8https://blagovestnik.bg/03-07-2026/

И нещастията са полезни

Поучение по словото на свети Иоан Златоуст, че нещастията са необходими, и че невинаги сме виновни, когато ни напада бесът на злобата

В постигащите ни бедствия и неприятности, които срещаме, ние сме привикнали, братя, да виждаме само зло и не искаме да знаем, че те често могат да бъдат полезни и спасителни за нас. А не би ни навредило да знаем това, защото тогава:

1.  В тях няма да се отдаваме на безнадеждна скръб, малодушие и униние.

2. Ще се борим мъжествено с тях. И

3. Може би ще ги приемаме без ропот, а с благодарност към Бога.

Ще кажете: „Какво добро може да има в бедствията, каква може да е ползата от тях и по какъв начин те могат да бъдат спасителни за нас?“. На всичко това ще ви дадем отговор, братя, но само за по-голяма ваша увереност, не с наши думи, а за по-дълбоко ваше убеждение, с думите на вселенския учител. Надяваме се, че ще му повярвате повече, отколкото на нас. Какво казва той?

Ето: „Фараонът заповядал да хвърлят младенците в реката. Но ако това не било сторено, нямало да бъде спасен Моисей и да бъде възпитан в царските палати. И когато живял в разкош, не бил на почит, а когато бил в изгнание – бил почитан… Веднъж един евреин го заплашил и му казал: Да не мислиш да ме убиеш (Изход 2: 14). И това му било от полза, защото довело до това да има в пустинята видение... и впоследствие да стане известен. И колкото повече се бунтували срещу него юдеите, толкова повече той се прославял. Така било и с Аарон. Колкото повече въставали срещу него, толкова повече славата му растяла. След това го облекли с одежда [на първосвещеник], възложили на главата му кидар[1] и останалите инсигнии според достойнството му, за да не се съмняват повече в божественото му избиране. Тримата отроци били хвърлени в пещ и чрез това се прославили. Даниил бил хвърлен в яма и след излизането от нея станал най-прославеният“. Виждаш ли? Големите напасти и тук служат за полза, да не говорим за бъдещия живот. „Но скърбите и изпитанията – продължава вселенският учител – са полезни и от друга страна. Ако някой живее в царския дворец и не познава нито грижи, нито скърби, не е прогневяван от никого и всичко, което желае, получава, и има всички в подчинение, не заприличва ли на безсловесните? И не става ли понякога така, че бедните да са по-разумни от богатите, защото са принудени постоянно да се борят с нуждата? Или пък – погледнете тялото. Когато не работи и е неподвижно, се разболява и е неприятно на вид. Но когато се намира в движение и труд, тогава е красиво и здраво. Точно така размисли и за душата. Както желязото, оставено без употреба, ръждясва, а с което се работи – блести. Същото става и с душата. Виж, че оставена без движение, нетерзана от скърби и без постоянно бдение – линее. И ако нямаше какво да ни развълнува, нямаше да има и движение. И ако всичко ставаше по нашето желание, тогава не бихме могли да се научим да разсъждаваме и не бихме добили житейски опит. Така и добро, скръб и печал, изобилие и оскъдица в допуснатата мярка, са ни от полза, защото всичко това ни прави мъжествени. Затова да не негодуваме, а да се радваме в скърбите, защото те са лекарства, полезни за нашите рани, и макар, от една страна, да са горчиви, от друга са сладки... Да бъдем благодарни на Бога и за скърбите, защото Той неслучайно ги допуска, а чрез тях прави полезното за нашите души. Да благодарим на Бога и да не забравяме, че тукашните скърби са временни, и да насочим мислите си към бъдещето, за да понесем доблестно всичко и да се сподобим с бъдещите блага и благодатта на нашия Господ Иисус Христос“.

И така, според думите на свети Златоуст, бедствията са полезни за нас, защото нерядко оставят след себе си благотворни последствия, и са необходими, защото ни правят мъжествени и търпеливи.

Приемайки присърце казаното от св. Златоуст за ползата от скърбите и бедствията, да обърнем внимание и на следните примери от ежедневния опит. Кажете, братя, кога в човека са по-живи вярата и упованието в Бога? В бедствията. Кога той се моли на Бога по-усърдно и по-често вика от дълбините на душата си: „Боже мой, Боже мой?“. В бедствията. Кога става по-смирен? Отново в тях. Следователно, бедствията са полезни още и за това, че приближават човека до Бога, а оттам и до Неговото небесно Царство. Затова в нещастията има не само зло, но и полза; не само скръб, но и спасение. Да, така е и на дело, иначе Господ не би казал, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14: 22). А щом го е казал, то несъмнено е, че скърбите ни въвеждат в него, и несъмнено е, повтаряме, че са спасителни за нас. А щом това е така, то кой, освен маловерният, ще бъде малодушен в тях, и кой, освен непознаващият Бога, ще се отчая в тях? Мислим, братя, че вие не сте такива, и че ще останете верни на Бога и в бедствията, и съзнавайки ползата от тях, ще останете непоклатими като скала в тях. И дай Боже предположенията ни, отнасящи се за вас, да са верни. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] Кидар – вид митра, корона (бел. прев.).