Мъдрата учителка по благочестие

Поучение по слово от Патерика

Одухотворените от вярата и любовта към Бога хора не само са свети, но чрез себе си правят свети и другите и благодатта Божия, почиваща върху тях, се предава на ближните им и ги въвежда в обителите на Небесния Отец. Това ще ви покажем със следния разказ.

В едно село живеели двама търговци, между които царяла любов. Единият бил твърде богат, а другият – малко нещо по-беден от него. Първият имал необикновено красива и целомъдрена съпруга. Скоро той умрял и другият търговец пожелал да се ожени за нея. Вдовицата научила за желанието му и веднъж му казала: „Господарю мой, виждам, че ме гледаш и се вълнуваш. Кажи ми какво ти трябва и аз, с каквото мога, ще ти помогна“. Търговецът ѝ открил, че иска да се ожени за нея. Тя отговорила: „Ако изпълниш това, което ще ти предложа, ще удовлетворя твоето желание“. Търговецът обещал да изпълни това, което тя му заповяда. Вдовицата казала: „Иди си вкъщи и не яж нищо, докато не те повикам“. Търговецът с желание обещал да не яде. Минали три дни, но тя все не го викала. Но на четвъртия ден го повикала. Той така отслабнал от гладуването, че стигнал до нея поддържан от други. Вдовицата му поднесла богата трапеза и му казала: „Сега можеш да правиш каквото поискаш.“ „Дай първо да опитам храната, защото умирам от глад“ – отговорил търговецът. А вдовицата му казала: „Ето, сега от глад си забравил всичко и желаеш само хляб. Така че и за напред, когато те изкушават плътски помисли, постѝ и ще се успокоиш. И знай, че след като умря мъжът ми, ни за теб, нито за някой друг ще се омъжа, а ще пребъдвам в чистота“. Търговецът се удивил на нейната непорочност и целомъдрие. „И тъй като съм уверена, че ти обичаш Бога повече от всичко – продължила вдовицата, – нека през този живот се разделим завинаги, да оставим този свят и да се отдалечим в различни манастири.“ И както казала, така и направила. Тя отишла в женски манастир, а търговецът – в мъжки. И двамата угодили на Бога със свят живот и преминали във вечното Царство на Небесния Отец.

Така че одухотворените от вярата и любовта към Бога хора не само са свети, но чрез себе си правят свети и другите и благодатта Божия, почиваща върху тях, се предава и на ближните им. Затова търсете общение с благочестиви хора и те ще ви помогнат в делото за вашето спасение. Те ще ви откъснат от всичко нечисто и порочно и ще възвисят ума и сърцето ви към Бога. Ще възпламенят във вашето сърце любов към Него и тяхната чистота, неусетно за самите вас, ще се предаде и върху вас.

 О, колко скъпи са за мен Твоите приятели, Боже! Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/11-07-2026/

За разрешителната молитва към енориашите, които живеят сред разколници

Поучение по словото за монашеския живот и за епитимиите

По време на опелото над починалите се чете разрешителна молитва. За какво е тя, братя? Принася ли полза за душите на покойниците или не? Разбира се, принася. Защото ако не принасяше, нямаше да се чете. А от друга страна, ползата от нея за мъртвите може да се докаже и с това, че преселилите се в задгробния свят сами свидетелстват за нейната благотворност за тях.

Петър, презвитер на свети Григорий, папа римски, разказва следното: „Свети Григорий веднъж построил голям манастир и заповядал на игумена да пази  никой от братята да няма нищо в килията си. Един монах от този манастир, който имал брат мирянин, го помолил да му купи една покривка. Мирянинът дал на монаха три златни монети и казал: „Купи си я сам, каквато ти харесва“. Монахът взел златото и го задържал при себе си. Друг монах видял при него златото и казал на игумена, а игуменът съобщил на патриарха. Монахът, който задържал златото, бил отлъчен за известно време от Светото Причастие и скоро, без да е освободен от епитимията, умрял. Свети Григорий узнал за това и започнал силно да скърби, че не успял приживе да освободи монаха от наложеното запрещение. Желаейки да помогне с нещо на умрелия, той написал молитвата за разрешението на лист, дал я на архидякона и заповядал да я прочетат над гроба на починалия. Архидяконът отишъл при гроба и прочел молитвата. Същата нощ игуменът на манастирa видял починалия брат, изпаднал в недоумение и го попитал: „Нали си умрял?“. „Да“ – отговорил починалият. Игуменът рекъл: „Къде беше досега?“. Монахът отговорил: „До вчера бях в тъмница, но след деветия час бях освободен от нея“. Когато игуменът разказал това видение, всички разбрали, че именно в часа, в който архидяконът прочел молитвата над умрелия, душата му била освободена от тъмницата“.

Ясно е, че разрешителната молитва е полезна за душите на починалите и в това не може да има съмнение. Но сега забележете, братя, че тя е полезна и за вас, живите, и на вас дава поучение. Началото ѝ показва, че може да прощава грехове само законно ръкоположен презвитер. По-нататък в нея се казва, че той може да прощава не само някои, но и всички грехове, както е написано: „Господ и Бог наш Иисус Христос, по благодатта и добросърдечието на Своето човеколюбие да ти прости, чедо, (свещеникът споменава името) всички съгрешения, и аз, недостойният свещеник, чрез дадената ми от Него власт, те прощавам и освобождавам от всички твои грехове, в името на Отца и Сина, и Светаго Духа. Амин“.

Следователно:

1. Щом само законно ръкоположен свещеник може да прощава грехове, то да знаете, че живеещи между вас разколници като тези, които се изповядват заедно с миряните, не получават прошка при изповед.

2. Не бива да слушате упреците им, че нашата света Църква прощава и на великите грешници и допуска до светото Причастие. От разрешителната молитва сте чули, че свещеникът може да прощава всички грехове и следователно, в негова власт е да налага или не на някого епитимия. Той може да продължава времето ѝ или да я съкрати, както учат и светите отци, че при запрещение не бива непременно да се държи само на неговата продължителност, но и на принасяното покаяние. И посочвайки всичко това, разрешителната молитва ви учи да бягате от разколниците, да не слушате техните брътвежи и да бъдете в пълно и безусловно послушание на вашата Майка – светата Православна църква.

Не е ли вярно, братя, че разрешителната молитва е полезна и за душите на умрелите, и за вас, живите? Мислим, че в това сте съгласни с нас. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/10-07-2026/

И милостинята не спасява непокаялия се

Поучение по словото за един блудник, който давал милостиня, но не оставял блудството

Да знаете, братя, че за развратните и умрелите без покаяние човеци милостинята, раздадена от тях, няма да им е от полза. Това се вижда от следното:

Живял някога в Цариград един човек, много славен, богат и милостив към бедните. Но имал един порок – прекарал целия си живот в греха на прелюбодейството и на стари години, без покаяние, умрял в този грях. След смъртта му между патриарх Герман и неговите епископи имало спор за душата на покойника. Едни казвали, че той е спасен, защото е писано, че с богатството си човек изкупва живота си (Пртч.13: 8), а други – напротив, казвали, че покойникът е погинал, защото е казано: „Както ви намеря, така и ще ви съдя“. След това патриархът заповядал на всички манастири и затворници [отшелници] да се молят на Бога, та Той да открие задгробната участ на покойника. И тогава Господ открил на един затворник [отшелник] къде пребивава тази душа. Затворникът повикал патриарха и в присъствието на целия народ му казал: „Тази нощ, по време на молитва, видях едно място, от дясната страна на което беше раят, пълен с неизказани блага, а от лявата страна – огнено езеро, от което пламъците възлизаха до облаците. Между рая и страшните пламъци стоеше вързан умрелият и гръмко стенеше, поглеждаше към рая и плачеше горчиво. Дойде при него светлоносен ангел и му каза: „Защо напразно стенеш? Ето, за твоите милостини си избавен от мъките. А за това, че до смъртта си не остави своето беззаконие, си лишен от блажения рай“[1]. Като чули това, патриархът и онези, които били с него, били обхванати от страх и казали: „Апостолът правилно каза: „Бягайте от блудството!“.

Какво ще кажат сега онези, които говорят: „И да блудстваме, все пак чрез милостинята си ще се избавим от наказание. Затова, споменатият мъртвец приживе трябвало да дава милостиня, но и да се пази чист. Без това никой няма да види Бога. Никаква полза не принася раздаденото сребро, подавано с нечиста ръка и непокаяла се душа.

Затова, братя, ако от една страна вършим някакво добро, а от друга съгрешаваме смъртно, това означава с едната ръка да построим здание, а с другата да го разрушаваме. Затова нека не куцаме и с двата крака, а да се посветим изцяло на Господа. Да помним, че добродетелите са стъпалата на стълбата, водеща към небето, и са неразривно съединени едно с друго. Заради греха добродетелите ще загубят своята цена. Затова да не забравяме, че никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лк. 9: 62). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] Явно, този човек е задържан на митарствата и неговата задгробна участ още не е решена окончателно. Състоянието му да не се определя според римокатолическото учение за чистилището (бел. прев.).

8https://blagovestnik.bg/09-07-2026/

За Божието правосъдие

Поучение по словото на свети Василий Велики

Мнозина се самозалъгват с празната надежда в Божието милосърдие. Други съгрешават и не се покайват, а само повтарят: „Бог е милостив, Бог е милостив!“. Какво да кажем на такива хора? Да, да им кажем, че Бог наистина е милостив, но Той е и справедлив и всекиму въздава според делата му.

Свети Василий Велики учи: „Бог благ ли е? – пита той и отговаря: – Да, благ е, но е и справедлив. Праведния Той възнаграждава според заслугите му, а отклонилите се в разврат Господ ще постави заедно с вършещите беззакония. Милостив ли е Бог? Да, Той е милостив, но е и справедлив Съдия, както е писано: Господ обича милост и съд (Псл. 32: 5). Така че милостта Му е съединена с правосъдие. Така понякога има хубаво време, а друг път – гръмотевици и мълнии. Бива слънцето да грее, а бива и мрак да покрива земята. Господ изпраща дъжд, а понякога – огън върху земята. Едното е от милосърдие, а другото – по справедливост. Затова, да се страхуваме от Божието правосъдие, за да не чуем страшния въпрос: Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? (Рим. 2: 4). Но поради ожесточението си и непокаялото си сърце ти си събрал гняв за себе си за деня на гнева и праведния Божи съд. Нима е възможно да се спасят неизпълняващите Господните заповеди? И може ли да остане без наказание този, който презира заповяданото...? Не, на съда Божий ще застане срещу нас самото Божие слово и ще каже: Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове) (Пслт. 42: 21)“.

И така, вярно е, че Господ е милостив, но както виждате, заедно с това, Той е и справедлив и ще въздаде на всекиму според делата му. Затова нека грешниците да не се самозалъгват с безнаказаност и празна надежда на Божието милосърдие. Бог е милостив само към каещите се и грижещите се за своето поправяне. А некаещите се и безстрашните ги очаква Неговият гняв. И на Неговия съд те ще чуят: Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мт. 7: 23). Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мт. 25: 41). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/08-07-2026/

По св. Василий. За завистта

Св. Василий в поучението за завистта, между другото, казва: „Завистта е скръб за сърцето, разтление за душата, изсъхване на тялото, разорение на любовта, враждебност към всички, отлъчване от рода, погубване на добродетелите, залог за мъчение, лишаване от бъдещия живот, наследство за геената“. От казаното е ясно, че светият учител гледа на завистта като на най-голямото зло. Наистина ли е така? Без съмнение, братя, прав е.

За да се убедим в това, е необходимо само да отворим страниците на свещената история и от нея веднага ще видим, че завистта често е докарвала хората до ужасни престъпления, и чрез това ще се убедим, че тя е най-голямото зло.

Ето, Каин и Авел принесли Богу жертва. Авелиевата жертва била угодна на Бога, а Каиновата – не. Каин започнал да завижда на брат си и завистта му, въпреки Божието предупреждение, го довела дотам, че той извикал брат си на полето и го убил. Ето и Исав, след като Иаков пръв получил благословението на баща им, също завидял на Иакова и към завистта се присъединила мисълта за убийство. И братята на Иосиф първоначално, от завист, не могли да разговарят дружелюбно с него. А когато той им разказал сънищата си, те направо казали: Ето, съновидецът иде; хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров (Бит. 37: 19–20). Саул, след победата на Давид над Голиат, започнал да завижда на Давид и също искал да го убие. Сякаш обезумял, хвърлил копието си към него. След това се опитал да го убие, хвърляйки го в неравна битка с филистимците. И най-после започнал открито да го преследва. Ето, Ахав имал много богатства, но се измъчвал от скръб, не ядял и при представата за малкото Навутеево лозе сънят бягал от очите му. И тук е извършено убийство – Навутей е убит с камъни. Ето че първосвещениците, книжниците и фарисеите завиждат на славата на Господа, която Той е спечелил сред народа чрез Своето учение и чудеса, и убиват Безгрешния.

Тези примери неоспоримо доказват, че свети Василий справедливо вижда в завистта страшно зло. Но че неговият възглед е правилен, се доказва и от Божието слово. Св. апостол Иаков казва: Дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо (Иаков 3: 16). Какво следва от това? Щом завистта, както виждаме, е най-голямото зло и може да доведе до страшни престъпления, то, разбира се, трябва да бягаме от нея като от пагубна зараза. А за да се отървем от нея, нека да размислим: „От завист мога да стана злодей: Какво може да бъде по-ужасно от това? Защо тогава да завиждам? Завистта терзае сърцето. Защо да се измъчвам от нея? Ближният е мой брат и Божията воля е била да му даде това или онова. Защо, заради завистта, да вървя против волята Божия?“.

С такива и подобни размишления прогонвайте от себе си този ужасен порок и повярвайте, ако често разсъждавате така, благополучието на ближните, вместо за завист, ще бъде за вас източник на веселие, мотивиране за по-големи подвизи и преуспяване в добродетелите. Такива размишления са щит за отблъскване на стрелите на завистта. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/07-07-2026/

Урок за скъперниците

Поучение от житието на свети Нифонт за скъперничеството

Хората, които са алчни за пари и немилостиви към бедните, желаейки да оправдаят своeто скъперничество и да заглушат в себе си гласа на съвестта, обикновено разсъждават така: „Какво да направя, като не давам на бедните? Сега все още съм силен, мога да припечеля това-онова с труда си. Но кой ще ме храни и пои, когато остарея или когато ме сполети болест? Кому ще съм потребен? Затова трябва да отделя и за черни дни“.

Как мислите, братя, кой внушава такива мисли на богатите скъперници? Да, страшно е даже да се каже, внушава им ги сам врагът на нашето спасение – дяволът. Удивлявате ли се на това? Не се учудвайте. Ще ви го докажем.

Веднъж свети Нифонт видял един човек, след когото вървели много просяци, които искали от него милостиня, но той дори не ги поглеждал. Тогава свети Нифонт пристъпил към ангела хранител на този човек и го попитал: „Кажи ми, много ли е заможен той?“. Небожителят отвърнал: „Той има несметни богатства, но е сребролюбец и за жълти стотинки е готов да умре. Бие робите си, мори ги с глад, не ги облича и им налага непосилен труд“. Нифонт попитал: „Не го ли упреква съвестта му, че изоставя бедните?“. Ангелът отговорил: „Чуй ме, Нифонте, ще ти кажа: при него идва тъмен бяс, който го смущава и му казва: „Ще остарееш и ще паднеш в болест. Затова не давай от твоето никому. Защото, когато изпаднеш в нужда, тогава ще започнеш да се каеш и ще си кажеш: „Напразно раздадох имота си на бедните!“. Но ще бъде късно“. По такъв начин нечистият бяс го мами и често внушава такива мисли в сърцето му. Той им се подчинява, пребивава в помрачение и не оказва милост на  нищите“.

Така дяволът наистина внушава в умовете на богатите скъперници мисли, че те трябва, без изключение, да спастрят всичко за старост или болести и да отвръщат очите си от най-малките Христови братя. Затова те, скъперниците, постоянно трябва да имат предвид всичко гореказано, за да оставят скъперничеството. Впрочем, само да знаят,  това за тях е съвсем недостатъчно. За да оставят скъперничеството, те трябва да помнят, че парите в старост и болести няма да им помогнат, ако Бог не им помогне. А за да узнаят, че и това е така, нека чуят за края на онзи немилостив човек, за когото ангелът говорил на Нифонт:

„Този човек – продължава разказът – не след дълго се разболял и болестта му била тежка. Той потрошил всичко, което имал, но не само че не получил никаква полза, а болестта му още повече се усилила. И след като страдал дълго време, той умрял,  както се казва, и с тяло, и с душа. Нека скъперниците помнят това и да оставят скъперничеството. И Господ ги призовава към това: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат (Мт. 6: 19). И пророк Самуил ги учи: Не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо (I Цар. 12: 20). Всичко това да послужи за урок на скъперниците и нека Господ обърне сърцето им към милосърдие и щедрост. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/06-07-2026/