Душеполезна повест за Захарий Седлар и Иоан

       Да ви е известно, братя, че размишленията за вечните мъки на грешниците, за тяхното отстраняване от блаженото съзерцание на Божието лице и за вечната тъмнина, в която те ще се мъчат, а заедно с това, и размислите за двете велики добродетели – целомъдрието и милосърдието – принасят на човека велика полза.

       Те правят християнина съд на Божествената благодат, осветяват го и даже го правят чудотворец. Сега ще ви убедим във всичко това.

       Някой си Иоан, жител на Цариград, раздал голямото си имане на бедните. След това отишъл в храма на молитва. Една нощ застанал пред храма на св. София. Вратите били затворени и той легнал да си почине в преддверието. След известно време видял една светла звезда, която предвождала един мъж. Иоан се зарадвал на това видение и зачакал да види какво ще се случи. Мъжът, като стигнал до храма, коленичил пред прага и дълго време се молил. Заключената врата се отворила сама. Той влязъл вътре и паднал пред иконата на Богоматер. Докато се молел, от него сияела необикновена светлина. След това отишъл пред царските двери, които също се отворили сами. Като се помолил с издигнати ръце в олтара, той излязъл от храма. Дверите се затворили сами, тъй както се и отворили. Иоан, желаейки да узнае кой е този чуден мъж, тръгнал след него. Влязъл в бедната му колиба и паднал в нозете му, като го умолявал със сълзи на очи да му открие кой е той и какви са добрите му дела.

„Раб Божий – казал Иоан, – открий ми твоя богоугоден живот, защото видях чудото, което твоята молитва направи!“.

„Прости ми, заради Господа, старче – отговорил домакинът, – видял си привидение, а не нещо истинско. Аз съм грешен човек, един неграмотен седлар. Казвам се Захарий и нищо добро не съм сторил.“

„Заклевам те в Бога – настоявал Иоан, – не скривай своите високи добродетели, кажи ми истината.“

       Тогава Захарий станал от мястото си, поклонил се до земята пред Иоан и заговорил:

„Брате мой, през целия си живот не съм мислил за нищо повече отколкото за сторените от мене грехове. Ежечасно си представям приготвения за грешниците адски огън и всяка нощ отивам в Божия храм. Там моля Господ да ме помилва и спаси от този огън. Жената, която виждаш, е моята невеста. Тя е девица. Под предлог, че сме бездетни, ние крием от хората телесната си чистота. Разполагам с три и половина сребърника. С тези пари купувам кожи, от които правя конски сбруи. Издържаме се единствено с моя занаят. Парите, които получавам, разделям на две части. По-голямата, чрез ръцете на бедните, давам на Христа, а другата оставям за нас“.

Надявам се, братя, че сега ще се съгласите с нас, че размислите за адския огън и добродетелите целомъдрие и милосърдие наистина правят човека съд на Божията благодат, свят и чудотворец.

       Не е ли удивително, че пред бедняк от простолюдието църковната врата се отворила и затворила сама след него? Че пред него вървяла звезда, а от него сияела необикновена светлина?

Разбира се, че е удивително случилото се. Но защо? Защото Захарий постоянно мислил за адския огън, живял целомъдрено и бил милостив.

       Тази повест, братя, да ви послужи за спасение на душите ви. Да заостри вашето внимание за често размишление за вечните мъки, а също и за добродетелите целомъдрие и милосърдие.

       Размислите за вечните мъки ще ви накарат да се отдалечите от всякакво нечестие и пороци. Целомъдрието ще даде с чисти сърца да видите Бога. А милостта ви ще бъде похвалена от Бога в този свят и на съда (Псл, 40: 2; 111: 3; Иаков 2: 13). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/31-07-2025/  

Поучение по словото за пастира Евхарист

       Неведнъж съм казвал, че не само в манастир, а и в света, и при това – във всяко звание, можем да се спасим. За да ви убедя в това, много пъти съм ви посочвал примери от живота на светиите, които, подобно на вас, са имали обикновен живот и не са били образовани.

       Днес отново имам намерение да ви докажа това и се надявам примерът, който ще ви посоча, да ви е полезен.

       Двама старци, живеещи в пустинята, молели Бога да им открие кои подвизи са му най-угодни. Молитвата им била чута и глас свише им възвестил, че те не могат да се сравняват със светия живот на един обикновен човек, на име Евхарист, и неговата жена – Мария, които живеят в едно от селата на Египет.

       Монасите веднага тръгнали да открият тези хора и скоро намерили тения дом. Евхарист го нямало и отците останали да го чакат. Вечерта той се върнал със стадото си и като видял старците, умил нозете им, приготвил им храна и ги умолявал да хапнат. „Не –казали монасите, – първо ни разкажи за твоите добри дела, а после ни предлагай храна. Докато не ни разкажеш за тях, няма да ядем нищо!“ Смиреният Евхарист отговорил: „Какви добри дела имам? Аз съм пастир. А това е жена ми“. Старците настоявали на своето, а той мълчал. Виждайки неговата непреклонност, накрая му казали: „Отговори ни, защото сам Бог ни прати при тебе!“. Като чул това, Евхарист се уплашил и им рекъл: „Овцете, които виждате, са ми наследство от моите родители. Всичко, което добивам от тях, разделям на три части. Едната давам на бедните, другата употребявам за приемане на странници, а третата оставям за себе си. Откакто Мария стана моя жена, ние пазим целомъдрие. През нощта се обличаме във власеници и досега това не е известно никому“.

       Като чули това, старците се удивили, прославили Бога и се върнали в пустинята. Тъй простият пастир бил в Божиите очи по-голям от старците, оставили всичко в света заради Бога! Чрез какво Евхарист достигнал до такава висока степен в духовния живот? Чрез смирение, с любов към бедните, с гостолюбие и целомъдрие. Има ли нещо, което да ви пречи да му подражавате в тези добродетели? Разбира се – не. А щом е така, подражавайте му, бъдете смирени, милостиви към ближните и живейте целомъдрено. Помнете, че съпружеството е установено за благословено раждане и възпитание на деца, а не за похот. Като живеете така, вие може да се спасите и в света. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Поучение по словото на авва Памво към неговия ученик

       Има много християни, които обичат църковното пеене и участват в него. Даже и не говоря, че църковното пеене е приятно за певците, то е и полезно за тях. Божията Църква, в едно от прошенията към Господ, изпросва от Него особено благоволение за тях.

       Но много жалко е, братя, че някои от певците допускат грешка, като пеят. Те обикновено извисяват глас над другите и така нарушават общата хармония на пеенето, и въвеждат в съблазън молещите се, като предизвикват в тях гняв или подигравки. За вразумлението на такива, мисля, не е излишно да посоча мнението на един от светите отци за неблагоприличното пеене, и заедно с него, да предложа урок за истинското пеене.

       Преподобни Памво пратил веднъж по работа  един от своите ученици в град Александрия. Монахът останал там петнадесет дена и често посещавал храма на св. Марк. Тъй като службата много му харесвала, той напуснал града тъжен и се върнал в манастира. Св. Памво забелязал тъгата му и го запитал: „Да не се е случило с тебе някакво нещастие?“. Монахът отговорил: „Небрежно живеем ние, отче. Видях църковния ред и чух как пеят в Александрия, и затова съм тъй много опечален. Защо ние не пеем така?“.

       Старецът отговорил: „Горко ни, чедо! Как може да има умиление, когато стоим в храма, а ревем като волове? Ако стоим пред Бога, трябва да стоим с умиление, а не да се превъзнасяме с пеенето. Не бива безумно да викаме, да пляскаме с ръце и да вършим неприлични движения. Трябва с голям страх, трепет и със сълзи да умоляваме Бог. С умиление и въздишки, с тих и смирен глас да принасяме молитвите си“.

       Изводът, братя, е, че ако имате усърдие чрез пеенето да послужите Богу, пейте с умиление, въздишки, благонравно, с тих и смирен глас. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/29-07-2025/  

       Поучение от св. Иоан Златоуст

В едно от църковните поучения от Пролога (7 август) между другото е казано и следното: „Да не негодуваме, а да се радваме при печал, защото тя е лекарство, полезно за нашите рани. Макар от една страна да е горчиво, от друга е сладко… Да благодарим Богу и за скърбите, защото Той ни ги праща не без промисъл, а за полза на душите ни“.

Правилно ли е казано това, братя? Наистина ли скръбта е лекарство за нашите рани? Вярно ли е, че от една страна е горчива, от друга – сладка? Вярно ли е, че Бог ни я праща не без промисъл, а за полза на душите ни?

Да, така е, братя, и сега ще го докажем чрез словото на вселенския учител св. Златоуст.

„Който в този живот не иска да търпи скърби, беди и всякакви напасти, той е малък пред Бога. А който живее с вяра и върши добродетели, търпи страдания и всякакви напасти приема с радост, той е велик пред Бог, уважаван от хората и прославян от ангелите. Тези, които грешат, а не ги постигат беди, ще получат големи мъчения. Търпящите пък беди, възхваляващи Бога, ще имат равен жребий с ангелите. Не вярвате? За да се уверите – спомнете си за бедствията на Иов, за страданията на апостолите и най-вече за Павловите скърби. Когато Иов раздавал милостиня и живял богоугодно, бил малък пред Бога. А когато понесъл беди, тогава станал велик пред Него и славен между светиите. Също и апостолите, когато правели чудеса и живеели добродетелно, не били славни. А когато понесли много беди и скърби, били прославени навсякъде. Павел понесъл най-много скърби, затова получил и по-голям венец от другите. Той е Божий избраник и чрез него всички избраници ще получат, а някои вече са и получили, спасение. Помнете, че както златото се пречиства чрез огън, тъй и светиите са прославени чрез страдания. Затова, да понасяме скърбите, за които Бог изобилно ще ни даде небесните блага.“

Вярно е казано в Пролога, че скръбта е лекарство, полезно за нашите рани. Макар от една страна да е горчиво, от друга е сладко, ние трябва да благодарим на Бога за скърбите, защото Той ни ги е пратил не без промисъл.

Както чухте от Златоуст, скърбите ни изплитат венци и ни водят към вечна слава. Затова, да сме благодушни, когато те ни сполетят, да не изнемогваме, да не падаме в малодушие и униние. Винаги да помним истината, че колкото по-голяма е битката, толкова по-славна е победата, и че колкото по-труден е подвигът, толкова по-големи са венците. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-07-2025/  

Поучение по словото на св. Иоан Златоуст за вечните мъки и Царството небесно; винаги да помним смъртта

Словото Божие ни напомня, че трябва да размишляваме и за скръбните неща. Господ казва: Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание (Иоил 2: 12). А премъдрият Иисус, син Сирахов, учи: Помни за твоя край  (Сирах. 7: 39).

Защо ни се заповядва да имаме такива размишления за греха и за смъртта? За да се спасим от вечната скръб. Не ние ще ви разкрием тази истина, а ще предоставим на вселенския учител, св. Златоуст, да стори това. Чуйте:

„Възлюбени, да се вслушаме в гласа на съвестта си и да размислим за греховете си и сами себе си да осъдим, за да не бъдем осъдени на Божия Съд. О, колко страшен ще бъде този Съд! Как страшно е това място, където тече огнена река! Ето, явяват се ангелите, а жилището на грешниците се заключва, светлината изчезва, а грешниците се хвърлят в огнена пещ. Всички наши тайни грехове ще се открият пред лицето на всички народи; няма ли да поискаме земята да се разтвори и да ни погълне? Какво ще правим, когато нашите грехове се открият пред цялата вселена, пред всички, които ни познават и не ни познават? Кажете ми, какво ще сторим, когато ни хвърлят в огнената геена.

Тези размишления са полезни за нас, защото, като си представим, че ще бъдем лишени от небесното Царство, болките, геената, оковите, външната тъмнина, незаспиващия червей, скърцането със зъбите, скръбта, огнената река, неугасимия огън, като си представим всичко това, ще оставим неправедното богатство. Ще се погрижим за нетленно такова, ще избегнем вечното осъждане и ще се сподобим с бъдещите блага.

Затова, да поскърбим тук, за да се веселим вечно там. А ако тук не скърбим, ще скърбим във вечността. Защо тогава да не поскърбим тук, та чрез тукашната скръб да получим вечна почивка?

Умолявам ви, да поплачем тук, а не там. Плачът в този живот е добродетелен и полезен за нас, а от плача в бъдещия живот няма да има полза.

Наистина, и тук има кратковременно веселие, но след него върви вечна скръб. Да поскърбим, възлюбени, докато още има време.“

И тъй, казахме ви истината, че Словото Божие ни заповядва да размишляваме за вечната скръб, за да се спасим и влезем в бъдещия живот. Чухте ли какво казва св. Златоуст? Трябва тук да скърбим, за да можем после вечно да се веселим. Ясно е, че Бог всичко е направил премъдро, и всичко служи за нашето спасение и нашето блаженство. И плачът е нужен, и скръбните размисли са полезни. Да не ги загърбваме. Да размишляваме за съда и за вечните мъчения на грешниците; да изповядваме греховете си и да се съкрушаваме пред Господа за тях. Със съкрушени сърца и упование в безпределната милост на Христа Спасителя да Го молим да прости греховете ни. Чрез Своите неизказани заслуги да заличи вината ни. Да ни прати Своята благодат и тя да ни ръководи по пътя на спасението. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/27-07-2025/  

Из житието на св. Златоуст

       Когато враговете и клеветниците започнат да ни хулят, говорят неверни неща за нас и позорят името ни, тогава, обикновено, ни обзема униние, изпадаме в малодушие и си казваме: „Пропаднах. Сега всички ще ме считат за лош човек и ще ме презират“. Но ние се лъжем. Като чуем лоша дума за себе си, трябва да си спомним, че над нас е всевиждащият и справедлив Бог. Че Той не ще допусне нашите врагове да тържествуват над нас, и винаги е готов злините, които те ни причиняват, да обърне в наше добро.

       Когато св. Златоуст станал патриарх, обърнал особено внимание на благоустройството на църковния клир; добрите клирици поощрявал и утвърждавал в доброто, а лошите наказвал и изобличавал. Заради това той бил обичан от добрите, и ненавиждан от лошите. Тези, които живеели лошо, не обичали светителя, особено за това, че той изкарвал наяве беззаконията им и отлъчил някои от Църквата.

Тези клирици навсякъде започнали да разпространяват между народа неверни слухове за патриарха и хулели този, който бил достоен единствено за похвала.

Св. Иоан знаел за клеветите срещу него, но не им обръщал внимание, а предоставил съда на Бога. Докъде се стигнало? Станало така, че колкото повече го хулели, толкова повече славата му се разраствала. Преди клеветите той бил известен само в своето отечество, а сега се прославил и в далечни страни. Мнозина от тези страни идвали в Цариград, за да го видят, чуят и да се насладят на възвишеното му учение.

Сега, като чухме това, нека, когато нашите врагове почнат да ни хулят, да не скърбим, че доброто ни име е опозорено, да не падаме в малодушие, а да помним, че над нас е всевиждащият и справедлив Бог. Затова, по примера на св. Златоуст, да предоставим съда на Него и тогава всичко ще бъде добре. Това го потвърждава и св. цар Давид, когато казва: Изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи, за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят. Те… думаха: кой ще ги види… Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани; с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях (Псл. 63: 4–9).

Братя, помнете! Злото ще си остане зло и ще пропадне в злата бездна. А доброто винаги ще бъде добро и великата Божия милост винаги ще бъде с невинно оклеветените. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/26-07-2025/