В обителта на свети Бенедикт имаше един мо­нах. Чрез блуждаене на помислите бесът на нерадението го завладя и той изобщо не искаше да изпълня­ва правилото си според цялата строгост на устава. Бо­жият човек Бенедикт непрестанно го увещаваше и често му даваше наставления, но той не искаше да слуша увещанията на светия отец. Напротив, постоянно и безсрамно молеше светия да му разреши да отиде при родителите си.

Накрая, когато един ден, когато той прекалено досади на преподобния с молбата си, последният в гнева си му нареди да се маха от обителта. Братът излезе от манастира, като мислеше да отиде при ро­дителите си. И внезапно видя на пътя, точно пред себе си, огромен змей. Той вече беше раззинал паст да го погълне. Братът се разтрепери, почна да размахва ръце и да вика:

- Помощ! Този змей иска да ме изяде!

Братята се насъбраха тичешком и не намериха никакъв змей. Но като видяха, че братът трепери и размахва ръце, го отведоха обратно в манастира. А братът веднага даде обет никога по своя воля да не напуска обителта и даже да не излиза от нея чак до смъртта си. По молитвите на светия отец той спази този обет до кончината си и страшният змей никога повече не му се яви.

ДО ЕДИН ПЕСТЕЛИВ ГОСПОДИН: ЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

Вие не разбирате защо Православната Църква позволява такъв вътрешен блясък: скъпоценни икони, сребърни кандила, златни потири, брокатени одежди и други скъпи предмети. Защото с целия този жалък блясък иска да подсети хората за вечния блясък на Небесата; да ги откъсне макар и за миг от техните земни беди и да им напомни за другия свят, за тяхната небесна родина, за царството на вечното щастие и радост; да им представи - доколкото това е възможно на земята - по матери­ален и символичен начин онзи разкош и онова богатство, с които изобил­ства духовният свят и с които трябва да изобилства душата на христия­нина, затворена в тялото, както целият този блясък е затворен в каменни­те зидове на храма.

Но това е само общо напомняне. Впрочем всеки отделен предмет и форма, и цвят, и шарка в православния храм има свое духовно значеше. И така, общо и поотделно, всичко това символично изразява Христовото уче­ние за пътя на спасението, спасоносната драма на Христовия живот, Христовите обещания или някоя от тайните на Небесното Царство.

Вие мислите, че всичко това би могло да се превърне в хляб и да се  изяде. И като се изяде - какво тогава? Нима не сте чули онова, което чу цял свят - как московските безбожници превърнаха всичко това в хляб и го изядоха, и сега пак гладуват - и то гладуват така, както в Русия не се е гладувало  от времето на Асколд и Дир?

Не само с хляб (телесен) ще живее човек, но и с духовен. А всички вещи и утвари в светия храм, със своето значение, са духовна храна за човешките души.

Вникнете по-дълбоко в християнското учение, което за нас, земните пътници, е по-важно от всички други науки, и ще разберете, и като разберете,отхвърлите своите сегашни мисли и ще ги замените с мисли правилни.

Мир Вам и благословение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

За незлобието св. Нил Синайски пише: „Потруди се сине винаги да бъдеш прост и незлобен“. Недей да имаш едно на сърцето, а друго на езика, защото това е лукавство и лъжа. Бъди правдив, а не лъжлив, защото лъжата е от лукавия. Не отвръщай зло за зло; но ако някой ти стори зло - прости му, та и на тебе да прости Бог. Ако те терзае злопаметност, помоли се на Бога с цялата си душа за онзи брат ( злосторника ) и злопаметността ще побегне от тебе“. Разказва се за един юноша, решил се да служи на един твърде своенравен старец, само и само Бог да опрости греховете му. Прекарал 12 години в най-тежка служба и се представил пред Бога. Един велик духовник видял душата на юношата в рая, където се молила за онзи лош старец: „Господи, както Си се смилил над мене заради него, по великата Твоя доброта смили се и над него заради мене, Твоя слуга!“. След 40 дена онзи своенравен старец издъхнал, и отново този велик духовник видял душата на стареца упокоена в небесното Царство. Какво прекрасно и чудно било незлобието на този търпелив юноша - наистина чудно!

БЕСЕДА за неразумните въпроси на неразумните

Де е обещанието за Неговото пришествие? ( 2 Петр. 3, 4 )

Така питат подигравачите на Божията светиня. Онези, които се подиграват на словата и делата Божии, се подиграват и присмиват и на Божиите обещания. Ние, вярващите, казваме: „Господ ще дойде“, а те се подиграват и казват: „Кога ще дойде, щом още не е дошъл?“ Ние казваме: „Господ е обещал, че ще дойде“, а те се подиграват и казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? Бащите ни починаха - говорят те - очаквайки Неговото пришествие, а Той не дойде. Нима още - казват - да Го чакаме?“. Да, братя, ние го чакаме, и ще го чакаме. Той е обещал да дойде и ще дойде. И светият апостол потвърждава Господнето обещание; вижте, той го е чул от устата на самия Господ, от устата, от които излиза само истина. За Господа един ден е като хиляда години. С тези думи апостолът затваря устата на подигравачите, а нас учи на търпение. Скоро ще станат две хиляди години откакто синът Божий е обещал, че отново ще дойде в сила и слава, за да спаси верните и да накаже неверните. „Но Той още не е дошъл“- казват подигравачите. О, неразумни подигравачи, нима две хиляди години за Бога са също така дълги както и за вас? Нима не разбирате, че за Него две хиляди години са като два дена? Трябва ли Той да изпълни всички Свои обещания за тези два дена? Безсмъртния не бърза, както бързате вие смъртните. Вие бързате, защото скоро ще умрете, а Той е безсмъртен, и не се плаши от смъртта. Ще ви намери Той и във вашите гробове като дойде. Ще ви събуди ангелска тръба и вие ще възкръснете, колкото да видите, че Той е  верен, па тогава ще бъдете низвергнати в мрачното царство на клеветниците, защото сте клеветели Господа на правдата, и сте го обвинили в лъжа. Господ не желае ние да бъдем любопитни относно деня и часа на Неговото пришествие. Той желае ние само да вярваме, че Той ще дойде. Дали ще бъдем живи или мъртви, когато Той дойде, ние ще видим Неговото пришествие. Това не е ли достатъчно?

О, Господи Боже, Спасителю наш, научи ни на търпение и утвърди вярата ни. Ние знаем - ти ще дойдеш. На Тебе слава и хвала вовеки. Ами.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски