Оптинските новомъченици обикновено идват тримата заедно на по­мощ, при това иноците Трофим и Терапонт всички ги виждат по някак­ва причина в монашески мантии. Но преди да разкажем за посмъртните чудотворения, ще разкажем една случка.

В Оптина от Шамордино пристигна една инокиня и разказа, че мона­хиня Ф. сънувала сън, който я разтревожил: в шамординската камбана­рия около църквата о. Трофим бие набат, снегът наоколо е червен, а към храма тичат като на пожар о. Василий и о. Терапоннт. „Запишете този сън, - казала инокинята. - Монахиня Ф. много се тревожи“. Спо­ред учението на светите отци не трябва да се доверяваме на сънищата. Затова категорично отказахме да запишем съня, но веднага след това от Шамордино съобщиха, че там има пожар. Нещо се запалило на долния етаж в храма и точно до тази стена, където биел набат о. Трофим. Хра­мът е щял да изгори, защото пожарът започнал, тлеейки едва-едва без никой да усети и изведнъж пламнал силно, но по молитвите на новомъчениците Бог ги помилва. Ето защо в разказите за посмъртните чудо­творения са включени някои явявания на новомъчениците в лек сън, като предварително те бяха разгледани от духовно опитни отци.

Случай на изцеление на поклонница, записан от свидетелите на изцелението по нейните думи: „Аз, Нина Пичуг, на 58 години от Байрам-Али в Туркмения, като пристигнах в Оптинската пустиня, тежко се разболях. Температурата ми късно вечерта беше над 40 градуса. Преди това по време на всенощното бдение се изповядах, помолих се на Бо­жията Майка, на преп. Амвросий Оптински и ходих на гробовете на новомъчениците. Не знам защо, но преди да дойда в Оптина не знаех за новомъчениците и не съм виждала никога техни снимки. Върнах се от гробовете в странноприемницата и легнах болна на легло. Цялата горях и не мога да разбера дали съм задрямала или всичко беше наяве. Обаче ви­дях, че при мен дойдоха и се молят за мое здраве преподобният Амвро­сий Оптински, свещеникът, при когото се изповядах, и трима неизвестни монаси. Учудващото беше, че виждах тези монаси като едно цяло, сякаш се бяха сраснали в раменете. По някаква причина веднага ми дойде на ум, че това са Оптинските новомъченици. А когато след това видях снимките им, веднага ги познах. Сутринта се събудих напълно здрава и исцелението стана през нощта на 4 срещу 5 октомври 1993 година“.

Из писмото на Наталия Буркаева, Пензенска област, гр. Ново- Ломов: „Синът ми беше на пет години, когато ходихме на поклонение в Оп- тина. Когато стана на шест, веднага след убийството на братята, той се събу­ди една сутрин и попита: „Мамо, не бяхме ли сега в Оптина?“ - „Не“, - каз­вам му. Виждам, че е някак възбуден и питам: „Какво се е случило, момчето ми?“ А той ми казва: „Мамо, знаеш ли, че тези монаси са живи. Сега ги ви­дях. Те вървяха по една пътечка и се усмихваха. Там, като в Оптина, само че беше още по-красиво и имаше големи и ярки цветя наоколо“. Питам го: „Антоша, какво още видя? Там има ли храм?“ - „Да, има, но някак по-друг, по-красив и целият в стенописи. И всичко там е ярко, навсякъде - светлина“.

Разказва поклонницата от Украйна Зоя Корчак, която е била на трудово послушание в Оптина: „През 1997 година в една килия с мен жи­вееше поклонницата от Финландия Надежда Пиетарила. Надя имаше сарком, беше претърпяла няколко операции, лекарите я обявили за безнадежден слу­чай, като чакали в близките дни да умре. „За лекарите мен вече ме няма, - казваше Надя. - Вече не съществувам, но все още съм жива“.

Надя знаеше, че умира и беше пристигнала в Оптинската пустиня бук- вално за един ден, за да се поклони преди смъртта си на светиите. Но ду­ховникът от манастира схиигумен Илий благослови Надя да поживее по- дълго време в Оптина и тя много се мъчеше отначало. Вече не можеше да се храни, нямаше сили да изпълнява послушание и дори отстрани се виждаше колко тежко е болна. Надя много обичаше да слуша разказите за оптинските новомъченици и ходеше да се моли на гробовете им. Вед­нъж се върна от гробовете много радостна и казва: „Отец Василий гово­ри преди малко с мен като жив!“ - „Как така?“ Но тя беше толкова пот­ресена, че дори не можеше да разкаже за това и едва по-късно сподели: „Стоя на гроба на о. Василий и плача, мислейки си, че скоро ще умра и вече няма да видя Финландия, мъжа си и децата си. Наведох се да целуна кръста на гроба и изведнъж чувам гласа на о. Василий: „Ти няма да ум­реш. Над тебе е покровът на Божията Майка. И твоята мисия на земята е да разказваш на хората за явените ти чудеса“. - „А какъв беше гласът на о. Василий?“ - попитах я, като не можах да се сдържа. - „Много красив!“ А о. Василий действително имаше красив глас.

След този случай Надежда ходи при двама прозорливи старци, като им разказала, че лекарите всеки момент я чакат да умре. „Ти няма да умреш, - казал и единият от старците. - Ето, над тебе е покровът на Божията Майка. И на теб ти е дадено да разказваш на хората за явените ти от Господа чудеса“. А старецът Николай от остров Залит казал: „Ще живееш, само недей да грешиш“.

           След това Надя дълго живя в Оптина. Много и с желание работеше по послушание, като чистеше храма. И ако преди я виждаха, че е без сили от болестта, сега се учудваха - колко енергия има в нея! Надя чес­то се изповядваше и вземаше причастие, не пропускаше нито една служба и беше буквално влюбена в Оптина. А апетитът и сега беше та­къв, че тя все си купуваше храна и казваше: „Да ме видеше мъжът ми как ям сега! Вкъщи имаше плодове, грозде - мъжът ми не знаеше вече с какво да ме нахрани, а мен всичко ме отвращаваше“. Надя разказваше в Оптина, че болестта и е дадена от Господа за покаяние. Някога, когато още била невярваща, тя се снимала в Мексико, прегърнала идол. И на тези места, където тялото и се е допирало до идола, се образували зло­качествени тумори, които после изрязали по време на операциите.

           Когато беше вече във Финландия, Надя ми изпрати много радостно писмо, като ми съобщи: „Чрез моята болест Бог обърна мъжа ми към вяра­та“. Мъжът и преди бил лютеран, а нали те не признават поклонението на светиите и иконите. А когато Надя, преобразена и пълна със сили, се вър­нала от Оптина, видяла, че мъжът и на колене се моли пред иконите“.

           След една година от Финландия пристигна известие за смъртта на Божията раба Надежда Пиетарила, която дари на Оптина за молитвен спомен Владимирската икона на Божията Майка. Само година живя тя след чудото на гроба на о. Василий и тази година, по думите на Надя, беше най-прекрасното време от живота и. Тя много пътуваше по манас­тирите и често пишеше в Оптина, като се изумяваше на обилието на явените и чудеса и великата Божия милост. Последното писмо беше от Иерусалим със снимки от слизането на благодатния огън и много цветя на Пасха: „Как бих искала да подаря тези цветя на цялото братство в Оптина!“ - писа тя. - Слава Богу!“ Беше и дадено да преживее тази го­дина, радостно благодарейки на Господа. Нима това е малко?

           Резултатът от многогодишния труд по събирането на спомени за новомъ­чениците беше следният: никога нито един човек не е чувал осъдителни думи нито от инок Трофим, нито от инок Терапонт, нито от йеромонах Василий.

           По онова време още ни се струваше - те са добри и обичани, но такива, каквито са много от православните хора. Дори биографиите на братята за­ради обичая да се премълчава, тогава бяха неизвестни. А след това се слу­чи онова, което е обичайно в монашеството, когато след смъртта започва животът и за пръв път се разкрива как е живял подвижникът.

В удивителната Книга Апокалипсис е предсказано, че преди самия край на света ще дойдат двама велики Христови свидетели. Според Преда­нието това ще бъдат Енох и Илия. С властни думи и дела те ще свидетелст­ват за живия Христос и подобно на тръбачи, които тръбят „тревога", ще призовават покварения човешки род към покаяние. Вие питате: какво ще говорят те на хората? Мога да Ви отговоря само приблизително.

Те ще викат в загрубелите човешки уши:

- Покайте се, без да отлагате нито ден, защото ето - дойде краят на света!

Хората ще се присмеят на тези техни думи и през смях ще отговорят:

- Този свят няма нито край, нито начало. А за покаяние някога говоре­ха нашите баби и невежите.

Пророците отново ще кажат:

- Вие сте чеда на светлината. Вашият Небесен Отец е Отец на светлина­та. Покайте се и заживейте като чеда на светлината. Ето, Съдията иде; вече е на прага!

През смях и кикот хората ще отговорят:

- Ние не сме чеда на светлината, а богове на светлината. Ние сами съз­даваме светлина. По-скоро вие, пришълци, се разкайте за вашите басни и за досадните си небивалици, докато не сме ви осъдили.

Отново ще заговорят Божиите човеци и ще кажат:

-  Хора, изтрезнейте от вашето пиянство, омраза и злоба. Бъдете едино­душни и единомислени в Господа Иисуса Христа.

Хората с досада ще възразят:

-  Ако станем единодушни и единомислени, ще секне целият ни по­литически живот, който е основан на разделението на партии, и то на три главни партии - прогресивна, хиперпрогресивна и ултрапрогресивна. Зна­чи, вие сте против напредничавата модерна политика! Заради това трябва  да бъдете пребити с камъни.

Отново ще призоват пророците:

- Не воювайте едни срещу други; вие сте братя. Дяволът ви заблуждава, разделя и съсипва. Освободете се от него.

Като чуят това, политическите водачи ще им отговорят с нескрит гняв:

- Цялата ни икономика зависи от военната промишленост. Чрез вой­ната се постига селекция на най-силните и жизнеспособните. Така ни учат нашите философи; това наблюдаваме и в природата при крокодилите и орангутаните. Значи, вие сте против съвременното икономическо развитие! Ако не млъкнете, ще ви убием!

Тогава Божите люде ще възкликнат:

- Уви, братя! Оставете безумните си мисли и думи и побързайте да спа­сите душите си от огъня на ада, който вече отваря своята паст, за да ви по­гълне! Покайте се и отхвърлете всяко плътско мъдруване; вие не сте скотове, а Божии синове. Ето, Бог идва, за да съди света!

Изпуснали докрай нервите си, хората ще закрещят яростно:

- Какви са тези басни за душата, които припомняте? Нашият прогрес отдавна разпръсна фантазиите на предците ни за някаква си душа. Тялото е нашето най-ценно притежание, нашето божество. То може би някога е от­деляло някаква сълзлива слуз, наречена душа, но вече не е така. В процеса на еволюцията тялото се е усъвършенствало и вече не произвежда душа, а прогрес, само прогрес!

Тогава, в потвърждение на своите думи, пророците със силата на кръста ще превърнат цялата вода на света в кръв и със страшен глас ще призоват:

- Ние ви говорим, а вие се смеете или гневите. Ние ви учим, а вие бъл­нувате. За последен, наистина последен път вашият Творец ви говори чрез нас; за последен път Христос, разпнатият и възкръсналият,  ви призовава чрез нас: покайте се! Смилете се сами над себе си, отдръпнете се от ръба на вечната бездна! Не чувате ли далечен тътен? Не усещате ли, че земята се тресе? Не долавяте ли странен мирис? Не ви ли посещава насън? Не чувате ли гласове от оня свят? Не виждате ли видения? Жеравите усещат наближа­ването на зимата; как тогава вие не усещате близостта на Съда? Покайте се, последни потомци на грешния Адам!

Побеснели от ярост и напълно обезумели, грешниците ще креснат:

- Иудеите убиха Христос измамника приживе, а нашият прогрес уби Христос измамника след смъртта Му! За нас всичко е относително: всяка истина ние превръщаме в лъжа и всяка лъжа - в истина. И за да не ни до­саждате повече, ще ви убием с помощта на нашия цар. О, сатана, царю наш, помогни ни!

Тогава сатаната ще се вдигне от адската бездна и ще разпали до кипене и клокочене човешкия гняв против двамата Божии свидетели. И ще ги убие. И ще има смях и веселие сред грешниците.

Но ето, в този час земята ще се разтресе както никога. Ще изпопадат много хълмове и планини и ще пресъхнат водните извори, и много народ ще погине. И няма да има кой да погребва мъртъвците. Тогава мнозина ще се уплашат, ще се покаят и ще въздадат слава на Бога, Който е жив вовеки веков. Тези покаяли се люде ще бъдат плодът от труда и страданията на онези двама свидетели.

Накрая мрак, гъст като смола, ще покрие целия свят, така че мнозина ще полудеят от ужас. Тогава всред отчаяните вопли на хората, всред небива­лите земни трусове и гъстия мрак неочаквано ще зазвучи хорът на небесни­те жители, които ще възклицават все по-гръмко и по-гръмко:

- Ето, Женихът идва!

И като всред тъмна, безлунна нощ изведнъж ще се разлее светлина -напълно нова, невиждана, необикновена. Това ще бъде светлината на Кръ­ста - знамението на Човешкия Син. Кръстът ще заблести вместо луната и слънцето, и още по-ярко от слънцето, и ще освети цялата вселена.

Тогава, о тогава, служителю Христов и мой съслужителю, ще се яви Той - нашето спасение и нашият Спасител!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Да поемеш чужд грях върху себе си е вид мъченичество и признак на преголяма любов към ближния. Грехът, … ражда смърт ( Иак. 1, 15 ), следователно, да поемеш чужд грях върху себе си, значи, върху своята смърт да сложиш още една смърт. Но Бог награждава с възкресение онези, които от любов приемат чужда смърт към себе си. Има много примери, как светиите са приемали върху себе си греховете на ближните. За св. Амон се разказва следното - eдин брат паднал в грях, отишъл при Амон и му казал, че заради сторения грях, иска да напусне манастира и да отиде в света. Амон му казал, че ще вземе на себе си неговия грях, и посъветвал брата да остане в манастира. Братът останал в манастира, а старецът Амон започнал да принася покаяние и молитви на Бога. Не след дълго старецът получил от Бога откровение, че този грях е опростен заради любовта му към брата. Когато св. Макарий, св. Симеон Иродиеви, св. Теодора и някои други били обвинени в блудство, те не се оправдавали, а взели върху себе си чуждия грях, понесли тежките наказания, и търпеливо ги  понасяли, докато Бог не открил пред хората тяхната невинност.

БЕСЕДА  за нищожеството на грешниците пред Божието величие

Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие ( Исаия 2, 10 )

Това е горчива насмешка на пророка над собствения му идолопоклоннически народ. Народът бил отхвърлил вярата в единствения истински Бог и започнал да се кланя на идоли от камък и глина. Какво ще сториш зли народе, когато дойде страх Господен? Къде ще побегнеш, когато се открие славата на Неговото величие? Иди в скалата, от която си направил Бог за себе си! Скрий се в земята, от която си направил Бог за себе си! О, колко е ужасна насмешката на прозорливия пророк! Кой може да иде в скалата и да се скрие? Кой може да избяга в прахът и да се заслони от Всевишния? Но да оставим братя еврейското идолопоклонство, за което евреите са били достатъчно наказани, и да насочим поглед към идолопоклонството между нас, християните. Какво е натрупаното злато, освен идол? Какво друго, освен идол от пръст, са заграбените ниви? Какво е разкошното облекло, направено от животински кожи и козина, освен идол? Къде ще се скрият идолопоклонниците на нашето поколение, когато дойде страх Господен, и когато се открие славата на Неговото величие? Отивай в златото златопоклонниче! Скрий се в земята, земнопоннниче! Скрий се в животинските кожи и се затрупай с козина от лисица и влакна от мъртвата пеперуда, идолопоклонниче! О, горчива ирония! Всичко това, в Деня Господен, в онзи Страшен Ден, ще изгори. И човек ще застане лице в лице с Единствения Величествения и Неизменимия. Всички човешки идоли ще изчезнат от огъня  преди човеците, и безсмъртният Съдия ще ги запита: „Къде са вашите богове?“. В древност е живял Исаия, син Амосов - пророка Божий, ала неговото видение и до ден днешен е страшно, полезно, и отново страшно.

Само на Тебе единствени и жив Господи се кланяме. Всичко друго е преминаващ прах. Помогай ни Господи, помагай ни, та нашия ум и сърце да се не превърже към мимолетния прах, а само към Тебе, само за Тебе, единствения Жив. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски