ПРЕМИНАВАНЕТО ОТ ТОЗИ ЖИВОТ В ДРУГИЯ СВЯТ.
http://hram-uspenie-bogorodichno.org/%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/209-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%E2%84%96408
2. Из патерика
Един отец разказа за авва Пимен и за братята му, че живеели в Египет. Майка им искала да ги види, но не успяла. Тогава ги проследила и когато те отивали на църква, ги пресрещнала. Само щом я зърнали, се върнали обратно и затворили вратата на килията току под носа и. Тя останала да стои пред вратата, горчиво и безутешно плачела и нареждала:
- Дайте поне да ви зърна, мили дечица!
А те стоели вътре и я слушали. Тогава авва Анувий казва на авва Пимен:
- Какво ще правим с тази старица? Много силно плаче.
Тогава авва Пимен станал, отишъл до вътрешната страна на вратата и рекъл:
- Защо плачеш, жено?
Само щом чула гласа му, тя започнала още по- силно да плаче:
- Дечица, искам да ви видя. Какво толкова ще стане, ако ви видя? Нима не съм вашата майка? Нима не съм ви откърмила? Вече цялата съм побеляла. Смилете се над старостта ми и ми позволете да ви видя поне за кратко, та поне някак да понамалее болката на сърцето ми. Страшно се измъчвам от тъга по вас, а сега чух и гласа ти, синчето ми!
Авва Пимен и казва:
- Къде искаш да ни видиш - тук или на оня свят?
- Ако не ви видя тук - отговорила тя, - какво ще видя на оня свят?
- Ако се самопринудиш да не ни видиш тук - отговорил и той — ще ни видиш там.
Шом чула това, тя се зарадвала:
- Ако винаги ще ви виждам там, не е нужно да ви виждам тук!
И с тези думи си тръгнала.
ДО ЕДИН МЛАД НАСЛЕДНИК: ЗА ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ
Разказваш за смъртта на твоя баща. Като уважаван и заможен човек той имал много приятели - влиятелни и богати. Но преди смъртта си не искал да види нито един от тях. Често заръчвал да извикат при него единствено Кръсте обущаря. А този Кръсте нямал нищо друго освен вяра и доброта. И когато Кръсте идвал, умиращият не му казвал нищо - взимал ръката му, държал я така и мълчал. А когато идвал някой от неговите богати приятели и съдружници, той само махвал с ръка - да си върви. Питаш: какво означава това?
Това означава, чедо мое, че пред лицето на смъртта човек е искрен. Не желае лицемерие да се докосва до него. При раздялата с този свят душата търси само най-доброто в него - вярата и добротата. „Защото Твоята доброта е по-добра от живота” - казва Пророкът (Пс. 62:4). Всъщност той се обръща към Бога. Но Божията доброта струи чрез добрия човек. Наведи се над постелята на умиращия и му припомни имената на великите земни царе, завоеватели, властници, богаташи, учени, художници. Никаква полза! Тези имена не му говорят нищо. Всичко това е далеч от душата му като отдавна забравен сън. Когато говорели на един умиращ владетел за велики хора, подобни нему, той с въздишка казал: „Не ми говорете за онези, които оставям, а за онези, при които отивам". А един руски княз, когото ласкателите продължавали да ласкаят и в смъртния му час, сърдито викнал: „Мина времето за това! Говорете ми сега за по-добрите от мене!"
И тъй, умиращият е искрен и търси над всичко пламъка на добротата -да го стопли, да го обгърне със светлината си и да го окуражи.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Ако дадеш милостиня на сиромах, знай, че каквото добро правиш на ближния си, такова правиш и на себе си, даже още повече на себе си. Св. Антоний казва: „От ближния ни идва и животът и смъртта“. А св. Петър Дамаскин пише: „Както бедния трябва да благодари на Бога и да обича богатия, който му прави добро, така, и дори много повече, и богатия ( трябва да благодари на Бога и да обича бедния), защото те се спасят по Божий Промисъл, и в този и в бъдещия век чрез милостинята. Защото без бедните, те не само няма да получат спасение, но не ще избегнат и изкушенията от богатството“. Милостиня, която се дава от суета, или с презрение, с нищо не е полезна. В древни времена, богатите носели злато на отшелниците и ги молели да го приемат. Рядко се случвало отшелниците да приемат с радост милостинята, и когато я приемали, са я приемали от милосърдие към богатите. Най-бедните човеци приемали милостиня от милосърдие!
БЕСЕДА за пророкуваното относно подиграващите се със светинята
Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти ( 2 Петр. 3, 3 )
Променя ли се и виновно ли е огледалото, когато застане пред него подигравач, присмивайки се и подигравайки се на огледалото? Не, огледалото не се променя и не е виновно, а си остава, каквото си е било. И Бог, братя, не се променя и не е виновен, когато подигравачите се присмиват и се подиграват. Непроменливия и пречист Бог вижда, че подигравача се подиграва сам на себе си. Със своите подигравки над Божията светиня, подигравача сам себе си прави виновен и достоен за наказание. А Божията светиня си остава непокътната. О, колко много в наше време, в наши дни са се появили подигравачи! Много и премного - но тяхното множество е безсилно пред Един, Единственият. Какво е многото прах пред един силен вятър? Трябва само да изчакате, въоръжени с търпение изчакайте, докато не задуха силен вятър. Появили са се много, премного подигравачи, които се подиграват на Божието слово. Те предлагат своите думи пред Божиите, негодни - вместо святи, гнойни - вместо здрави, смъртоносни - вместо животворни. Но словото Божие е като силен вятър, а техните думи са като прах.Появили са се подигравачи, много, премного, които се подиграват на Божиите дела, а ще се появят и още повече. Те хвалят и поставят своите дела над Божиите дела и казват, че делата на техните ръце са по-добри и разумни от делата Божии. Техните дела са скоропреходни; защото всичко добро, което са направили, са го направили от Божия материал, и според вида на Божия градеж; а всичкото зло, което са направили, са го направили от дяволския материал, и по дяволски градеж. С какво, значи, се хвали прахът? С какво ще се похвалят подигравачите когато утре и в други ден, когато дивите магарета ще тъпчат с копитата си по техните гробове?
Пречисти Господи, Святи са Твоите слова и могъщи като силен вятър, святи са и Твоите дела и нямат нито брой, нито мярка. Господи пречисти, опази езика ни от подигравки и спаси живота ни от подигравачите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски