Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765414 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 12.09.2017 г.
 

                                        1.       От свети Ефрем

             

        Ако някой брат постъпи в манастир поради някакви обстоятелства, нека укрепи себе си, за да не би врагът да го завладее чрез всевъзможни благовидни предлози. Защото врагът ще му внушава: „Защо да се подвизаваш в добродетелите и да се измъчваш, при положение че няма да получиш награда? Защото не по собствена воля дойде да станеш монах. Ако не ти се бе случило това и това, нямаше да станеш монах, а сам в никакъв случай не би пожелал това. Тъй че няма смисъл да се трудиш напразно. При всички случаи Бог няма да те награди за това“. Врагът внушава на брата и други неща от този род, за да го хвърли в отчаяние. И ако братът не се осъзнае, не си спомни Божиите благодеяния и не укрепи вярата си, умът му ще ослепее. Тогава той се отчайва и почва да живее нехайно, без страх Божий и е пълно безразличие, и накрая стига до пълна гибел.

Затова не бива да слушаш врага, когато ти внушава това. Напротив, трябва още по-ревностно да се подвизаваш в добродетелите, като при това си спомняш за Божиите благодеяния и си казваш: „Душо моя, колко много хора са били удостоени да достигнат до този праведен начин на живот само с много пости и милостини! А аз прекарах целия си живот в нерадение и Божията благост ме удостои с толкова благочестив и безметежен живот, понеже човеколюбивият Владика не обърна внимание на безчисленото множество на прегрешенията ми. Така че нека се постараем и ние, душо моя, да сторим дела, достойни за покаяние! За да не ни осъдят два пъти - за това, че сме отхвърлили Божията благодат, и за това, че не сме спазили обетите“.

Ще ти разкажа, възлюбени брате, една притча за това. Нека решимостта ти се увеличи и помисълът не те смущава.

В една страна живееше един богат човек. Той си купи имот на отсрещния бряг на реката и веднага замина. Преди да замине, повика рабите си, разпредели земите на имота помежду им и им рече:

-              Идете всеки на своя участък и работете, докато не дойда да видя какво сте свършили.

И едни от тях, които бяха благодарни и предани, послушаха заповедта на стопанина, отидоха и започнаха да работят. А останалите, непокорни и опърничави човеци, отговориха на господаря си така:

-              Няма да изпълним това, което каза, няма да прекосяваме реката и няма да се трудим в имота ти!

Г осподарят не се разгневи на всички тези хора, а нареди на слугите си да им предложат напитки. И така той напои опърничавите раби и заповяда на някои слуги да ги вземат, да ги прехвърлят през реката и да оставят всекиго на участъка, който сам стопанинът му е дал. Направиха, както им бе наредено, и откараха рабите всеки на мястото му.

После един от рабите изтрезня и видя, че е отвъд реката, в земята, която стопанинът му бе отредил. Той се смая и си рече: „Господарят ми толкова много ме обича, че не се ядоса за непослушанието ми и великодушно ме докара тук. Докато спях безгрижно, той ме прехвърли през голямата и бурна река и ме остави на моя участък земя. Така че старателно ще работя в имота му и ще помня търпението и добротата му и благодеянията, които той ми стори!“. И рабът започна да работи толкова ревностно, че догони и онези, които бяха дошли преди него.

Събуди се друг раб и видя, че е на отвъдния бряг на реката, в имота на господаря си. А той бе лукав и ленив. И си казва: „Така значи, докато съм спал, той ме е прехвърлил през голямата и бурна река... Ще оставя нивата му без плодове. Да го видим тогава какво ще прави!“. И пак легна да спи. И понеже спа през цялото време, тръните и бурените така избуяха, че го покриха.

След много време стопанинът дойде да види работата на всеки раб. И щом видя работата на тези, които бяха започнали най-рано, ги похвали. После отиде при раба, когото сам, докато той спеше, бе прехвърлил през реката. И щом видя, че е поработил добре, се зарадва за него и го похвали. След това отиде при ленивия раб да види работата му и го намери, че той спи, а тръните са го покрили напълно. Тогава той го повика и страшно му каза:

-              Лукави и лениви рабе! Защо си оставил нивата ми безплодна? Нима не знаеш, че те прехвърлих през реката, докато спеше, оставих те на твоя участък земя и даже не те наказах за предишното ти непослушание? Нима не трябваше да вземеш пример от събрата си, когото също прехвърлих през реката?

А онзи мълчеше и не знаеше какво да каже за свое оправдание. Тогава господарят им постъпи е всекиго така, както делата му заслужаваха.

И така, знай, че богатият човек е Христос, а имотът е вярата. Опиването са превратностите на живота. А бурната река е богатството на тоя век и неговите измами. Послушните раби са тези, които са се отрекли от света поради любов към Бога. Изтрезнелият е сластолюбив човек, който е достигнал до монашески живот поради превратности на съдбата, но се е трудил, изпълнявайки Божията воля. А ленивият раб е човек, който също е приел монашество поради външни обстоятелства и по принуда, но после е отхвърлил Божията милост и е бил нехаен за собственото си спасение.

Спомни си и за Савел. Защото той отиваше към Дамаск, носейки писма от първосвещениците, за да върже вярващите в Господа! (вж. Деян. 9:1-30). Но после този, който бе тръгнал да разори вярата, сам се оказа проповедник на вярата. Наистина безбройни са милостите Господни към тези, които истинно Го призовават!

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0



ДО
 ЕДИН НОВООБЪРНАТ:   ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА

 

Колкото грехът преди Ви е бил приятен, толкова сега Ви отвращава. Изуча­вали сте много философски системи - от Платон до Брадли. Не сте знаели на коя от тях да се спрете, тъй като те една друга са се опровергавали. Това, кое­то един философ провъзгласявал за истина, друг обявявал за лъжа; това, което един наричал бяло, друг назовавал черно. Не сте могли да разберете къде е истината и това силно Ви угнетявало. Накрая сте преживели нещастен случай, който обаче се оказал спасителен за Вас. Блъснала Ви кола, Вие сте паднали и колелата ѝ минали през краката Ви. Лежейки в болницата, Вие пак сте размиш­лявали, задавайки си непрестанно въпроса: що е истина? До Вас лежал друг бо­лен. Под възглавницата си той държал някаква книжка, която често изваждал. Когато сте полюбопитствали какво чете, той мълчаливо Ви подал книгата. И така за пръв път в живота Ви във Вашите ръце попаднал Новият Завет. Когато сте прочели цялата книга, затворили сте я и сте си казали: „Точка. Оттук за мен започва нов живот". Прогледнали сте и във всичко, което Ви се е случило - и в попадането под колата, и в „случайната" среща с Книгата на живота - Вие сте видели ясно Божия пръст, намесата на Бога, Който Ви обича и спасява. Когато сте излезли от болницата, Вие сте започнали да водите християнски живот.

Но сега отново чувствате неудовлетвореност. Струва Ви се, че не на­предвате, че не израствате духовно. Не бързайте, нови Савле! И на първия Савел очите били ослепени от ярката Христова светлина, така че той изпит­вал болка, докато не привикнал към нея. „И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа” (Деян. 9:18). Нужни са постоянство и търпе­ние. Царството Божие не идва веднага. Сеячът, който вчера е посял семе­то, не отива днес да жъне. А Господ е казал, че и Царството Божие расте в нас като пшеничено зърно. „Стопанинът- казва Той- посява семе и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае” (Марк. 4:27). Така ще бъде и с Вас. Защото истината не е нещо, което просто се знае. Тя е като семе, кое­то иска да расте и да принася плод. Вие сте приели семето на божествената истина в нивата на своята душа. Сега трябва да бъдете търпеливи. Не очак­вайте веднага да станете апостол и пророк. Оставете семето да расте. Всяка Ваша молитва стопля това семе, всяка сълза го полива, всяка въздишка го те­гли нагоре. И семето никне и расте, макар Вие да не знаете това. Но Христос знае. А когато дойде време за жътва, ще узнаете и Вие и ще се развеселите.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.

 

 

БЕСЕДА за тайнствения Христов род

 

 

Но рода Му кой ще обясни? (Исаия. 53: 8).

 

 

Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765414
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930