39. Пресвета Богородица „Калужка“
Празнува се на 2 септември и 12 октомври
• Произход: руска (1748 г.),
с. Тинково (на 8 версти от Калуга)
• Сегашно местонахождение:
Московска духовна академия в Троице-Сергиевата лавра
• Особена дарба: лекува глухота; избавя от епидемии и пожар; покровителка на студенти, писатели, издатели...
През 1868 г. тази икона излекувала преп. Амвросий Оптински от смъртоносна болест.
• История
Явяването на Калужката икона на Божията Майка станало през 1748 година в село Тинково край Калуга, в дома на помешчика Василий Кондратиевич Хитров. Две негови слугини премествали и подреждали на тавана на къщата стари вещи и случайно попаднали на предмет, увит в ленено платно. Като го развили, видели изображение на жена с тъмни дрехи и с книга в ръцете. Като го взела за портрет на монахиня, едната слугиня заплашила другата, която била нехайна и се казвала Евдокия, с гнева на „игуменията“. А Евдокия дръзко казала:
- Ето как се боя от твоята игумения - и се изплюла върху „портрета“.
Но щом извършила това, нещастницата мигновено била поразена от невидима сила: ръцете и краката ѝ се сгърчили, изгубила речта си, очите ѝ помътнели и тя паднала в несвяст. Приятелката ѝ се уплашила, побягнала надолу и разказала на помешчика за случилото се. По негова заповед отнесли безчувствената Евдокия в дома на родителите ѝ и я поставили под една икона. През същата нощ Пречистата се явила на родителите на Евдокия и рекла:
- С дръзката си постъпка дъщеря ви оскърби не някоя монахиня, а Мен, тъй като поруганото от нея изображение е Мой образ, чрез който по волята на Моя Син и Бог ще ходатайствам за града ви и за всички жители на този край.
Пречистата наредила още на следващата сутрин да отслужат молебен пред поруганата икона, а болната да поръсят с осветената на молебена вода. Родителите изпълнили всичко, което наредила Владичицата. Като дошла на себе си, дъщеря им се покаяла и оздравяла.
А иконата незабавно била свалена от тавана и поставена в рамка на почетно място в господарския дом. Чудотворната сила на новоявената икона скоро се проявила с ново чудесно изцеление. В господарския дом имало един слуга на име Прохор, който от много години страдал от глухота. Той три пъти видял насън Пресвета Богородица, Която му заповядвала да се моли пред новоявената И икона за изцеление от недъга си. Прохор изпълнил заповедта. След усърдната молитва заспал от умора дълбок сън и спал две денонощия. Като се събудил, се почувствал напълно здрав.
• Молитва
Тропар, гл. 4
Непреодолима за чуждоземните врагове, Застъпнице на калужката земя и милостива Избавителко от смъртоносната епидемия! Избави от всякакви беди и болести рабите Си, които с вяра и любов прибягват към Твоята чудотворна икона и спаси душите ни.
Величание
Величаем Те, Богородице Дево, и почитаме Твоята чудотворна икона, чрез, която благоволи да спасиш калужката земя от вражески нашествия и от всепогубващи болести.
207
Разсъждение
Платното на правдата е по-тънко от коприна, ала е здраво и неразкъсваемо, покрива и двата свята; докато платното на неправдата и насилието е дебело и лесно разкъсваемо. По времето на киевския княз Владимир в Киев живеело само едно християнско семейство – Теодор Варяг и синът му Иоан. Когато настъпил някакъв скверен идолски празник, тогава езичниците киевчани, подтиквани от самия демон, решили да пренесат в жертва на идола Иоан, Теодоровия син. Когато някои от тях отишли в името на своите „богове“ и потърсили Теодоровия син, Теодор им казал: „Ако вашите богове са живи, нека сами да дойдат и вземат моя син“. Разярани, езичниците нападнали Теодоровата къща, разрушили я и под развалините ѝ оставили мъртъв богоугодния мъж Теодор и неговия син Иоан. Ето докъде стига насилието. А платното на правдата се простира – княз Владимир скоро се покръстил, покръстил и своя народ и на онова същото място, където били къщата и гробът на руските първомъченици Теодор и Иоан, въздигнал храм на Пресвета Богородица.
БЕСЕДА за Божието отношение към горделивите и към смирените
Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (I Петр. 5: 5).
Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее? Дали пред ангелите? Ама ангелите са безсмъртни, а човекът е смъртен. Или пред хората? Но той е зависим от много хора и смъртен, както и всички хора. Или пред животните? Но как ще живее без служението на животните? Или пред слънцето и звездите? Но без тяхната светлина ще се лута няколко дена в мрака и ще изчезне. Или пред растенията? Но растенията са главната му храна? Или пред черната земя? Но тялото му е създадено от пръст. Или пред мъртвите? Но без тях не би се появил в живота. Или пред живите? Но живите са толкова много, че между тях той е като една нишка в килима. Пред Бога? Но ако не е волята Божия, него няма да го има нито между живите, нито между мъртвите. Пред кого и пред какво,братя, човек може да се гордее?
На унизените и смирените Бог дава благодат. Т.е. дава им всичко онова, което им е потребно, всичко онова, за което те се молят на Бога в своето унижение и смирение. Кои са тези унизени и смирени? Това са онези, които чувстват своето безсилие и пълна зависимост от своя Творец. Те са пълни като море и зависими като море. Коя вода е повече от тази в морето и коя е по-зависима от дъжда и притоците? А горделивият е като затворен кладенец, изолиран от небето и от земята – самодостатъчен, докато е пълен. Но като е затворен и изолиран, той ще трябва бързо да пресъхне[1]. Мъдрият Соломон мъдро казва за Бога: Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат (Пртч. Сол. 3: 34). Но Божият присмех не е злорад като човешкия присмех, а скръб и гняв. Нито пък Божията милост е ограничена като човешката милост – тя е царска милост, която удивлява със своето сияние, красота и безграничност.
О, Господи Боже, Създателю наш, укроти нашето сърце, когато се възгордява, и нашия ум, когато се възгордява, и ни помогни в часа на нашето пусто превъзнасяне да си спомним за Кръста на Голгота и за Твоя Единороден Син, [облян] в кръв и страдания за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – изпразни (бел. прев.).
