От Паладий

              
              Ученикът на Антоний Велики Кроний ми разказа за Павел, който за удивителното си незлобие и простота на нрава бе наречен Препрости.

„В едно село - разказа той - живееше човек на име Павел, земеделец. Той се ожени за една красива, но развратна жена. Тя се отдаваше на разврат с други и Павел дълго време не знаеше нищо, понеже имаше чист нрав и никога не подозираше нищо лошо. Веднъж Павел се върна от нивата. Влезе в дома си и случайно завари двамата на мястото на беззаконието. С кротка усмивка той се обърна към тях и рече:

               -Добре, добре, това наистина не ми е работа. Само че заради Христа отсега нататък между мен и тази жена няма нищо общо. Вземи я при себе си заедно с децата и, а аз ще отида и ще стана монах.

               И без да каже никому нито дума, обиколи осем манастира. Така накрая дойде при блажения Антоний и похлопа на вратата му. Великият излезе и му казва:

       - Какво искаш?

               - Искам да стана монах - му казва Павел.

              - Вече си стар, на шейсет години си - отговаря му Антоний. - Не можеш да бъдеш монах тук. Върви си в селото и работи, живей в трудове и благодари на Бога. Не ще можеш да понесеш трудностите в пустинята.

              - Ще направя всичко, на което ме научиш - каза Павел.

              - Казах ти - продължава Антоний, - че не можеш да бъдеш монах. Но щом толкова много искаш да станеш монах, иди в манастир, в който живеят много братя и където могат да понасят немощите ти. А аз живея тук сам, ям по веднъж на пет дни, и то не до насита, а оставам полугладен.

               С тези и други подобни думи той се опитваше да изплаши Павел, но той не се поддаваше. Тогава Антоний влезе в пещерата, затвори вратата и три дни не излезе от нея. Павел седна пред вратата и почна да чака. На четвертия ден на Антоний му се наложи да излезе навън. Отвори вратата, излезе и видя Павел.

               - Старче, махай се оттук - му казва той. - Защо ми досаждаш? Не можеш да живееш тук.

               - Вече не мога да отида никъде - казва Павел, - а ако умра, то ще е само тук.

               Антоний го огледа и забеляза, че възрастният не носи нищо за ядене - нито хляб, нито вода, нито нещо друго, а междувременно вече четири дни е без храна. Тогава Антоний се уплаши, че е бил немилосърден към възрастния човек и ако той умре, това ще тежи на душата му. Той пусна Павел вътре, накисна във вода финикови вейки и му казва:                                                                   

               -Вземи и плети въже, както аз плета.

               Старецът с голямо усърдие плете до деветия час и изплете петнайсет оргии[1].

               Антоний погледна как е изплетено и не му хареса. Приближи се и каза:

              

               -Лошо си го изплел. Разплети го и го изплети наново.

               Както казах, Павел вече четири дни не бе ял нищо и при това бе стар, но Антоний каза това, за да изпита въздържанието му. Павел разплете и отново изплете същите вейки. Плетеше наистина с големи усилия, понеже от първото плетене вейките вече бяха разкривени и измачкани. Антоний видя, че старецът не изпадна в малодушие, че нито за миг не излезе извън себе си и даже лицето му не се измени. Тогава той се смили над Павел. Слънцето залезе и той казва на Павел:

               -Отче, искаш ли да похапнем малко?

               -Както кажеш, авва - отвърна Павел.

               Това, че Павел не се нахвърли на яденето веднага щом му предложиха, а предостави това на волята на Антоний, още повече се хареса на Антоний. Тогава той казва на Павел:

               -Нареди масата.

               Той послуша. Антоний донесе четири сухара, по шест унции всеки, и ги накисна във вода - един за себе си и три за Павел. След това започна псалома, който обикновено пееше. Изпя го дванайсет пъти и дванайсет пъти се помоли, та и тук да изпита Павел. Но Павел охотно се молеше заедно с него. Когато приключиха с молитвата и седнаха да ядат, вече бе късно вечерта.

               Антоний изяде един сухар и не се докосна до друг. А старият човек ядеше по-бавно и още не бе изял първия сухар. Антоний го изчака да го изяде. Когато Павел доизяде сухара, Антоний му казва:

               -Отче, изяж още един сухар.

               Павел му казва:

               -Ако ти изядеш, ще изям и аз. А ако ти не ядеш, и аз няма да ям.

               -На мен ми стига - отговори Антоний. - Аз съм монах.

               А Павел отвърна:

               -И на мен ми стига. Аз искам да стана монах.

               Тогава те станаха. Антоний отново каза дванайсет молитви и дванайсет псалми и Павел се молеше заедно с него. После поспаха малко до полунощ, а в полунощ станаха и пяха псалми до сутринта. Антоний видя, че старецът във всичко го следва с желание и му казва:

               -Виж какво, брате, ако можеш да правиш така всеки ден, остани с мен.

Павел му отговори:

               -Ако мислиш да ми покажеш нещо повече, не зная. А това, което направи пред мен, не ми е трудно да го върша.

               След няколко месеца великият напълно се убеди, че Павел е съвършен по душа, безхитростен и чист. Със съдействието на Божията благодат Антоний му построи килия на три-четири мили от своята и каза на Павел:

               -Ето, с Божията помощ сега си монах. От днес нататък живей сам, за да придобиеш опит в борбата с бесовете.

               Така Павел живя в усамотение една година. Достигна до върховете на подвига на добродетелта и бе удостоен с дар да изгонва бесове и да изцелява. Веднъж доведоха при Антоний Велики един юноша, у когото бе един от главните бесове, който хулеше дори небесата. Антоний се вгледа в юношата и казва на ония, които го бяха довели:

               -Тази работа не ми е по силите. Това е висш бесовски чин, нямам дар против него. Павел Препрости има такъв дар.

               След това Антоний отиде заедно е тях при Павел и му казва:

               -Авва Павле, изгони беса от човека. Нека се върне здрав и да слави Господа.

               Павел го пита:

               -А защо ти самият не сториш това?

               -Нямам време - отговаря Антоний, - имам и друга работа.

               И като остави момчето там, Антоний се върна в килията си.

               Павел стана и се помоли. След това повика обладания от бяс и казва:

               -Авва Антоний каза да излезеш от човека и да му позволиш да прославя Господа. Бесът започна да сквернослови и да крещи:

               -Дърдорко, стар ненаситник, няма да изляза!

Павел взе милота си, започна да удря с него болния по гърба и да нарежда:

               -Авва Антоний каза, излизай!

Бесът само започна още по-силно да хули Антоний и Павел.

               -Лентяи, ненаситници, алчни монаси! - крещеше той. - Вашето все ви е малко! Какво ви засяга какво правим ние, защо ни мъчите?

               -Няма ли да излизаш? - казва Павел. - Сега ще ида да разкажа на Христа и ще видиш какво ще стори Той с теб!

Свирепият демон отговори с хула срещу Господа и изкрещя:

               -Няма да изляза!

Тогава Павел Препрости вече се разгневи на беса и точно на пладне излезе от килията си. А жегата по пладне в Египет, особено по тези места, е същинска вавилонска пещ. Павел застана на една скала като стълб и започна да се моли:

               -Иисусе Христе, разпнат при Пилат Понтийски, виждаш, че няма да сляза от тази скала, няма нито да ям, нито да пия, докато не умра, ако не ме чуеш сега. Изгони беса от човека, избави го от нечистия дух.

Веднага щом той каза това, отдолу, откъм килията, бесът закрещя чрез устата на човека:

               -Добре, добре, против волята си, но излизам! Напускам този човек и повече няма да се върна! Даже не зная къде да ида. Смирението и простотата на Павел ме гонят!

               И в същия миг нечистият дух излезе, прие вид на огромна змия, дълга седемдесет лакти, а след това веднага изпълзя към Червено море.

               Ето какво извърши Павел със смирението и простотата си. С това Бог показа с каква чест и слава удостоява безхитростните и смирени хора. Бесът, когото Антоний Велики не успя да изгони, скоро бе обърнат в бягство от простотата и смиреномъдрието на Павел. И то при положение, че Павел се бе подвизавал само една година! Върху него се изпълни казаното от Светия Дух: Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Случвало се е по-нисшестоящи лукави духове да бъдат изгонвани от вярата на новоначални хора. Но високопоставените бесове бягат от тези, в които има повече смирение“.

( [1] Оргия - мярка за дължина. Известни са царска оргия, равна на 2,10- 2,134 м, която била заета от Египет и се употребявала и във Византия, и атическа оргия, равна на 1,78 м. Аналогична на старобългарската мярка разтег. - Б. пр.)

 

 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МИЛОВАН М.:  ЗА ЕВТИНАТА КНИГА

 

 

Смущава те онова, което трябва да те радва. Смущава те, че Светото Пи­сание е така евтино - по-евтино от всички останали книги. Ти мислиш, че тази спасителна книга трябва да бъде скъпа и рядка. Не знам как си стигнал до този извод, но християнският свят не би могъл да го приеме. Нима  не виждаш, че в природата всичко най-необходимо за живот се намира в  изобилие? Въздухът, светлината и водата са достъпни напълно безплатно  за всяко живо същество. Ако за тези три неща се заплащаше, мнозина не  биха могли да оцелеят. Или ако земята не служеше за постеля; ако, да кажем,  хората не можеха да намерят отдих и сън никъде, освен в своята стая и на своето легло, то колко от тях биха загинали без сън и почивка? И нашият Спасител често си е почивал на тревата и спал на земята. Ами ако хлябът не  беше най-евтината храна - как биха се изхранили толкова народи?

Така е и с Божието слово. И Божието слово присъства навсякъде и е  достъпно за всеки като въздуха, светлината, водата, хляба и земята.  И ця­лата природа всъщност е Божие слово, предадено в образи и достъпно за всеки, който иска да се замисли. Защо тогава евангелското слово, Словото на живота, да бъде ограничено, скъпо и рядко? Защо, щом то е по-нужно на хората от въздуха, водата и хляба, както Вечният живот е по-важен от този преходен живот? Господ е казал на Своите ученици: “Идете по цял свят и про­повядвайте Евангелието на всички твари” (Марк. 16:15). И тъй, нека и Светото   Писание се разпространява по целия свят и бъде достъпно за всяка Божия твар. И не само да бъде по-евтино от всички останали книги, непотребни и вредни, но да даде Бог да стане и напълно безплатно, подобно на най-необ­ходимите ни природни стихии. Помисли: най-скъпо е онова, което е луксоз­но и излишно. И всички отрови са скъпи и прескъпи. Попитай в аптеките и ще видиш, колко скъпи са те. Така е и с книгите. Религиозните книги на нехристиянските народи - на древните египтяни, индийци и персийци - ви­наги са били много скъпи и по тази причина недостъпни за широките маси. Разбира се, това е по Божи Промисъл - за да се ограничи заблудата и да не се разпространява лесно сред народа. По Божи промисъл също е устроено и Книгата на Живота да бъде отворена и достъпна за всички.

Словото Божие да те просвети!

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички

 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Когато човек се покае истински, не трябва да мисли повече за сторените грехове, та да не би пак да сгреши.[1] Св. Антоний съветва: „Пази се, да не би твоят ум да се оскверни със спомени за предишните грехове, и в тебе да се родят вълнения [от спомените за] тези грехове“. На друго място казва отново: „Не дръж в душата си размишления за тях, по-рано сторените грехове, за да се не повтарят в тебе. Бъди уверен, че са ти простени от онзи миг, когато си предал себе си на Бога и си се покаял. Не се съмнявай в това“. За св. Амон се разказва, че бил достигнал до такова съвършенство, че от изобилието на благодатта вече не знаел дали още съществува зло. Когато го попитали, кой е тесният и скръбен път (Мат. 7: 14), той отговорил: „Обуздаване на собствените помисли и отсичане на собствените желания заради изпълнението на волята Божия“. Който обуздава грешните мисли, той не размишлява нито за своите, нито за чуждите грехове, нито пък за нещо тленно, нито за земното. Умът на такъв човек постоянно е на небето, където няма зло. Така постепенно в него не остава зло, даже и в мислите му.

 

 

БЕСЕДА за предсказаните Христови чудеса

 

Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Исаия. 35: 5 – 6).

 

 

Елате, братя, да се възхитим на силата на нашия жив Бог, който е отворил очите на смъртен човек, та да съзре в предалечни времена онова, което ще стане. И как още го видял – с такива подробности, сякаш самият този пророк е бил Христов апостол, и ходел заедно с Христос Господ, и виждал чудо след чудо:  как Той дарява зрение на слепите, прочуване на глухите, на хромите – здрави нозе, на немите – глас и реч. Когато Иоан Кръстител от тъмницата пратил своите ученици да питат Христос:  Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? – Господ Христос им отговорил със словата на Своя пророк Исаия: Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества (Мат. 11). Вижте как дивно Господ е устроил нашето спасение! Онова, което чрез Своя пророк е предсказал за Себе си, Той го е и изпълнил. В древност пророкът, по внушение на Светия Дух, говорил Неговите слова, а сега Той изговаря словата на Своя пророк. Някога пророкът се позовавал на  Него, а сега Той се позовава на пророка. Та с това да покаже, че когато изрича Своите слова, и когато цитира пророческите слова, винаги изрича само Своите. Да покаже, че и тогава Той е говорил, а не пророкът, а че и сега Той говори, а не някой друг. И да оправдае Своя пророк като верен Свой слуга, та да не може никой да каже: „Пророкът е излъгал“. Пророците прославили Христа Господа и Христос Господ прославил верните свои служители.

О, Господи Иисусе, прославен от Своите слуги и Прославителю на Своите служители, помогни ни, та със слово, дело и мисъл да послужим на Твоята величествена слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Деликатна тема. Св. апостол Петър винаги, когато чуел да пее петел, плачел за трикратното си отричане. От друга страна и св. Николай иска да ни предпази от връщане към спомените за извършените грехове. Затова е желателно да се обърнем за съвет към изповедника ни (бел. прев ).