Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766263 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 02.09.2017 г.



ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ
 

http://www.misioner.com/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 270 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09.2017 16:14


                                                  

Свети Пахомий постоянно се молеше за това над него да се извърши Божията воля. И ето, след известно време, когато той бодърстваше и се молеше за същото, му се яви ангел Божий и му рече:
- Божията воля се състои в това да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога.
И като повтори това три пъти, ангелът го напусна. Тогава Пахомий благодари на Бога и като се убеди в достоверността на видението, започна да приема тези, които с покаяние прибягваха към Бога. След дълго изпитване им даваше монашески одежди, при това им забраняваше всичко житейско и постепенно ги водеше към все по-големи подвизи.

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1. Из житието на свети Пахомий

Още когато свети Пахомий бе млад, сърцето му пламна от любов към Бога и той реши да стане мо­нах. Тогава узна за един пустинник на име Паламон, който живееше в уединение, и се запъти към пустин­ника, за да живее при него. Стигна до килията му, която бе до самата пустиня, и похлопа на вратата. А старецът от дългите подвизи и уединение бе много суров. Той открехна вратата и попита Пахомий:

-       Какво искаш и кой ти трябва?

-     Бог ме прати при теб, за да ме направиш монах - му отговори Пахомий.

-      Не можеш да станеш монах - му казва старе­цът. - Подвигът на монаха е труден. Мнозина са ид­вали тук, но след като не издържаха, се предаваха.


-     Не всички хора са с еднакъв нрав - възрази Пахомий. - Приеми ме и е течение на времето ще се убедиш.

-      Казах ти, че няма да успееш! - отвърна старе­цът. - Иди на друго място и почни да се подвизаваш там. След това ела тук и ще те приема. И освен това - добави той - аз живея тук в строгост. По Божията благодат не вкусвам нищо, освен хляб и сол, а от елей и вино се въздържам напълно. В полунощ, а поняко­га и по цяла нощ бодърствам в молитва и изучаване на Божието слово.

Тази строгост на отпращането внуши на Пахомий уважение. Но Божията благодат го подтикна към това да понася твърдо всякакви трудности и той рече на стареца:

-     Вярвам на Господ, че Той ще ми даде сила и търпение и по твоите свети молитви ще завърша живота си тук.

Тогава свети Паламон прозорливо видя вярата и стремежа на Пахомий към спасение. Отвори врата­та, пусна го вътре и го облече в монашески образ. И двамата заживяха заедно, подвизавайки се еднакво и прекарвайки времето в молитви. При това ръкодели­ето им бе да предат вълна и да изработват торби. Но работеха в съответствие с апостолската заповед - не заради собствения си покой и не с цел събиране на пари, а за изхранване на сиромаси. И Паламон, виж­дайки неизменното послушание на Пахомий и преус­пяването му в подвига, много се радваше на това и прославяше Бога.


Категория: Други
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 0
   


ДО
 ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

Категория: Други
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

 

 

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

 

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия. 19: 21).

 

 

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09.2017 05:26
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766263
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930