майка и Божествения Младенец никой не може и не дръзва да види. Празнуването на иконата е на 12/25 ноември.

 


Категория: Други
Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божии?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божии? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията и велможата се оказал сред вълните. За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ и го извадил на брега. Като се съвзел и си отпочинал, придворният отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят,  желаейки да го възнагради, го запитал какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар и казал на царя, че най-много желае царят да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [рибарят], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи сега го гонел от къщата му. Като чул за това, царят много се разгневил заради неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

 

БЕСЕДА за благодатта и мира

 

Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ (II Петр. 1: 2).

 

С познанието за Бога се умножават, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножават печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелстват ли достатъчно многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножават благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично и от своя скъпоценен опит го предава на другите. Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткият път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият и Той е Откровението, Мъдрец и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мирът. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубили. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове: 0
          Започвам да качвам разкази от св. Николай Велимирович, епископ Жички и Охридски.

Поради недостиг на време, не се наемам с превод на български.  

Ще качвам руския превод, защото смятам, че за хората, които четат православна литература ще е по-разбираем от сръбския текст.  С радост ще приема всички основателни забележки, или предложения за помощ.

 

СВЕТИТЕЛ НИКОЛАЙ РАЗКАЗВА

 

№ 1

 

Рассказ о великом чуде умершего епископа

В Манчжурии, на границе русской Сибири и Китая, где жил и умер епископ Иона, была русская семья: чиновник Восточной железной дороги, его жена и сын. Поскольку отец семейства служил у коммунистов, семья не проявляла интереса к вере и Церкви. Но заболел их сын, и не поправлялся несколько месяцев. У него отнялись ноги, стали как чужие. Родители делали все, что можно, прибегая к докторам и лекарствам. Но это не помогало. Мальчику становилось все хуже и хуже. Приглашали докторов русских и японских, делали рентген. А улучшения никакого. И родители в отчаянии ждали смерти своего сына. Между тем преставился епископ Иона. Произошло это 7 октября 1925 года. По причине смерти любимого архипастыря весь город был в смятении. Мать покормила своего больного ребенка в постели, укрыла его и вышла по делам в город. Когда же вернулась домой, недвижимый прежде мальчик, ее сын, выбежал из своей комнаты и радостно закричал: «Мама, я выздоровел!»

Мать не могла поверить глазам своим. Она обняла сына, расцеловала его, расплакалась от радости и стала расспрашивать, как это произошло. И вот что сын рассказал ей: «Когда ты ушла, я заснул. А во сне явился мне добрый человек в священнических одеждах и спросил: «Чего же ты лежишь в постели?» Я ему ответил, что ноги у меня отнялись, не могу передвигаться. А тот человек говорит: «Вот тебе мои ноги. Бери их и ходи. Мне они больше не нужны»...

Мать подробно расспросила, как выглядел тот добрый человек, и сын описал его. Назавтра мать взяла с собой сына и пошла на панихиду по новопреставленному епископу. Увидев лицо усопшего владыки, мальчик воскликнул: «Мама! Вот он, тот человек, который мне явился во сне и отдал свои ноги!»

 

Категория: Други
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756194
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Юли, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031