Без труд е невъзможно да се влезе в Царството Божие

Поучение по словото на свети Василий Велики

Несъмнено всички ние желаем да влезем в Царството Божие, но далеч не всички се подвизаваме за достигането му. Мнозина казват: „Господ е милостив. Господ ще прости на всички, на всички ще даде блаженство!“. Говорейки така, пребивават в леност, не правейки нищо за своето спасение. Такива хора грешат. Потвърждаваме – истина е, че Господ е милостив, но също така е несъмнена истина, че царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мт. 11: 12). Затова, нека ленивите да знаят, че без труд няма да получат блаженство, а го получават само онези, които постоянно се трудят и мъжествено се борят за спасението си, не се поддават на съблазните и изкушенията на света и постъпват според Господните заповеди.

Свети Василий Велики казва: „Ние желаем да влезем в Царството небесно, а за това, че трябва да се трудим за достигането му, даже и не се замисляме. Не изпълняваме Господните заповеди, не се борим с греховете и мислим единствено само за суетни неща. Кажете – този, който по време на сеитба си е стоял вкъщи или е спал, може ли по жътва да получи нещо от нивата? Или може ли да бере грозде за себе си този, който не е насадил лозе? Следователно плодовете принадлежат на тези, които са се трудили. Чест и венци за тези, които са победили! Никой не увенчава войник, който не е победил врага или не е пострадал. Затова не бива да загърбваме, която и да е от Божиите заповеди, а трябва да изпълняваме всяка една от тях, както е заповядано“.

Всъщност е така, както е казал свети Василий. „Веднъж – се разказва в Пролога – на монах Атанасий му дошла мисълта: „Какво ги очаква в бъдещия живот онези, които се трудят тук заради своето спасение?“. С тази мисъл той почувствал като че ли не е на себе си. Някой дошъл при него и му казал: „Върви след мен“, и го отвел на едно чудно място, изпълнено със светлина, и го поставил пред такива чудни врати, че да се опише тяхната красота е невъзможно. Атанасий чул, че зад вратите имало много хора, които непрестанно славели Бога. Но когато той и явилият му се започнали да чукат по вратите, за да влязат през тях, отвътре някой ги попитал: „Какво искате?“. Водачът отговорил: „Искаме да минем през вратите“. Гласът отвътре им казал: „Никой от пребиваващите в леност не влиза тук. Но ако искате да влезете, върнете се и се подвизавайте, без изобщо да мислите за благата на суетния свят“.

Ленивци, не се утешавайте със суетната надежда, че ще се спасите без труд. Не жънат, както чухте, онези, които не са сели, не берат грозде, които не са насадили лозе, и не се увенчават тези, които не са победили и страдали. И блажени са, казва Господ, не онези слуги, които господарят им ги намери да спят, а тези, които намери будни (Лк. 12: 37). Само за тях, будните, Той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. (Лк. 12: 37). А къде е мястото на ленивите? А негодния раб –казва отново Господ – хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мт. 25: 30). Виждате ли колко суетна е вашата надежда и колко несъстоятелно е вашето самоутешение? Оставете празните си мечти и превърнете леността си на спасителен труд, а безхаберието си – в грижа за спасението на вашите души. Само тогава надеждата ви да получите Царството небесно няма да е напразна и само тогава Господ ще прояви към вас милосърдие на Своя съд. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !