У одного католика из албанского племени Хота, по имени Василий Марко, не было детей на протяжении четырнадцати лет брачной жизни. Ему от этого было тяжело, а его жене еще тяжелее. И вот однажды явился жене во сне какой-то старец, назвавшийся святым Николаем (а святой Николай – Крестная Слава³ Василия), и сказал, чтобы она не горевала, а пошла в Острог, помолилась святому Василию. Бог услышит ее молитву – через год у них родится сын, которому следует дать имя Василий.

На следующий день жена рассказала мужу свой сон и предложила пойти в Острог. Но муж не хотел этого делать, боясь насмешек соседей, что идет именно в православную святыню, да и не очень верил в силу святого Василия. Но в следующую ночь ему повторилось то же явление, что и жене. Тогда Василий решил идти. Оправдываясь, будто ему нужно проведать побратима в Пиперах, он вместе с женой отправился в Острог. Там оба сердечно помолились Богу и святому Василию, чтобы им дарован был ребенок. И через год родился у них сын, которого нарекли Василием. Позднее родился и второй сын. Оба живы. Сейчас уже взрослые и во всем успех имеющие.

Разсъждение

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света и своята спокойна килия в пустинята и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно – издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и за реда в държавата. Като издал тези закони,  казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя и никога вече не се върнал. Велика жертва е да се остави своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина, за която човекът знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

БЕСЕДА за лъжеучителите

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел (II Петр. 2: 1).

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкият ум е отправен към, Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си, и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина (Мaт. 34: 11). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители и много пагубни ереси като плевели са посети из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата и Тя с огромния си опит и като победителка [в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашият ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единственият път, единствената истина, единственият живот. Не допускай,  Господи, да се подведем от лъжеучителите и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски