Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756350 Постинги: 3813 Коментари: 0
Постинги в блога от Септември, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 

/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

И в занаятите, ако обърнем внимание, се случва същото. Който се захване с някакъв занаят и иска да го усвои, в началото работи много, търпи неуспехи и често прави грешки. Но не пада духом, не се отчайва, а опитва още веднъж. И колкото и пъти да сбърка, също толкова пъти се опитва да се поправи и с това показва на майстора желанието си. Ако се отчае, загуби кураж и стане бездеен, на нищо и не ще се научи. А ако често бърка, майсторът го поправя и той продължава да работи; тогава, стига да е трудолюбив и прилежен, постепенно ще усвои занаята. А после с лекота създава собствени неща и дори може да изкарва с това прехраната си.

Ето така трябва да постъпва и този, който иска да придобие някаква добродетел.

В началото той трябва смело и искрено да покаже желанието си. След това - търпеливо да развива добродетелта и да проси от Бога снизхождение и помощ. И да не бъде малодушен при неуспехи, да не се отчайва и да не пада духом, понеже така не ще успее да постигне нищо добро. Напротив, колкото и пъти да му се случи да падне, трябва да става, окрилявайки се с надежда и очаквайки Божия милост.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1268 Коментари: 0 Гласове: 0
     

ДО АДВОКАТА СИМО М.:  ЗА СТРАХА НА КАИН

 

 

Чудите се как така братоубиецът Каин се е страхувал да не бъде убит, след като по това време на света нямало никого. „От кого се е страху­вал Каин? - питате Вие. - Имало двама братя, единият убил другия и уби­ецът останал сам в света. Кой тогава би могъл да го убие?" Но спомнете си, че преди всичко са били живи техните родители, Адам и Ева. Нима бащата не е могъл да отмъсти за своя праведен син Авел? След това на Адам се родил и трети син, Сит. Сит родил Енос, Енос родил Каинан, Каинан -Малелеил, Малелеил родил синове и дъщери, между които и Иаред, който също родил синове и дъщери, между които и Енох, а Енох родил Матусал и други синове и дъщери. Матусал родил Ламех, Ламех родил Ной и други синове и дъщери. Как тогава да не е имало кой да убие убиеца Каин? И как да не е имало от кого да се страхува? А и самият Каин е имал потомство. Каин родил Енох, Енох родил Гаидад, Гаидад родил Малелеил, Малелеил - Матусал, Матусал - Ламех, Ламех - Иавал и Товел. Тук се изброяват само мъжете, като носители на живота и продължители на рода, а жените не са споменати, но несъмнено Каин е имал и женско потомство. А в онези времена хората са живели по няколкостотин години. Старостта им тогава се доближавала до хиляда години, така както нашата сега до сто. Каин, живеейки няколкостотин години, доживял да види едно цяло племе от мъже и жени, произлязло отчасти от Адам, отчасти от Сит и отчасти от самия него. Имало е следователно кой да го убие и от кого да се страхува за своя живот. Но Творецът не позволил на никого да убие Каин, а за на­казание го обрекъл на страх от всекиго в продължение на стотици години. Заслужено наказание за първото братоубийство и ясно предупреждение за братоубийците от всички времена.

Има още една причина Каин да не бъде убит. По онова време, пора­ди липсата на писменост, не е било възможно да се запази за потомството писмено свидетелство за Каиновото престъпление. Следователно трябвало е Каин да живее стотици години, докато израснат новите поколения и той сам да свидетелства пред тях за своето престъпление и наказание.

Похвално е за Вас, че наред с ежедневната си работа и задължения се за­нимавате и с четене на Светото Писание, тази Книга на живота, в която ясно са очертани пътищата на правдата и неправдата, на спасението и гибелта. Който презира тази Книга, презира собствения си живот.

Мир Вам и спасение от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1218 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта – на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите – задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижил за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „Спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[1] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

 

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

 

Аз и Отец едно сме (Иоан. 10: 30).

 

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”; Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по-нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене и Аз съм в Него (Иоан. 10: 38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дтгматът за божеството на Сина Божий, както и дтгматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дтгмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог”? (Иоан. 10: 33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщний с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – позволи (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1008 Коментари: 0 Гласове: 0



/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 Авва Зосима каза: „Божията благодат винаги съпътства желанието ни, а чрез благодатта постигаме всяка добродетел. Но не се опитваме сами да поставим начало на добродетелта и дори не проявяваме достатъчно силно желание да получим помощта на Божията благодат. Дори понякога да показваме желанието си, то се оказва лъжливо и престорено и няма никаква стойност в Божиите очи.

Нима не знаем, че всичко, което става с нас, е като сеитбата и събирането на реколта? Земеделецът сее на земята си, а след това вече чака Божията милост. И тогава Господ праща даровете Си - навременен дъжд и нужното време. Тогава Той прави хвърлените от земеделеца семена да растат, увеличава ги и им дава зрялост и прави така, че земеделецът от малко количество получава голяма печалба. Така и ние, ако посеем искрено и дълбоко желание за добро, според желанието си ще получим и Божия благодат. А с нея ще можем лесно и без излишни страдания да постигнем всички добродетели.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1230 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО  ЕДИН  НОВ    УТОПИСТ:   ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ

 

 

Възмущавате се, че не се строят пътища за Дурмитор, за да могат да го посещават чуждестранните туристи. Заради туристите? Да бяхте казали заради горите или заради по-удобното придвижване на местното население, бих разбрал. В този случай не бих Ви и отговарял, защото си има лица, отго­ворни за пътищата. Но след като чух Вашия довод за прокарването на пъти­ща до белоглавия Дурмитор, почервенях от срам и не мога да премълча. Вие искате да „привлечете" чужденци в Черна гора, за да „оставят тук парите си"! За какво? За да „напасат" за няколко дни очите си по елаците и горските по­ляни, по които честитият народ от памтивека пасе своите белорунни стада? Като чуе подобно нещо, вярвайте ми, човек придобива желание да говори по-скоро с мъртвите, отколкото с живите. О, свети Петре Цетински, който пръв си разбил войската на Бонапарт, какво би казал ти за това? Скрий се, сабьо на Йоле Пилетич, за да не хвърлят чужденците стотачки върху теб като бакшиш, че са те видели! А ти, Драшко войвода, прекрати своя разказ за далечните венецианци, защото той предизвиква у нас вече не смях, а срам. Вие съвсем сериозно и научно казвате, че: „депресията на актуалната криза може да се редуцира до минимум само чрез елевация на съзнанието за туризма и конструирането на модерни шосета и комфортни хотели". По сел­ски казано, това значи: да влезем в дългове; да хвърлим чуждите пари за пътаща и хотели, па тогава гологлави да чакаме чужденците - да хванем някой бакшиш от техните джобове, за да им върнем поне лихвите върху взетите от тях милиони. Нима от това да живеем, човече? По-добре да не сме живи! Това ли е светосавската идея, която ни е водила от Косово през толкова гробища, през тъмници и мъчилища до освобождението? Или сме изневерили сами на себе си дотам, че сме готови да заменим стария девиз: „За честния кръст!" с девиза: „За туризма!"? Между другото нима нашата земя е най-красивата от всички земи, та светът би се извървял през нея, за да я гледа? Наистина за нас  тя е най-красивата, но не по външната красота на своите гледки, а по онази красота, която народът е съзрял и възпял. Това е красотата на великите души, на великите характери, на великите сблъсъци на правдата с неправдата, на великите духовни победи. В това е истинската красота на нашата земя. Тя е по-възвишена от всички наши планини и по-бяла от снега по техните вър­хове. Но за Ваше съжаление чуждестранните туристи няма да хвърлят пари за тази красота. И още нещо. Знаете ли, уважаеми господине, каква отрова увиват в своите банкноти мнозина от тях? Чували ли сте за отровата, която се нарича разюзданост? Знаете ли нещо за психологията на тълпата, особено ко­гато тя е на чужда територия? В чужда страна тълпата от хора не се отличава с благоприличието, което спазва у дома.

Ако ще посрещаме туристите с дължимата почтителност, като гости, тогава всичко е наред. Тогава ще останем верни на своето вековно гостопри­емство, което сияе като свещен ореол около душата на нашия народ. Това наше гостоприемство се основава на главния документ на християнската вяра - Светото Писание. Христовият апостол препоръчва на верните: „Заля­гайте да бъдете странолюбиви” (Рим. 12:13). И на друго място: „Странолюбието не забравяйте” (Евр. 13:2). Но съвсем не се препоръчва да очакваме спасител­на полза от чуждестранните посетители. Честно казано, до днес от тях сме видели повече вреда, нерядко и материална. Те искат скъпи пътища и... безплатен превоз. Позовават се на някакви официални препоръки, което обърква нашите чиновници. Някои от тях се обръщат към учреждения и търговци и открито търсят финансова помощ. Обикновено се оправдават, казвайки: „Писахме у дома да ни пратят пари и очакваме да ги получим". И нашият милостив народ дава; но им дава като на бедни хора, без да ги раз­питва и да иска гаранции. Дава им като на хора в беда, а не като на туристи и не като на спасители, които по Ваше мнение ще ни спасят от беда. Защото бедата не се лекува с беда.

Заради всичко това нека не се вайкаме за туристите в Дурмитор, а да се държим за плуга и за Бога, както е казал един наш талантлив земляк.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1101 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение                                   

 

           Често изненадващо ни сполитат беди и ние напразно се питаме „защо?”. Само Христовата Църква може да обясни причината за всяка беда. Всички беди Църквата разделя главно на две групи: едните, сполитащи грешниците заради предишни непокаяни грехове, а другите – случващи се на праведници, и ставащи, по думите на св. Златоуст, „причина за получаване на венци, както е било при [бедния] Лазар и Иов”.

         Царица Евдокия тайно била съгласна с Ефтихиевата ерес, слушайки за това съветите на коварния евнух Христафий. Но внезапно я сполетяла беда. Веднъж нейният съпруг, император Теодосий, ѝ подарил необикновено голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин, а той пък, от обич към царя, пратил същата ябълка на цар Теодосий. Това дало повод на царя да заподозре своята жена в непозволена връзка със сенатора. Тогава царят попитал царицата къде е онази ябълка. Царицата излъгала и казала „Изядох я!“. Това още повече усилило подозрението на царя и той прогонил [заточил] Евдокия в Палестина. Там, с времето, Евдокия напълно се излекувала от ереста и по съветите на великите палестински духовници напълно се върнала в Православието. Бедата на царицата не дошла заради някакви непозволени връзки с Павлин – в това тя била съвсем невинна, а заради нейното еретическо настроение.

     А ето и друг, различен случай: Цар Маркиан, още докато бил воевода, пътувайки покрай Филипопол, видял на пътя трупа на убит човек и от чисто милосърдие слязъл от коня, за да погребе тялото. [Маркиан] бил забелязан от някой, минаващ оттам, и наклеветен в съда като убиец. Маркиан трябвало да бъде наказан със смърт, ако скорошно Божие откровение не показало истинския убиец. Описаната беда спада към другата група – „за получаване на венец”. Воеводата Маркиан скоро след това бил избран за цар.   

 

БЕСЕДА за Владиката Господ

 

Имам власт да я дам (душата Си) и власт имам пак да я приема (Иоан. 10: 18).

 

       Божественото всемогъщество на нашия Господ Иисус Христос се проявило и в пълната му власт над Самия Себе Си. Ако можеше божественото всемогъщество да се отдели от любовта Божия, тогава можеше да се каже за Христос: Той е можел да се въплъти, а можел е и да не се въплъти, а също така: можел е да умре, а е можел и да не умре. Но Той приел плът по Своята божествена любов към човеците и от тази непостижима любов предал Себе си на смърт, като добър Пастир за Своето стадо.

    Човек, който се самоубива, няма власт над душата си и не отнема живота си, защото има власт над него, а поради робуването на греха, на дявола, или тласкан от някакви тежки обстоятелства. Също така, човек убиван от други, няма власт над своята душа, нито може да каже на своите убийци: Имам власт да я дам, понеже той ще трябва да я даде, и да не иска. Само Господ Иисус е можел да изрече пред евреите, Своите убийци: имам власт да я дам [душата Си]. Имайки такава власт, Той е можел с едно лесно за Него чудо да направи така, че всички евреи да погинат, преди да Го разпнат на кръста. Ала Господ отнапред гледал на [виждал] спасоносните плодове от Своята смърт, та затова  доброволно се предал, за да бъде убит. И власт имам пак да я приема. С тези думи пък Той предсказва Своето възкресение. И така, Господ чрез Божествената Си власт е и умрял, и възкръснал.

            О, всемогъщи и човеколюбиви Господи, колко дивно си устроил по Своята божествена мощ и любов човешкото спасение. Помогни ни, о, помогни ни да се сподобим с това спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 0

... Какво би било човешкото общество без опрощение? Един зверилник посред природния зверилник.

       Какво биха били всички човешки закони, освен едни непоносими вериги, ако не ги облекчаваше опрощението?

       Нима без опрощението майката би се наричала майка и брата - брат, и приятеля – приятел, и християнина – християнин? Не – опрощението е главното съдържание на всички тези названия.

       Ако не съществуваха думите“ „прости!“ и „простено!“, човешкия живот би бил напълно непоносим. Няма такава мъдрост на земята, която без опрощението може да въдвори ред на земята, Нито има такова училище и такова възпитание, които биха могли да направят хората великодушни и благородни без упражнение в опрощението...

 

Категория: Други
Прочетен: 972 Коментари: 0 Гласове: 0


...Господ започнал Своите поучения с думи за покаяние, а ги завършил с думи за опрощение. Покаянието е семето, опрощаването плода. От никакво покаяние няма полза без опрощение...

Категория: Други
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове: 0
 

/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

И ревнителят Илия, когато възревнува за закона Божий, се обърна към същия подвиг на поста. Защото, ако го спазваме правилно, постът внушава повелите на Духа. Той е посредник между ветхия закон и дарената ни от Христа благодат. Тъй че, който пренебрегва поста, е слаб и немощен във всички останали подвизи. Като изостави поста, той показва на врага душевната си слабост и че е излязъл на война без оръжие. Тогава врагът смело го напада, без никакви усилия надделява над беззащитния и плах, а скоро и съвсем го смазва. Причината е в това, че човекът не се е облякъл в здравата броня на поста, която сме получили от Господа, и всички членове на тялото му са уязвими за стрелите на врага.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1916 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО ГОСПОДИН ТОМА O.: ИМА ЛИ СЪДБА

 

 

Пишете, че сте навършили вече осемдесет години, но все още сте здрав и млад духом. Много пъти сте били на косъм от смъртта, но винаги по някакво чудо сте се спасявали. Затова питате: има ли съдба и какво е стано­вището на Православната Църква по този въпрос?

Ако под съдба се разбира сляпа случайност или фаталност, то Църква­та решително отрича съществуването на такава съдба. Всичко в Църквата е основано изцяло на разума и произтича от Разума и чрез Разума. Тя не при­писва нищо на сляпата случайност, а на промисъла на всесилния и всевиждащ Бог, Който действа във висшия план на целесъобразността с оглед на тайните човешки мисли, чувства и дела. Самата дума „съдба" произхожда от думата „съд", в случая - Божи съд. „Спомнях си за Твоите отвека съдби, Гос­поди, и се утешавах” - казва Псалмопевецът. Сиреч: спомнях си как Господ още в този живот е награждавал праведниците и е наказвал грешниците. И пак казва: „От Твоите съдби се боя”. И още: „По Твоя съд оживи ме”.

И така, съдбата е Божията мисъл за всичко, което е, и което се случва, но не пасивна и немощна като човешката, а активна и определяща. Някой се стя­гал да отиде сутринта в близкия град, но през нощта го постигнала смърт и го отнесла в далечния небесен град. И хората казват: такава му е била съдбата! Друг имал намерение да се ожени за една девойка, но ненадейно се венчал за друга. Хората пак казват: съдба! Трети се измъкнал от окопа и се укрил в тила на войската, но куршумът го застигнал в палатката и - смърт. Пак: съдба!

Само че съдба не „сляпа", а прозорлива - съдба от Бога, Мислителя и Промислителя, Който знае причината на всичко. Който казва: „сляпата съдба", изповядва с това само едно - че не разбира причините и смисъла на ставащото. Нищо не се случва без праведния и милостив Бог. Да си припомним думите на Спасителя: „Ни едно врабче не може да падне на земя­та без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички пребро­ени”. И така, ничия съдба не е сляпа или случайна, а мислена и промислена. По силата на такава разумна и прозорлива съдба Вие много пъти сте избягвали близката смърт и сте надживели всички съдници, които са Ви подписвали смъртната присъда.

 От Бога Вам живот и спасение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1364 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Иулиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий[2] вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбралия се езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя.”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на Христа станали мъченици за Христа.

 

БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий

 

Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене (Иоан. 8: 18).

 

           В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан. 5: 36–37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан. 8: 14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[3] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които  не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.

Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си Си с Отца по битие. Той ни привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан. 8: 19). С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си представя Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[4] и я съчетал със Своята божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.

      О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

         Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

 

[2] В ориг. Генес (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – одушка – отдъхване, облекчение (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – облякъл се в човешката природа (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 1304 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Из "ЕВЕРГЕТИНОС" 

/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /


Постът е най-многценното оръжие против стрелите, които врагът изстрелва, и освен това придава немалко мъжество в борбата. Когато пълчище от бесове обгражда човека, колкото повече страда и се мъчи тялото му, толкова повече мъжество и твърдост има в сърцето му. Така той по-смело отблъсква противниците и по-мъжествено и твърдо се бори с тях, пламти от непрестанна ненавист към тях. И не може нито да спре, нито да се успокои, докато не ги обърне в пълно бягство и не ги разпръсне - с Божия помощ и изпълнявайки другите заповеди.


/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756350
Постинги: 3813
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930