Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия. 19: 1).

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет (Мaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия. 11: 1).                                                                                                                                  Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски