Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766653 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.09.2017 г.



                            Из Постановленията на светите апостоли

              

           Дяконите да водят тези, които за пръв път пристъпват към тайнството на благочестието, при епископа или презвитерите. И нека новодошлите изложат причините, които са ги обърнали към Словото Господне. А тези, които са ги довели, нека потвърдят със свидетелството си казаното от тях. Освен това нека подробно разгледат поведението им и начина им на живот, както и дали са роби, или свободни. Ако някой от тях е роб, нека попитат господаря му дали ще поръчителства за него. И ако той не поръчителства, то на такъв роб да му бъде отказано, докато не се покаже достоен пред господаря си.

Категория: Други
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ЛЮБИТЕЛ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ:

ЗА БЛАГОУХАНИЕТО И МИРИСА

 

 

Прочел си тези думи и си се учудил. А нима само някои отделни думи от Светото Писание са чудни? Всичко в него е ново като живот. Учудва те това, че апостолът говори за благоухание, по което познаваме Христос. „Как може в духовното царство да има мирис?" - питаш ти. Много просто -както има духовно виждане, духовно чуване и духовно осезание, така има и духовен мирис. Слепият Исаак почувствал душата на своя син Иаков по мириса и казал: „Ето мирисът на сина ми е като мирис на нива, която Господ е благословил” (Бит. 27:27). Пророкът от огромна далечина във времето вижда духом Христос като „най-прекрасния от синовете човечески” и казва за бла­гоуханието на неговите дрехи: „Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия” (Пс. 44:9). Разбира се, тук не става дума за дрехите на неговото тяло, а за добродетелите като одеяние на душата. Неслучайно народът казва за някого: „душата му благоухае" или „душата му смърди". Винаги когато светлите небесни сили са се явявали на хората, от тях се е разнасяло дивно и животворно благоухание, а когато до някого са се приближавали демони, от тях се е разнасяла отвратителна и непоносима смрад. Спомни си за случаите на неочаквано благоухание по време на молитва или от мощите на светци. Но всичко това принадлежи към тайните на духовния свят и не е достъпно за онези, които мислят и живеят плътски. Истина е и това, че некръстените души имат някакъв особен дъх.

Апостолът благодари на Бога за това, че дава на верните да тържеству­ват в Христа Иисуса, „Който - казва той - навред чрез нас проявява благоуха­нието, по което познаваме Самия Него. Защото ние сме Христово благоуха­ние пред Бога”.Благоуханието, по което познаваме Единия Бог в Троица; благоуханието, по което познаваме Сина Божи като Месия; благоуханието, по което познаваме царството на светлината и вечния живот; благоухание­то на божествената любов; благоуханието на чистите и богоугодни мисли, чувства и дела - то се нарича Христово благоухание пред Бога. Това благо­ухание носят в душите си онези, които са познали Христос и живеят с това познание. То е благоуханието на живота, в противоположност на мириса на смъртта. А мириса на смъртта носят в себе си всички, които са далеч от познаването на Христос; които отхвърлят Христос или воюват против Него. Техните души лъхат на смърт, защото те не искат да знаят нищо за това, което следва след смъртта. Смъртта всевластно господства над всяка минута от техния живот. Смъртта обитава всяко кътче на душите им. Погледът им стига до гроба, но не и отвъд него. Затова и миришат на смърт. Защото ми­рисът на нашата душа е свързан с крайната точка на нашия духовен взор: ако това е гробът - тогава тя мирише на смърт, ако е Живият Бог и Небесно­то Царство - мирише на живот.

Всеки физически мирис е само образ или символ на духовната реал­ност. Духовният мирис не идва от никакви материални предмети, а от без­телесните духове - от тъканта на техните добри или зли мисли и чувства.

 

 

Автор - св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

 

 

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

 

 

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исаия. 50: 6).

 

 

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан. 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.09.2017 06:01
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766653
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930