ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ
Разсъждение
Светите души с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазила цялата кореспонденция на св. Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания, попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа, Той им отвърнал: Достатъчни са (Лк. 22: 38). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две, е съвършен“.
БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните
Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира (Исая. 1: 3).
Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесният вол познава стопанина си, и как магарето – чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувства неговото присъствие и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумният човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът, и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение, знае кой го храни, докато при хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви, само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци, и които, като изгубят благочестието, стават по-бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.
О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ
Разсъждение
Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливият Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх – блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“. А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо и Неговата милост е незлобна… колко злодеи, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива, за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата и той не ги предава за разкъсване на зверовете… Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника… Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.
БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Исаия. 1: 2).
Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свят и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си, се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на Любовта, Която хиляди пъти е правила добрини на прокажения, но Която и хиляди пъти е оплювана от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно с всички живи твари ще свидетелстват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонничеството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелстват водата и кръвта, камъкът и дървото, тъмата и огънят, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и димът, вятърът и маната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!
Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исаия за нас, ако днес се появи между нашия народ!
О, Господи, Единствен живи и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски