«Перешел я было в субботники, – рассказывает нам один ремесленник из Бачки, – и уже не думал никогда возвращаться в Православную Церковь. Только усердно молился Богу о своем спасении. И милостивый Бог показал мне однажды во сне, где есть истина. Приснилось мне, что я оказался на каком-то лугу. Вокруг ни одной живой души, зато много котлов, поставленных в ряд. Вдруг у крайнего слева котла появляется мой покойный отец, а рядом с ним – архиерей с белой бородой и в золотистом одеянии. Архиерей этот принялся освящать воду и начал с крестом обходить котлы с левого края. Подошел, наклонился, попробовал мешать воду крестом в одном котле, а он звенит – пустой. То же самое и со вторым, и с третьим… Когда архиерей был у четвертого котла, послышался не только звон металла, но и плеск воды, только совсем слабый. В следующих котлах, судя по звукам, воды было больше. Когда же владыка дошел до котла крайнего справа, полного, и осенил его крестом, там вода поднялась даже над краями на целую пядь. И каждый раз при погружении креста в эту поднявшуюся воду из нее взлетали искры – большие, как орехи, и ярче солнца сияющие. Я с удивлением наблюдал за всем этим. Потом владыка протянул крест, как бы для целования. Смотрю я: вдруг на лугу с правой стороны полно людей. Люди подходили целовать крест, а владыка еще каждого окроплял водой с помощью пучка базилика. И когда он касался головы человека своим кропилом, капли воды падали подобно искрам. Тогда и я решился идти поцеловать крест. Когда подошла моя очередь, владыка посмотрел на меня строго и сказал: «Ты не имеешь отношения к этому котлу. Твой котел – среди пустых, слева. Раньше ты принадлежал к своему народу, а теперь подался в отщепенцы. Иди отсюда!» Я, весь дрожа от страха, посмотрел на своего отца. А он опустил голову, не хочет на меня смотреть. Повернулся я и направился в толпу народа, но люди от меня шарахались, как от прокаженного. Я заплакал, и в тот момент проснулся… Сон был мне в поучение. Это святитель Николай являлся вместе с моим отцом. Святитель Николай – наш небесный покровитель, Крестная Слава нашего рода; а я перестал его славить, отделившись от Православия. Тут мне стало ясно, что надо делать. Я вернулся к вере своих отцов, исповедовался и причастился. С тех пор Православия держусь крепче, нежели ранее».
Разсъждение
„Както девството е по-добро от брака, така и първият брак е по-добър от втория“. Това написал св. Иоан Златоуст на една млада вдовица, жена на починалия цариградски благородник Тарасий, съветвайки я да не встъпва във втори брак. Първия брак Църквата благославя с радост, а втория с тъга. Старата Евпраксия, майка на св. Евпраксия и роднина на цар Теодосий Велики, след смъртта на своя мъж Антигон, с когото преживяла в телесна връзка само две години и три месеца, и по взаимно съгласие още една година като брат със сестра, останала млада вдовица. Царят и царицата я съветвали да встъпи в брак с друг велможа. Но тя даже не искала и да слуша за това, взела дъщеря си Евпраксия и заминала за Египет. А какво да кажем за св. Олимпиада. И св. Евпраксия младша? Като св. Макрина тъй и те били само сгодени, но когато годениците им умрели, те погледнали на себе си като на вдовици, и даже в мислите си не желаели да допуснат встъпването във втори брак. Каква чистота на сърцата! Каква вярност към единствения годеник! Какъв страх от Бога! Каква ясна вяра в бъдещия живот, в който годеницата се надявала да се види със своя годеник!
БЕСЕДА за робите, които проповядват свобода
Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (II Петр. 2: 19).
Апостолът продължава да говори за нечестивите, безобразните и своеволните, като напомня на вярващите да се пазят от техните съблазнителни, горделиви и лъжливи думи. Първо казал за тях, че хулят славата Божия, второ – прелъстят в плътски похоти и разпътство, а сега пък казва, че обещават им свобода, нещо, което самите те нямат, защото, обладани от скверни страсти, те са роби на своите страсти, покорни роби на най-страшния тиранин на този свят. О, братя мои, колко съвременно звучат тези слова, писани преди деветнадесет столетия! Вижте как запенено навсякъде около нас прокламират за свобода онези, които нямат и малко свобода! Чуйте крясъците на отчаяните роби на страстите и порока, които, измамени, мамят, и ослепели, проповядват светлина! Страстите са мрежа, изплетена от дявола, за да се ловят в нея човеците. Попадналите в тези мрежа, за радост на дявола, който тихичко обира и влачи мрежата към своя бряг, наричат другите хора роби, а себе си – свободни. О, братя, пазете се от тези нещастници, които наричат себе си вестители на свободата, а денонощно служат на своя господар дявола. Своята нищета наричат богатство, а чуждото богатство наричат нищета, тъй както безумният нарича целия свят безумен, а себе си умен. Тъй и те, най-несвободните, наричат другите несвободни. Служението от любов към Бога и към ближните те наричат робуване, докато служението на дявола наричат свобода. Това са врагове на Бога и на хората, както и сам дяволът е враг на Бога и на хората. Когато чуете, че някой ви говори за свобода, проверете първо добре дали той не е роб на някоя страст и порок. По нечестивия живот, по безобразието и своеволието ще познаете всички лъжеучители на свободата.
О, Господи, единствен дарителю на истинската свобода, запази ни от мрежите на всички Твои и наши врагове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
