Разсъждение

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана (не за да я излекува, а за да я разяде повече и да я отрови). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски (+ 1853). Онзи, който осъзнава и усеща, че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този,  същият блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни – без това нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш – как е написано, сине мой? При блажени Теофил е написано – оплачи, а при сатаната – разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853 г.

БЕСЕДА за надеждното укритие

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. Сол. 29: 25).

Праведникът е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопът не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побягнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима и смрадта на гонещите го страсти. От нито един потоп човек не може да [ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете – като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, За нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски