Разсъждение

Валерий започва житието на своя другар – св. Понтий, така: „Кой може да вярва, ако Бог не му даде? Кой може да отиде на подвиг, ако Бог не му помогне? Кой може да получи венец на мъченичество, ако Христос не му го дари?“. Бог може всичко и желае всичко, което е спасително за хората, но само ако хората Му се молят. С молитва св. Нона обърнала в християнството своя мъж Григорий и своя син Григорий Богослов. С молитва Моника върнала Августин от безпътния живот на пътя на добродетелите и вярата. С молитва св. Василий обърнал към Христа своя учител Евул. С молитва цар Иезекия продължил живота си с 15 години. С молитва св. Симеон Стълпник спрял вече готовите войски на персите и скитите да не нападнат гръцката[i] земя. По-лесно е да се преброят звездите на небето, отколкото всички чудеса в света, станали чрез молитва.

БЕСЕДА за това как Бог избелва покаялите се грешници

Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур  – като вълна ще избеля (Исая. 1: 18).

О, безгранична Божия милост! В най-големия си гняв към неверния и неблагодарен народ, отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни, на князе, които са станали като князете содомски, и народ, който е станал като народа гоморски – и в такъв гняв все пак Господ не оставя милостта, а призовава към покаяние. Като след страшни гръмотевици пада благодатен дъжд. Такъв е Господ – дълготърпелив и многомилостив. Той не се гневи докрай. Само ако грешниците престанат да вършат зло и се научат да правят добро, па пристъпят към Господа със смирение и покаяние – Като сняг ще избеля. Господ е силен и добронамерен. Никой освен Него не може да очисти и избели от греха човешката душа. Колкото и платното да се пере във водата с пепел и сапун, колкото и да се пере и препира, то не може да побелее, докато не се простре на слънчева светлина. Тъй и нашата душа не може да се избели, колкото и да я чистим сами с нашите трудове и усилия, с помощта на всички законнически предписания, докато не я поставим пред Божиите нозе, открита и готова да я освети Божията светлина и да я избели. Господ одобрява и препоръчва нашия труд и усилия, а именто – Той иска да умием със сълзи душата си, да я стесним с покаяние и чрез угризенията на съвестта да я притиснем, да я облече в добри дела, но в края на краищата Той ни призовава да пристъпим към Него: Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Т.е. Аз ще погледна на вас и ще видя дали Съм във вас, и вие ще погледнете към Мене като в огледало, и ще видите какви сте.

О, Господи, бавен на гняв, смили се над нас преди последния гняв на онзи Страшен Ден. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[i] Много автори, в това число и св. Николай, говорят за империята като за гръцка държава, което фактологически е неточно (бел. прев.).

Разсъждение

Искайте и ще ви се даде – е казал Господ (Мaт. 7: 7). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивият Бог дава на хората всичко онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно – да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен радостен момент е имал – той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по нареждане на пашата трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.

БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението

Цяла глава е в рани и цяло сърце е изнемогнало (Исая. 1: 5).

Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още – от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] – това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце – това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно – когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ – боледувала главата и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон и тръгнали след своите си прищевки[2] като след водач – след своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народът кривва от пътя. Това е видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.                                                              

 Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?                                            

О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина главата на всеки народ и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да не се радва нашият неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В българския синодален превод – глава... в рани (бел. прев.).

[2] В ориг. – чувства (бел. прев.).

[3] В ориг. – безизходния (бел. прев.).