Един брат се отрече от света. Раздаде имущест­вото си на сиромаси, а малка част от него остави за собствени нужди. След това се яви при авва Антоний и започна да го моли да го приеме за монах. Той оба­че узна, че братът беше оставил нещо за себе си, и му рече:

-      Ако искаш да станеш монах, иди в селото, купи месо, съблечи си дрехата, окичи месото по голото си тяло и ела тук.

Братът така и направи. Когато се връщаше, как­то беше заповядано - съблечен и с месо на раменете, псета и хищни птици се опитваха да сграбчат месото и изпонараниха тялото му. При все това той се върна при стареца и му показа как е наранено тялото му. А Антоний му казва:

-      Ето така и бесовете нанасят рани, опълчвайки се против онези, които са се отрекли от света, но искат да имат пари.

2.  Авва Исидор казваше, че страстта на сребро- любието е ужасна и не се спира пред нищо. Тя не знае предел и ако улови някоя душа, я докарва до най- страшни злини. И, разбира се, трябва да я гоним от самото начало. Защото, завладее ли човека, става непобедима.

3.  Един човек искаше да приеме монашество и отиде при един от великите старци.

-      Искам да стана монах - каза той.

-      Щом искаш - отговори старецът, - иди и се отречи от всичко светско, а после се върни и живей в килията си.

Той отиде, раздаде всичко, което имаше, като си остави само сто монети, и се върна при стареца. Но старецът му рече:

-      Няма да можеш да станеш монах.

-      Защо? - отвърна той. - Ще мога.

-      Тогава върви - казва старецът, - и заживей в килия.

Той отиде и заживя в килия. Щом се настани в нея, помислите започнаха да му казват: „Вратата е стара и трябва да я смениш“. Отиде при стареца и му казва:

-      Отче, помислите ми казват, че вратата е стара и трябва да я сменя.

-      Не си се отрекъл от света - възрази му старе­цът. - Иди се отречи, а после се върни и живей тук.

Братът отиде и раздаде деветдесет монети. След това се върна при стареца и казва:

-      Сега се отрекох.

И когато старецът отново му разреши, той отиде в килията си и отново се засели там. А помислите отново започнаха да му казват: „Тук всичко е старо, а и мястото е затънтено, сега ще дойде някой лъв и ще ме изяде“. Отиде при стареца и му откри помислите. Старецът му отговори:

-      Кажи на помислите си: „Аз само това и чакам, всичко да се събори върху мен и да ме затрупа тук, или пък да дойде лъв и да ме изяде. Така поне по-бързо ще получа избавление!“ Кажи това на помисли­те си, върни се и си стой в килията. През цялото вре­ме се моли на Бога, от нищо не се страхувай и за нищо не се безпокой.

Братът направи така и получи успокоение.

4.  Един момък искаше да приеме монашество и много пъти се опитваше да направи това. Но колко­то пъти излизаше от града и тръгваше към манастир, помислите веднага започваха да го отклоняват и да го оплитат с уж неотложни дела и грижи. А беше богат. Един ден пак така се накани да тръгне и из­лезе от града. И веднага помислите го обкръжиха, внесоха страшен смут в душата му, и започнаха да му изтъкват някакви важни предлози, за да го вър­нат обратно. Момъкът почувства нападението и борбата на помислите и не знаеше какво да напра­ви. Тогава съблече всичко от себе си, захвърли дре­хите си на земята и гол-голеничък побягна към един манастир. А старецът, към когото момъкът така се стремеше, получи откровение от Бога: „Стани и посрещни Моя борец“.

Старецът стана, излезе и го видя. Щом узна как­во се беше случило, беше смаян, прие го и веднага го удостои с монашеска схима. И ако някой идваше при стареца да го попита за помислите или за още нещо, старецът отговаряше. Но ако го питаха за отричане­то от света, ги изпращаше при момъка с думите: „По този въпрос попитайте брата“.

5.   Един монах се разболя. Игуменът на общежителен манастир го взе при себе си и започна да се грижи за него, понеже той нямаше и най-необходи­мото. Каза и на братята:

- Постарайте се малко и нека да се погрижим за болния.

А болният имаше глинено гърне, пълно със зла­то, и го скри, като го зарови под постелката, на която лежеше. Скоро смъртта му наближи. И когато уми­раше, не каза нищо за златото. Погребаха го и аввата рече на братята:

-     Изхвърлете постелката.

Те я махнаха и намериха под нея заровеното зла­то. Откриха го по слегналата се пръст. Занесоха зла­тото на аввата. Щом го видя и узна къде го бяха на­мерили, той рече:

-     Нито приживе, нито когато умираше, той не ми каза за това злато и се надяваше само на него. Затова няма да го докосна. Идете и оставете в гроб­ницата му всичко така, както е.

И на връщане от гроба монасите видяха как огън падна от небето върху гробницата. И той не угасна много дни, докато не изпепели камъните, пръстта наоколо и всичко, каквото имаше в гробницата. Всич­ки, които видяха това, бяха смаяни и се ужасиха.

                                             КРЪВ В ОЛТАРА

Преди Пасха в олтара винаги има голямо почистване. Йеромонах Филип, по онова време все още инок, си спомня, как чистил с ножче свещника в олтара, а то се изплъзнало и порязало ръката му. Като притиснал раната, той изтичал навън от храма. Нали ако в олтара се пролее кръв, трябва отново да се освещава. Послушникът-олтарник Александър Петров излязъл след о. Филип и като му превързал ръката, казал: „Не разбирам какво става? През Страстната седмица вече за четвърти път има кръв в олтара. Ту копието ще се плъзне на проскомидията, ту някой друг някак ще се пореже. Какво означава това - кръв в олтара?“

На Разпети Петък стана нещо необяснимо. В часа на разпятието на Христа и изнасянето на Плащаницата скръбта на Великия пост прераства вече в онази болка, когато заедно с хората скърби и природата. В три часа по пладне, както мнозина отбелязват, макар и не за дълго, слънцето помръква, скривайки се в облаци, а над земята преминава мощен порив на вятъра, като глуха въздишка, вдигайки във въздуха ята подплашени птици. Душата боледува в този час. И само тези, които познават чистата душа на о. Трофим, който обичаше Господа с такава велика любов, че цялата Страстна седмица не вкусваше и маково зрънце, могат да разберат, че се беше случило нещо невероятно: той, старшият звънар, пръв вдигна ръце към камбаните, давайки тон на о. Терапонт, и за изнасянето на Плащаницата те удариха Пасхален звън. Викнали инок Трофим за обяснение при о. игумена, но той само потресено се каел, без да е в състояние нещо да обясни. Всичко се изясни впоследствие, когато братята вдигнаха на раменете си трите ковчега и погребението бе съпроводено с пасхален звън.

   Мъченичеството за Христа винаги е предшествано от безкръвно духовно мъченичество. Това е важна мисъл за цялостното дълбоко разбиране на християнския подвиг на мъченичеството. Днес убиват, за нещастие мнозина, и в какви страшни мъки си отиват често хората от този свят! Всеки си има свой кръст, но не всеки е белязан със знака на светостта. Има и кръст на разбойника, хулещ Христа.

Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ". Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света - този чуден свят със звездите и морските бездни - несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил - отговаря и на Вас - с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливия Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх - блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“.                                                                                                                                                         

А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо, и Неговата милост е незлобна…колко злодей, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата, и той не ги предава за разкъсване на зверовете…Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника…Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.

БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ

Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене ( Исая ( 1, 2 )

Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свет и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на любовта, който хиляди пъти е правил добрини на прокажения, но който и хиляди пъти е оплюван от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно със всички живи твари ще свидетелствуват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелствуват, водата и кръвта, камъка и дървото, тъмата и огъня, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и дима, вятъра и манната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!                                       

Ето страшното видение на Исаия, син Амосов - пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исая за нас, ако днес се появи между нашия народ!

О, Господи, Единствен живи, и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски