Три ордена блестят върху гърдите ти и затова, казваш, ти е още по-труд­но да приемеш епитимията, която ти е наложил местният свещеник. А епитимията ти е наложена, защото жестоко си пребил съседския кон, който бил влязъл в твоята ливада. Счупил си му единия крак и си му избил едното око. От какво се оплакваш? Трябвало е и сам да си наложиш наказание, по-строго от онова, което ти е наложил свещеникът.

Ти питаш: нима това е толкова голям грях? Как да не е! Какво разби­ра безсловесното животно? Нима не виждаш как хората не зачитат чуждия имот, а какво остава за коня! В Светото Писание четем следните думи: „Пра­ведникът се грижи и за живота на добитъка, а сърцето на нечестивеца е жестоко” (Вж. Притч. 12:10). Прецени сам към праведните ли спадаш или към нечес­тивите, щом за наръч трева си взел такава висока цена - и окото, и крака на добичето. Ако за коня можеше да се говори като за личност, то бихме каза­ли, че той е удържал морална победа над теб. Защото не се е защитавал и не се е противил на злото. Ти си го бил, а той е бягал, опитвайки се да избегне ударите, докато не е излязъл от твоята ливада сляп и сакат. Не те ли изгаря съвестта за това?

Казвам ти: съвестта на всички истински християни е на страната на коня и против теб. Дори ако наречеш този кон крадец, какво толкова ти е откраднал? Шепа храна - толкова, колкото му е потребна за един ден. Не повече. Помисли колко по-голяма е човешката крадливост. Представи си човек крадец, който е попаднал на „богата паша" - да кажем, в някоя банка или магазин. Дали би взел само толкова, колкото му е нужно за един ден и би оставил недокоснато останалото? Всичко, братко мой, всичко би взел. Всичко, което би намерил и което би го хранило може би сто години. Виж­даш ли колко по-почтен е конят крадец от човека крадец? И въпреки всичко нито един съд не би извадил окото или строшил крака на човека-крадец. Би го изпратил в Пожаревац, за да размисля известно време на държавни разноски за своето престъпление.

Хората няма да те накажат, но нима и твоята съвест няма да направи това?

О, съвест, пробуди се в човека!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 РАЗСЪЖДЕНИЕ

           Примерите за храброст и търпение, показани от хиляди и хиляди мъченици християнки, огряват със сияйна слава всички страници от историята на християнската Църква. Но колкото удивителни са тези примери на доброволните мъченици жени, толкова, и не по-малко чудни, са примерите на знайните и незнайни жени подвижници. Защото подвижничеството не е нещо друго, а дълготрайно мъченичество.

        Монемвасийският епископ Павел е оставил за поколенията един поучителен пример за жени подвижници. Когато бил още мирянин и събирач на царските данъци, му се случило да отседне в един манастир. Виждайки, че някакви гарвани долитат до овощните дървета, откъсват клонки с плодове и ги отнасят, той се почудил и заедно с монасите тръгнал след тях, за да узнае къде отнасят плодовете. Вървейки така, стигнали до един труднодостъпен дол, на дъното на който се спущали гарваните, като оставяли отчупените клонки и бързо се връщали. Като продължили търсенето, те открили пещера и в нея три жени отшелнички. Най-възрастната от тях им разказала за живота си: тя била цариградска благородница. Като умрял  мъжът ѝ, някой друг големец поискал насила да я вземе за жена. Но тя била решена след смъртта на мъжа си остатъка от живота си да прекара в целомъдрие. Затова раздала богатството си на сираци, взела двете си слугини и с тях избягала в това пусто място. Единадесет години прекарали те в пост и молитва, без да виждат никого и невиждани от никого, освен от Бога. И Промислителят Бог устроил птиците да им носят плодове за храна. После помолили игумена да им донесе Свето Причастие, за да се причестят. Три дни след като се причастили, и трите свети жени починали и монасите ги погребали с чест.

БЕСЕДА за това как грешниците с радост приемат злотворците вместо добротворците

Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Иоан 5: 43).

    Кой ли е този друг, който ще дойде в свое име и когото грешниците с радост ще приемат вместо Господа Христа? Това e онзи, който не носи кръста и не върви по тесния път; който не  е човеколюбец, който е човекомразец, който не воюва против греха, а за греха, който обича нечистотата и разпространява нечистота; който е войник на вечната смърт, а не на вечния живот; който ласкае безбожниците и милва всяка страст и порок. Това е антихристът. Той ще дойде в свое име, а не в името Божие. И всички, които не са приели Христа, ще приемат него. Той ще им бъде мил, понеже ще милва всички ходещи по кривите грешни пътища. Ще им бъде по-мил от Христа, защото вместо[1] тежкия Христов път ще ги насочи по една гладка като от лед пътека, по която хората леко ще се пързалят, без да мислят за пропастта, към която ги води. Господ Христос е дошъл в името на вечното спасение на човеците, на вечния живот, на вечната истина и правда, а той [антихристът] ще дойде в свое име, в името на вечната бездна, смърт, лъжа и неправда.

      И когато антихристът дойде между своите, своите му с радост ще го приемат. Всички, за които животът по Христа е тежък[2], радостно ще приемат антихриста, защото той ще им се стори лек, и пътят, по който ще ги поведе – лесен. Когато стане късно, ще видят безумниците, че са се измамили, ала спасение няма да има. Когато почнат да се хлъзгат във вечната нощ под крилете на смрадния змей, тогава ще бъде късно – покаянието няма да се приеме и не ще има вече спасение. Бързо ще свърши безумното пиршество на антихриста с грешниците на земята, ще свърши в миг и домът на нечистото веселие ще се превърне в безизходна тъмница за угризения и мъка. Всичко тогава ще бъде безполезно. 

     О, човеколюбиви Господи, едничък Приятел на човеците, Теб Единствения познаваме и признаваме. Теб, само Теб приемаме [имаме за] като Спасител и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – редом с (бел. прев.).

[2] В ориг.- Христос е тежък (бел. прев.).