Тропарь Собору и Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 2 

Па́мять пра́веднаго с похвала́ми,/ тебе́ же довле́ет свиде́тельство Госпо́дне, Предте́че:/ пока́зал бо ся еси́ вои́стину и проро́ков честне́йший,/ я́ко и в струя́х крести́ти сподо́бился еси́ Пропове́даннаго./ Те́мже за и́стину пострада́в ра́дуяся,/ благовести́л еси́ и су́щим во а́де Бо́га я́вльшагося пло́тию,/ взе́млющаго грех ми́ра,// и подаю́щаго нам ве́лию ми́лость.

Кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 5 

Предте́чево сла́вное усекнове́ние,/ смотре́ние бысть не́кое Боже́ственное;/ да и су́щим во а́де Спа́сово пропове́сть прише́ствие./ Да рыда́ет у́бо Ироди́а,/ беззако́нное уби́йство испроси́вши:/ не зако́н бо Бо́жий, ни живы́й век возлюби́,// но притво́рный, привре́менный.

Рассказывал нам брат Б. Ч. из Врняца:

«Шесть лет я пил эту воду в санатории. Врач когда-то сказал, что у меня начальная стадия чахотки. А шесть лет спустя – что жить мне осталось не более трех месяцев. Тогда я и в церковь не ходил, не знал ни Бога, ни Евангелия. Да началась война, и меня интернировали. В концлагере, где я был на правах раба, оказался человек, который читал Новый Завет. И словно Сам Бог его направил, чтобы он каждый день приглашал меня читать вместе. Тогда моя душа пробудилась, и я стал очень беспокоиться о своем спасении. Страх за душу превозмог страх за тело. Когда я увидел, что душа моя больна больше тела, я перестал лечить тело. И тогда тело начало поправляться, так что в конце концов и совсем здоровым стало. Поскольку постепенно выздоравливала душа, поправлялось и тело. А кроме меня еще десяток моих товарищей по несчастью приобщились к чтению Нового Завета. Все мы пробудились и обратились душой ко Господу Иисусу Христу. Исполняли правила молитвы и жизни так, как сами понимали. Когда же мы вернулись из неволи, начали читать правила и спрашивать о них у священников, оказалось, что ни в чем не ошибались. Сам Дух Божий нас учил и направлял.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я избягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похва- лата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пусти- нята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия ма- настир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е ки- лията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, въз- кликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА

Няма в Него ни изглед, нито величие

(Исая 53: 2).

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, бра- тя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикно- вена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да пос- тави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с ня- каква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-кра- сивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божест- вена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй проро- кът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявай- ки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бед- на телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски