1. От свети Ефрем
Ако някой брат постъпи в манастир поради някакви обстоятелства, нека укрепи себе си, за да не би врагът да го завладее чрез всевъзможни благовидни предлози. Защото врагът ще му внушава: „Защо да се подвизаваш в добродетелите и да се измъчваш, при положение че няма да получиш награда? Защото не по собствена воля дойде да станеш монах. Ако не ти се бе случило това и това, нямаше да станеш монах, а сам в никакъв случай не би пожелал това. Тъй че няма смисъл да се трудиш напразно. При всички случаи Бог няма да те награди за това“. Врагът внушава на брата и други неща от този род, за да го хвърли в отчаяние. И ако братът не се осъзнае, не си спомни Божиите благодеяния и не укрепи вярата си, умът му ще ослепее. Тогава той се отчайва и почва да живее нехайно, без страх Божий и е пълно безразличие, и накрая стига до пълна гибел.
Затова не бива да слушаш врага, когато ти внушава това. Напротив, трябва още по-ревностно да се подвизаваш в добродетелите, като при това си спомняш за Божиите благодеяния и си казваш: „Душо моя, колко много хора са били удостоени да достигнат до този праведен начин на живот само с много пости и милостини! А аз прекарах целия си живот в нерадение и Божията благост ме удостои с толкова благочестив и безметежен живот, понеже човеколюбивият Владика не обърна внимание на безчисленото множество на прегрешенията ми. Така че нека се постараем и ние, душо моя, да сторим дела, достойни за покаяние! За да не ни осъдят два пъти - за това, че сме отхвърлили Божията благодат, и за това, че не сме спазили обетите“.
Ще ти разкажа, възлюбени брате, една притча за това. Нека решимостта ти се увеличи и помисълът не те смущава.
В една страна живееше един богат човек. Той си купи имот на отсрещния бряг на реката и веднага замина. Преди да замине, повика рабите си, разпредели земите на имота помежду им и им рече:
- Идете всеки на своя участък и работете, докато не дойда да видя какво сте свършили.
И едни от тях, които бяха благодарни и предани, послушаха заповедта на стопанина, отидоха и започнаха да работят. А останалите, непокорни и опърничави човеци, отговориха на господаря си така:
- Няма да изпълним това, което каза, няма да прекосяваме реката и няма да се трудим в имота ти!
Г осподарят не се разгневи на всички тези хора, а нареди на слугите си да им предложат напитки. И така той напои опърничавите раби и заповяда на някои слуги да ги вземат, да ги прехвърлят през реката и да оставят всекиго на участъка, който сам стопанинът му е дал. Направиха, както им бе наредено, и откараха рабите всеки на мястото му.
После един от рабите изтрезня и видя, че е отвъд реката, в земята, която стопанинът му бе отредил. Той се смая и си рече: „Господарят ми толкова много ме обича, че не се ядоса за непослушанието ми и великодушно ме докара тук. Докато спях безгрижно, той ме прехвърли през голямата и бурна река и ме остави на моя участък земя. Така че старателно ще работя в имота му и ще помня търпението и добротата му и благодеянията, които той ми стори!“. И рабът започна да работи толкова ревностно, че догони и онези, които бяха дошли преди него.
Събуди се друг раб и видя, че е на отвъдния бряг на реката, в имота на господаря си. А той бе лукав и ленив. И си казва: „Така значи, докато съм спал, той ме е прехвърлил през голямата и бурна река... Ще оставя нивата му без плодове. Да го видим тогава какво ще прави!“. И пак легна да спи. И понеже спа през цялото време, тръните и бурените така избуяха, че го покриха.
След много време стопанинът дойде да види работата на всеки раб. И щом видя работата на тези, които бяха започнали най-рано, ги похвали. После отиде при раба, когото сам, докато той спеше, бе прехвърлил през реката. И щом видя, че е поработил добре, се зарадва за него и го похвали. След това отиде при ленивия раб да види работата му и го намери, че той спи, а тръните са го покрили напълно. Тогава той го повика и страшно му каза:
- Лукави и лениви рабе! Защо си оставил нивата ми безплодна? Нима не знаеш, че те прехвърлих през реката, докато спеше, оставих те на твоя участък земя и даже не те наказах за предишното ти непослушание? Нима не трябваше да вземеш пример от събрата си, когото също прехвърлих през реката?
А онзи мълчеше и не знаеше какво да каже за свое оправдание. Тогава господарят им постъпи е всекиго така, както делата му заслужаваха.
И така, знай, че богатият човек е Христос, а имотът е вярата. Опиването са превратностите на живота. А бурната река е богатството на тоя век и неговите измами. Послушните раби са тези, които са се отрекли от света поради любов към Бога. Изтрезнелият е сластолюбив човек, който е достигнал до монашески живот поради превратности на съдбата, но се е трудил, изпълнявайки Божията воля. А ленивият раб е човек, който също е приел монашество поради външни обстоятелства и по принуда, но после е отхвърлил Божията милост и е бил нехаен за собственото си спасение.
Спомни си и за Савел. Защото той отиваше към Дамаск, носейки писма от първосвещениците, за да върже вярващите в Господа! (вж. Деян. 9:1-30). Но после този, който бе тръгнал да разори вярата, сам се оказа проповедник на вярата. Наистина безбройни са милостите Господни към тези, които истинно Го призовават!
ДО ЕДИН НОВООБЪРНАТ: ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА
Колкото грехът преди Ви е бил приятен, толкова сега Ви отвращава. Изучавали сте много философски системи - от Платон до Брадли. Не сте знаели на коя от тях да се спрете, тъй като те една друга са се опровергавали. Това, което един философ провъзгласявал за истина, друг обявявал за лъжа; това, което един наричал бяло, друг назовавал черно. Не сте могли да разберете къде е истината и това силно Ви угнетявало. Накрая сте преживели нещастен случай, който обаче се оказал спасителен за Вас. Блъснала Ви кола, Вие сте паднали и колелата ѝ минали през краката Ви. Лежейки в болницата, Вие пак сте размишлявали, задавайки си непрестанно въпроса: що е истина? До Вас лежал друг болен. Под възглавницата си той държал някаква книжка, която често изваждал. Когато сте полюбопитствали какво чете, той мълчаливо Ви подал книгата. И така за пръв път в живота Ви във Вашите ръце попаднал Новият Завет. Когато сте прочели цялата книга, затворили сте я и сте си казали: „Точка. Оттук за мен започва нов живот". Прогледнали сте и във всичко, което Ви се е случило - и в попадането под колата, и в „случайната" среща с Книгата на живота - Вие сте видели ясно Божия пръст, намесата на Бога, Който Ви обича и спасява. Когато сте излезли от болницата, Вие сте започнали да водите християнски живот.
Но сега отново чувствате неудовлетвореност. Струва Ви се, че не напредвате, че не израствате духовно. Не бързайте, нови Савле! И на първия Савел очите били ослепени от ярката Христова светлина, така че той изпитвал болка, докато не привикнал към нея. „И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа” (Деян. 9:18). Нужни са постоянство и търпение. Царството Божие не идва веднага. Сеячът, който вчера е посял семето, не отива днес да жъне. А Господ е казал, че и Царството Божие расте в нас като пшеничено зърно. „Стопанинът- казва Той- посява семе и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае” (Марк. 4:27). Така ще бъде и с Вас. Защото истината не е нещо, което просто се знае. Тя е като семе, което иска да расте и да принася плод. Вие сте приели семето на божествената истина в нивата на своята душа. Сега трябва да бъдете търпеливи. Не очаквайте веднага да станете апостол и пророк. Оставете семето да расте. Всяка Ваша молитва стопля това семе, всяка сълза го полива, всяка въздишка го тегли нагоре. И семето никне и расте, макар Вие да не знаете това. Но Христос знае. А когато дойде време за жътва, ще узнаете и Вие и ще се развеселите.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АВГУСТ
Разсъждение
С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.
БЕСЕДА за тайнствения Христов род
Но рода Му кой ще обясни? (Исаия. 53: 8).
Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.
О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски