Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764683 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.09.2017 г.
                                                        

                                       7. От свети Ефрем

 

               Брате, ако искаш да станеш монах, най-напред се утвърди в мисълта, че вече си се разделил с тукашния живот, и гледай на тоя свят и на славата му като на паднала шатра. Не се ли приведеш в такова състояние, не ще можеш да живееш по монашески и да побеждаваш страстите и светските пожелания, които свалят човеците към погибел. Защото не лъже Този, Който каза: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери (Мат. 16:24-25).

               Помни: този, който посвещава себе си на Господа, го чакат изкушения, скърби, труд, пренебрежение към себе си, голота, несгоди, презрение и други подобни неща. Именно така се изпитва търпението на човека и проличава стремежът му към Бога. И във всички тези изкушения побеждава този, който от цялата си душа се подчинява на ръководството на игумена си в Господа. Защото Бог изисква от нас само искрено произволение и Сам ни дарява със сила. И тогава ни се дарява победа съгласно написаното: Защитник е на всички уповаващи се на Него (Пс. 17:31 - според превода на седемдесетте).

               Казвам ти това предварително, за да не би, ако пристъпиш към дело и се сблъскаш с това, да се разкаеш и да си кажеш: „Нямах представа, че може да ми се случи такова нещо“. А сега предварително знаеш какво ти предстои да срещнеш и можеш да подготвиш разума си за него. Трудно е не да положиш основи, а да построиш сграда. Колкото по-висока става постройката, пред толкова повече сложности изправя тя строителя, докато не бъде завършена. Чуй словата на Спасителя: Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? (Лук. 14:28-30). Защото даже при войниците войната е за кратко време, а при монаха тя продължава дотогава, докато той не отиде при Господа.

               Затова трябва да поставиш начало на труда с цялото си възможно усърдие, търпение и трезвост. Скъпи брате, ако се захванеш да убиеш лъв, ще се нах­върлиш върху него с цялата си сила, в противен случай той ще ти строши костите като глинено гърне. И ако се хвърлиш в морето, не падай духом, докато не се добереш до сушата, в противен случай ще потънеш като камък на дъното. И ако днес стоиш пред портите и казваш: „Ще изтърпя всичко!“, утре не се отричай от това на дело. Защото Божии ангели невидимо стоят наоколо и чуват всичко, което излиза от устата ти. Виждаш, брате, че никой не те принуждава, а ти сам, по своя воля и искрено, даваш обети. Така че занапред не нарушавай дадените на Бога обещания, понеже Той ще погуби всички, които говорят лъжа (Пс. 5:7 - според превода на седемдесетте).

Скъпи брате, ако поставиш добро начало, и старините ти ще бъдат радостни и ще бъдеш като светилник, просвещаващ мнозина по пътя Господен. Така че постави здраво начало, та да можеш да издигнеш зданието нависоко. Ако си дошъл в монашеския живот, след като си изоставил светски почести, се пази от беса на тщеславието, в противен случай той ще те обладае и ще те хвърли в погибел. Не е срамно да се покоряваш на Господа и да вършиш добро с ръцете си. Защото незначителните трудности и скръбта, които търпиш заради Господа, стават залог за вечния ти живот. Но какво говоря! Каквото е да обмениш една драхма за хиляди златни таланти, същото са и всички несгоди на монашеския живот в сравнение с бъдещата слава, а тя ще се яви в тези, които се борят и страдат. Тъй че даваш малко, а получаваш много.

               И щом си даден в послушание към игумена, не мисли за себе си: „Аз съм син на богати и знатни родители, а този произхожда от незнатни, неизвестни и бедни, а може би и от роби“. Или пък: „Той не е запознат с мирската мъдрост, а аз съм вещ в нея. Така че как мога да бъда подчинен на такъв? Та нали, ако направя това, то ще е оскърбление за мен!“. Не мисли за това, скъпи брате, и дори не допускай мисъл за такова нещо. Защото, който мисли така, още не се е съблякъл от ветхия човек, погиващ в лъжовните си пожелания. Така че нека търпим, скъпи брате, сякаш Сам Бог ни е предал в робство на единодушни с нас братя, и ще бъдем удостоени със свободата на праведните. Нека помним за Владетеля на всичко, Който, бидейки богат, осиромаша заради нас, за да се обогатим ние с Неговата бедност. Той минаваше и за самарянин, и за бесноват, за да изцели безумието ни. Затова не се срамувай да покориш шията си под това благо иго и душата ти ще намери успокоение. Изслушай и следната притча по този въпрос.

               Двама борци излязоха едновременно да се борят с противниците си. Единият от тях бе облечен с разкошна дреха, а другият - с дрипа. Но и единият, и другият съблякоха онова, което бе на тях, и излязоха на попрището съблечени. Така че нима този, който е носил разкошна дреха, ще започне да я показва по време на състезанията и това ще му помогне в борбата с противника? Или по-скоро ще я остави настрана, щом в състезанието няма никаква полза от нея, и в борбата с противника ще покаже цялото си мъжество, сила и умение? Така и ти не мисли за онова, което си оставил. Тук всички са оставили каквото са имали и са съблекли от себе си ветхия човек, за да се облекат в новия. Тъй че се запаси със смирение и помни, че също като другите борци си излязъл на борба съблечен. Помни и написаното: което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). И не се гордей е мирска мъдрост, защото е казано: Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога. И още: Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:19, 18).

               Затова забрави за предишния си живот, за да можеш с дръзновение да просиш от Бога опрощение и на предишните си грехове. А щом отхвърлиш ветхото и смириш ума си, събирай „нестареещо богатство“ в служене на братята и грижа за тях. И ако чистиш которка в обор от тор, мисли и как да очистиш от мирски желания и вътрешния си човек. А ако чистиш пепелта в кухнята, спомни си думите на пророка: Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101:10). И когато гледаш временния пламък, мисли за този вечен огън, който ще поглъща грешниците, и заплачи за всичко, с което си съгрешил.

               Накратко казано, към всяко дело, към което пристъпваш, пристъпвай със смиреномъдрие и с добро разположение - и ще получиш голяма полза и ще привлечеш към себе си Божия благодат. Защото е казано, че Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Притч. 3:34 - според превода на седемдесетте). А ако работата силно те уморява, помисли за тези, които са обречени на заточение, каторга или горчиво робство, и се подчини на игумена си в Господа. Защото робството, на което си се предал, не е за човеци, а е заради Г оспода. Нима който търпи безчестие или теготи заради царя не намира в оскърбленията чест, а в труда успокоение? А ако не ни е угодно да понесем безчестие и труд заради Господа, как ще си тръгнем от тоя свят?

 

               На кого, скъпи брате, са дадени честта и щастието да пострада за Господа? Но ако търпиш за Него, знай, че даваш малко, а получаваш много. Нужно ни е търпение, за да изпълним Божията воля и да получим обещаното. Защото Той каза: който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22).

               Впрочем, щом тези, които са изоставили разкош, трябва да се смиряват така, то колко е нужно да се самоунижават и смиряват тези, които са дошли в монашески живот от тежък и бедствен живот! Дори да ги предпочетат пред други, те трябва да проявяват всевъзможна кротост и смиреномъдрие. Постоянно трябва да помнят и мислят за благодеянията на Господа, за това, от какви теготи на тоя век ги е избавил. В противен случай умът им ще се разсее, те ще забравят за предишното си безчестие, ще се възгордеят и заради неблагодарността им към Благодетеля ще им бъде казано: Човекът, бидейки в чест, не разбра това, присъедини се към безсловесните скотове и се уподоби на тях (Пс. 48:13 - според превода на седемдесетте).

Така че, възлюбени, нека през всичките си дни в дълбоко смирение да служим на Господа, Който из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха (Пс. 112:7), та Той и след кончината ни да ни удостои със славата, която чака кротките и смирените. Защото е писано: Господ отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво (Пс. 30:24).

Категория: Други
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове: 1
    
ДО НАЧИНАЕЩИЯ ВЪВ ВЯРАТА:  ЗА ВРЪЩАНЕТО КЪМ ВЯРАТА

 

 

Сега, връщайки се от ледените предели на неверието към топлото ог­нище на бащината вяра, Вие се чувствате като странник, който се завръща у дома от далечни страни. Трудностите, които срещате, не са непознати за Църквата. Тя от опит знае какво се случва с хората, когато се  отдалечават от вярата и какво - когато се връщат към нея. В първия слу­чай демоните ги гонят напред, а във втория ги дърпат назад, използвайки всевъзможни хитрини и уловки. Така е и с Вас: ту ви хвърлят в отчаяние, ту услаждат в очите ви напуснатия от Вас път, по който преди сте вървели стремглаво към пропаст; ту подстрекават Вашите бивши спътници да  се присмиват, ту Ви подсещат за известни безбожници, които и като такива са „славни между хората". Налага се да водите борба с невидими неприятели. Със сигурност ще ги победите, но само ако не изпускате от очи образа на Христос, Вашият най-голям благодетел. Той е единственият съвършен, нормален човек, който е живял на земята, откакто на нея има хора. Прибягвайте до Него, молете Му се, взирайте се в Него. Съзерцавай­те Го как се ражда в пещера заради Вас, съзерцавайте Го как се труди и принизява себе си за Вас. Съзерцавайте Го как изцерява телесни болести,  които са символи на Вашите духовни болести. Съзерцавайте Го разпънат на кръста заради Вас. Съзерцавайте Го как сега Ви гледа от небесната Си слава, Той - Възкръсналият и Възнеслият се. Срещнете Неговия поглед и очистителен срам ще обземе душата Ви - срам, че досега сте били далеч от Него и против Него. И викнете на демона, който Ви лъже и препъва: а ти какво си направил за мен?

Казвате, че с наслада четете Светото Писание и че всички останали кни­ги са Ви станали неприятни и отвратителни; не Ви се иска дори да ги вземе­те в ръка. Така обикновено се случва с духовно изгладнелите; не могат да се наситят на Словото Божие, след като дълго са се тъпкали с човешки думи. Само молитвата, казвате, все още никак не Ви се удава. Ще стане и това; не се съмнявайте. Когато в сърцето Ви се разгори любов към Онзи, Който ви обича, тогава и Вие ще търсите жадно всички начини за общуване с Него. А засега опитайте с една кратка молитва, да кажем: „Свети Боже", „Пресветая Троице", „Отче наш" или „Богородице Дево". Повтаряйте тази молитва пет пъти дневно; приемете това като правило и иска Ви се или не, не отстъпвайте от него. Защото четенето на Светото Писание дава светлина, а молитвата добавя топлина. Към това присъединете и милостиня, колкото и към когото можете. Милостинята действа като духовна влага, която заедно със светли­ната на Светото Писание и топлината на молитвата прави душата да расте, да се разширява, да се задълбочава и възвисява и да принася добър плод. Така душата Ви ще се върне в своето здраво, нормално състояние и ще бъде като добро дърво. А всяко добро дърво, по думите на Непогрешимия, дава добри плодове.

Мир Вам и радост от Христос!

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Ако попитате повечето хора защо не ходят на молитва в църквата, обикновено ще ви отговорят: „Нямам време. Трябва да работя!“. Вижте тези хора, които само работят и не ходят в църква, а се облягат само на своя труд, и ги сравнете с онези, които намират време и за работа, и за молитва, и скоро ще се уверите, че тези вторите са заможни, и което е главното – доволни. Разказва са за двама съседи шивачи, които се различавали и по работата, и по молитвата, и по имота, и по начина на живот. Единият от тях имал голямо семейство, а другият бил сам. Онзи, първият, имал навик всяка сутрин да ходи в църквата на молитва, а онзи, самотният, въобще не ходел в църква. Първият не само че работел по-малко, но не бил и по-добър майстор от втория. Но той имал от всичко достатъчно, а на втория не достигало. Този, вторият, попитал онзи как така има всичко, като работи по-малко от него. А богомолецът отговорил, че като ходи всеки ден на църква, по пътя намира изгубено злато, па поканил и съседа си да идва с него на молитва и щели да делят намереното злато. Двамата съседи започнали редовно да ходят в църквата и скоро се изравнили по изобилие и приходи. Естествено, по пътя не намерили никакво злато, но Божието благословение умножавало изобилието на истинските богомолци. На онези, които търсят Божието Царство и Неговата правда, Бог дава и умножава всичко онова, което им е необходимо за живота.

 

 

БЕСЕДА за характера Христов –  такъв, какъвто Исаия го е предсказал

 

 

Няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исая. 42: 2 – 3).

 

 

Кой е имал по-големи права от Господ, Божия Син, да вика на земята, в Своето лозе, на беззаконниците? Кой е имал по-големи права да наругае грешниците, които ругаели Бога и Божия закон? О, омиляваща кротост, невиждана между хората! О, чиста планинска вода, която от височините изтичаш, и тихо измиваш човешката нечистота! Много безбожници мислят, че ще повярват в Христа, ако чуят от Него гръмогласни, а не благи слова. Но кое е по-добро – нека кажат безбожниците , – дали гръмогласните думи, с викове и шум, които не оказват въздействие и се разсейват като дим, разнасян от ветровете, или благите слова, които имат силата на гръмотевицата? Може ли легион гръмотевици да изгонят легион дяволи от един обсебен човек? Легион гръмотевици са трещели над Гадара, но легионът дяволи в обсебения човек не са го даже и почувствали. А Господ не крещял на демоните, а тихо им заповядал да излязат, и те послушно излезли. Същината, братя, не е в крясъците и критиките, а в силата [на думите]. Пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси. Това се отнася за Стария Завет, чийто дух фарисеите съвсем извратили и претоварили със съботните формалности, и който още димял, ала не давал светлина на хората поради оглупелия разум и вкаменените сърца на човеците. Господ пречупена тръст няма да строши и тлеещия огън, на онзи закон, който Той е дал, няма да угаси съвсем. Това се отнася и за грешните хора. Хора, угнетени от греха, Той не ще стъпче, и грешниците, в които божествената светлина е станала на дим, няма да угаси, а ще изправи тръстика, и ще разпали божествения огън в човеците. Защото Той дошъл на този свят заради грешниците. Ще извърши Своя Съд кротко и без препятствия, но със сила, която истината носи сама в себе си. Ще се отнася благо и кротко, със съжаление и милост, подобно на лекаря, но далеч по-благородно и по-сърдечно от лекаря, когато влезе в дома на безумните.

О, Господи кротки и тихи, изпълни ни с Твоята прекрасна кротост и тишина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 206 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764683
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930