Разсъждение

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исая. 28: 16).

Този чуден Камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

Разсъждение

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия. 19: 21).

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).