2. От авва Марко
Човек съветва ближния си според мярата на знанията си, а Бог съдейства на слушащия според мярата на вярата му. У търпелив човек разум много (Притч. 14:29), по същия начин разумът е много и у онзи, който е наклонил ухото си към думите на мъдростта (вж. Притч. 22:17). Не отхвърляй учението, дори ако станеш достатъчно вещ, понеже в Божието домостроителство има повече полза, отколкото в собствения ни разум.
Който иска да вземе кръста си и да следва Христа, трябва най-напред да се заеме с опознаване и учене - непрестанно да изследва помислите, да размишлява много за спасението, а освен това - да разпитва Божии раби, които имат неговия начин на мислене и се подвизават в същия подвиг. Тогава ще знае къде и защо отива, а няма да блуждае в мрака без светилник. Защото който живее сам по своя си ум, без знанието на Евангелието, без разсъждение и без ръководство от други хора, често се препъва. Често попада в капаните и мрежите на дявола; често се заблуждава; често се измъчва и попада в опасност, и даже не знае към каква цел да се стреми.
Наистина имало е мнозина, които са преминали през тежък труд, подвизи и страдания и са претърпели много мъчения заради Господа. Но животът насаме със себе си, неразсъдливостта и нежеланието да търсят полезното в ближния си са лишили огромния им труд от всякакво значение и стойност. Затова трябва да се стараеш да живееш в близост до духовно опитни хора или поне често да ги посещаваш, и да се стремиш, ако самият ти нямаш светилник, да вървиш след някого, който има такъв, а не да ходиш в тъмнина. Тогава не рискуваш да попаднеш в примки и клопки или да срещнеш диви зверове. Тези зверове обитават в тъмното и се нахвърлят и разкъсват онези, които ходят в мрака, без светлината на божественото слово.
При всяко дело помни, че се нуждаеш от поучение - и през целия си живот ще оставаш мъдър.
ВЕЧЕ НЯМА ЗА КОГА ДА УНИВАМЕ
За инок Трофим си спомнят, че говорел често за смъртта, но винаги светло. Иконописецът Тамара Мушкетова записала в дневника си такъв случай: една година преди Пасха на 1993 г. те със сестрите тръгнали към езерото, за да наберат борови връхчета за чай и срещнали инок Трофим. Той бързо им набрал пълен плик връхчета и казал, гледайки езерото: „Каква красота - да се не нагледаш. А ми остана само една година живот. Е, най-много две.“ Тамара се учудила: „Простете, о. Трофиме, но аз гледам на живота по-оптимистично“. Инокът си замълчал.
Същата година през лятото той помагал на местния жител Николай Жигаев да коси сено. В кратката почивка му казал:
- Знаеш ли, чувствам, че скоро ще умра...
- Ама, че го измисли... - учудил се Николай. - Ти си човек-канара - ще живееш цял век! Откъде ти дойде на ум това, че ще умреш?
- Сам не зная. Но със сърцето си го чувствам. Но половин година още ще поживея.
Преди Рождественския пост през същата година, инок Трофим казал на познати: „До Рождество ще доживея, а до Пасха - не съм сигурен.“ А седмица преди смъртта си той предал на един познат личните документи на един от поклонниците - Николай Р., които пазел у себе си, като казал: „Върни ги на Николай, като се върне в манастира.“ Николай се върнал в Оптина след убийството.
И все пак инок Трофим се готвеше да живее и говореше радостно: „Трябва на всички, на всички да направя подаръци за Пасха.“ За да успее да купи подаръци, той взел пари на заем от йеромонах В., тъй като пощенският запис от къщи закъснявал. И след смъртта му в килията на инока намериха цяла купчина красиви забрадки за подаръци. Той се готвеше да празнува Пасха.
И все пак на тримата оптински братя им беше присъща убедеността, че рано или късно ще им се наложи да пострадат за Христа. Възможно е това да е свързано с факта, че им бе дадено да придобият вяра още в онези години на гонения, когато беше неизбежен въпросът: ще тръгнеш ли след Христа, ако те убият заради това? Ето защо ще обърнем специално внимание на тези обстоятелства, при които тримата бъдещи новомъченици за първи път влезли в храма. Тук са изворите на тяхното духовно родословие и за това е следващият разказ.
ДО УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР И.: ЗА ВЯРАТА В ПРИРОДАТА
Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на нашия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християнската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък искате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отговаряйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?
Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робувайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие искате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази слаба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виждате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?
Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяните езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.
Нека Христос Ви освети и просвети!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АВГУСТ
РАЗСЪЖДЕНЕ
Искайте, и ще ви се даде, е казал Господ ( Мт.7: 7 ). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивия Бог дава на хората всичко, онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно - да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен, радостен момент е имал - той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по пашовото нареждане трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.
БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението
Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало ( Исая 1, 5 )
Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още, от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] - това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце - това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло, и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно; когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ - боледувала главата, и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон, и тръгнали след своите си прищявки[2] като след водач. След своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народа кривва от пътя. Това е видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско, и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.
Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?
О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина, главата на всеки народ, и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да се не радва нашия неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В Бг. син. превод - глава … в рани
[2] В ориг. - чувства
[3] В ориг. - безизходния