13 СЕПТЕМВРИ 31 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)
Св. Киприан, еп. Картагенски и св. Генадий патр. Цариградки
КОНДАК В ПЯТНИЦУ, св. Кресту, глас 4
Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству,/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ нас си́лою Твое́ю,/ побе́ды дая́ нам на сопоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра,// непобеди́мую побе́ду.
СВЯТОМУ И ПРЕЧЕСТНОМУ ПОЯСУ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ
Тропарь Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 5
Я́ко некра́домо бога́тство,/ по́яс Твой честны́й, Присноблаже́нная,/ и благи́х подая́ние иму́ще,/ Оби́тель Ватопе́дская взыва́ет Ти,/ препоя́ши со благогове́нием,/ притека́ющия ны к нему́,/ си́лою его́ боже́ственною,/ и кре́пость льсти́ваго врага́ разруши́,// спасе́ние ве́рным Чи́стая.
Кондак Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 6
Богоприе́мное Твое́ чре́во, Богоро́дице,/ объе́мший по́яс Твой честны́й,/ держа́ва гра́ду Твоему́ необори́ма/ и сокро́вище есть благи́х неоску́дно,// еди́на ро́ждшая, Присноде́во.
Разсъждение
С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.
БЕСЕДА за тайнствения Христов род
Но рода Му кой ще обясни? (Исая 53: 8).
Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.
О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Илия Златичанин записал еще и это чудесное происшествие в Остроге.
Один богатый босниец женился на красивой женщине, которую очень любил. Но у жены обнаружилась тяжелая болезнь, красота ее пропала, и вся она высохла, скрючилась, так что не могла даже встать с постели. Никакие усилия врачей не помогали. Однажды явилась женщине во сне ее покойная мать и посоветовала, что надо идти в Острог к святому Василию. Она рассказала сон мужу, а тот, ни во что не веривший, начал смеяться над суеверием жены. Причем после этого муж возненавидел жену свою не меньше, чем раньше любил ее. Но поскольку она очень настаивала, в конце концов уступил, и они отправились в Острог. Когда пришли в храм, где находятся мощи святого, рака начала трястись. Жена в это время непрестанно крестилась, а муж стоял неподвижно, как стена.
Бывший при этом монах очень удивился, что рака сотрясается. Он посмотрел на жену, посмотрел на мужа, и велел мужу выйти. Как только муж вышел, рака перестала сотрясаться. Жена оздоровилась телом, а муж оздоровился духом – обрел веру, которую потерял. И оба во здравии и радости вернулись домой.
