Разсъждение

Много, твърде много всеки вярващ може да се поучи от живота на Дева Богородица. Да напомним тук само две неща. Тя имала обичай често да ходи на Голгота, на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, във Витлеем и на други известни покрай Нейния Син места. На всички тези места, и особено на Голгота, Тя коленопреклонно се молела. С това тя първа дала пример и поощрение на вярващите да посещават светите места от любов към Онзи, който със Своето присъствие, страдания и Своята слава направил тези места свети и известни. Второ – узнаваме как Тя в молитвата Си се молела за скорошното Си излизане от този живот и душата ѝ, след разлъчването от тялото, да не види княза на тъмнината и неговите страшилища, да бъде скрита от областта на тъмнината и да не срещне сатаната и сатанинските сили. Виж колко е страшно за душата да мине през митарствата! Щом Тя, Която е родила Разрушителя на ада, се молела така, и Която сама имала устрашаваща сила над демоните, какво тогава остава за нас? От свръхвелико смирение Тя всецяло се надявала на Бога и не искала да се уповава на Своите дела. Още по-малко трябва да се уповаваме на своите дела ние и още повече трябва да се облегнем на Божията десница, и да викаме за Неговата милост, особено за милост при излизането на душата от тялото.

БЕСЕДА за най-славния Младенец

Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Исаия. 9: 6).

Към кой смъртен човек в цялата човешка история могат да се отнесат всички тези определения, цялата тази власт, цялата тази слава? Към никого. Затова св. Златоуст казва: „Това не може да се разбира за който и да е друг човек, а се отнася само за Христа“. Пророкът тук ясно изобразява двете естества в Спасителя на света – човешкото и божественото. Младенец ни се роди – това означава чисто човешкото естество. Син ни се даде – това е съединението на двете естества в една личност –  Син Божи и Сина на Девицата в една личност на въплътения Господ. Останалите определения пък означават божественото естество на Господ Иисус. Властта е на раменете Му – т.е. властта е Негова. Негова собственост, а не заета. Чуден Съвет [1] – не е ли това Светата Троица? Ангел или Пратеник и Вестител на този Троичен Съвет е Син Божий, предвечното Слово. Чуден Съветник – защото всичко е чудо, всичко е изненадващо, всичко е ново, всичко, което от Него и чрез Него излиза за човешкия род. Бог крепък –какво биха казали за това Арий и неговите съвременни последователи, които отричат божествеността на Господ Иисус? Княз на мира – защото от Него е трайният мир, а без Него – война, външна и вътрешна.  Отец на вечността – както Той е Господар на миналото, така е и на бъдещето. Но Той още е и Отец на Църквата, Творец на новия свят, Осиновител в Царството Божие. Това дивно и точно е видял самият Исаия, син Амосов, 700 години преди то да се яви на цялата вселена.

О, Господи Иисусе, Ти си най-славното предсказание на пророците и най-славното откровение за вярващите. Отключи ума ни, та в него да засияе[2] чудната слава на Твоето величие; отключи сърцето ни, та да се изпълни с Твоята животворяща Любов. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Сръбският и българският синодален текст не съвпадат напълно (бел. прев.).

[2] В ориг. – да влезе (бел. прев.).