28 СЕПТЕМВРИ / 15 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
ВМЧК. НИКИТА
МЧК. ПОРФИРИЙ
Тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Ники́та/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Ин тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4
Крест Христо́в, я́ко не́кое ору́жие усе́рдно восприи́м,/ и к боре́нию враго́в прите́кл еси́,/ и за Христа́ пострада́в,/ последи́ огне́м свяще́нную твою́ ду́шу Го́споду пре́дал еси́:/ отону́дуже и даро́в исцеле́ния/ от Него́ сподо́бился еси́ прия́ти,/ великому́чениче Ники́то./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак великомученику Никите Готфскому, глас 2
Пре́лести посе́к держа́ву стоя́нием твои́м,/ и побе́ды прии́м вене́ц во страда́льчествех твои́х,/ со А́нгелы сла́вне ра́дуешися,/ Ники́то тезоимени́те,// с ни́ми Христа́ Бо́га моля́ непреста́нно о всех нас.
Разсъждение
Както се запалва свещ от свещ, така и доброто дело идва от друго добро дело. Някой си патриций поискал да подари на църквата златен кръст, та повикал един млад и изкусен златар, дал му злато по мярка и му поръчал да изработи кръст, какъвто желаел. Бедният златар, като видял каква голяма жертва прави този патриций заради своята душа, сърцето му се разпалило [от любов] към Бог, и решил към златото на патриция да прибави свои десет жълтици. Когато кръстът бил готов, патрицият претеглил кръста, и открил, че тежи повече от златото, което връчил на момъка. Веднага почнал да ругае златаря като крадец, подозирайки го, че е скрил част от неговото злато, а вместо скритото е сложил някакъв друг, тежък метал. Момъкът, като видял патриция разярен, веднага му казал какво е направил: „Прибавих – казал той – и аз мое злато, като двете лепти на вдовицата, та заедно с теб да приема награда от Христа”. Чувайки това, патрицият се умилил в сърцето си и рекъл на честния момък: „От днес те правя мой син и наследник на целия ми имот”.
БЕСЕДА за истинността на Христовото свидетелство
Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан 8: 14).
Светлината не лъже, а истински свидетелства за съществуването на слънцето. Също така и Господ Иисус истински свидетелства за всичко, за което свидетелства. Той е слязъл между човеците като небесен Свидетел, за да засвидетелства за съществуването на Триединния Бог, за съществуването на ангелите и на душите, за Божията любов към хората, за Божия промисъл за хората, за силата на правдата над неправдите, за могъществото на истината над лъжата, за блаженото безсмъртие на праведниците и вечните мъки на грешниците, за възкресението на мъртвите, за Божия Съд и за още много други неща, за които хората, бидейки под покривалото на греха, само смътно са се досещали, но не са ги знаели и не вярвали твърдо в тях. А преди всичко, свидетелствал, че Той е Син на живия Бог, равен на Своя Отец по битие, сила и любов, равен и на Духа Божий. Защото Свидетелят е трябвало първо да свидетелства за Себе Си, та да може да се вярва на Неговото свидетелство и за другите тайни.
От позицията на чистата и неизменна истина всяко Христово свидетелство е истинско, но не такова е било в очите на помрачнените евреи. За Бога, Божиите ангели, за праведниците, вечността и за времето[1] Неговото свидетелство е истинско, за което Той казва: свидетелството Ми е истинско. Ала за помрачените умове на закоравелите грешници това свидетелство не е истинно, затова Той по-рано е рекъл на евреите: Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан 5: 31). Тоест: не е истинско за вас, евреите, но всъщност само по себе си е истинско.
О, преблагословени Господи Иисусе, Сине на живия Бог и еднички Спасителю наш, избави ни от немощта на греховния ум и злобата на греховното сърце. Осияй ни със светлината на Твоите вечно истинни слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Времето за сбъдване на Неговите пророчества (бел. прев.).
Приведем теперь несколько примеров того, как Бог карал попиравших закон Божий. Как никто не может взяться за электрический провод под напряжением и избежать последствий, так никто не может и нарушать нравственный закон Божий и оставаться живым и невредимым. Ведь на нравственном законе поставил Творец весь видимый и невидимый мир.
Переплетение нитей в ткани жизни
Эту удивительную и страшную историю услышали мы от одного господина в Врнячком санатории. Мораль ее такова: правда медленно движется, а все же настигает!
Некая госпожа, отправляясь в Врнячкий санаторий, собрала с собой три чемодана вещей. Когда она прибыла на Врнячкую железнодорожную станцию, наняла там какого-то беднягу-носильщика и велела, чтобы отвез ее вещи в санаторий на тачке. Между тем, госпожа эта была невнимательна к своим вещам. Она действительно приготовила дома три чемодана, но когда выбиралась из дому, взяла только два чемодана и с ними села в поезд, а ехала, между тем, в уверенности, что все три чемодана везет с собой. Носильщик, соответственно, доставил за ней в Врнячкий курорт два чемодана, которые увидел и забрал в поезде. Когда же госпожа увидела два чемодана, а не три, начала кричать на носильщика, что это он украл третий ее чемодан. Удивленный носильщик защищался, объясняя, что в поезде, в ее купе, он нашел всего два чемодана, а не три, так что не мог доставить три, коль их было всего два. Конечно, госпожа этим объяснениям не желала верить, она пришла в ярость и вызвала на помощь полицию. Полиция сразу же арестовала того несчастного. Все время, пока он был в тюрьме, охранники его избивали и мучили, чтобы он признался и указал, где спрятал третий чемодан. В конце концов, как-то ночью один из стражников схватил беднягу за горло и начал его душить, чтобы добиться признания. Изможденный до предела бедняга при этом потерял сознание, упал и отдал душу свою Богу. Его мучитель тогда испугался и, чтобы скрыть свое преступление, нашел веревку и мертвое тело носильщика повесил на балке. Комиссия, прибывшая на следующий день в тюрьму, констатировала, что носильщик «совершил самоубийство через повешение», и дело было брошено в архивную пыль. А та госпожа, вернувшись домой, нашла третий чемодан дома. Тюремный охранник оставил службу и вернулся жить в свое село. У бедного носильщика, между тем, остался сына, который стал шофером. Однажды этот шофер ехал на своем автомобиле, а навстречу ему – несколько крестьянских телег, груженых сеном. Он посигналил, чтобы телеги освободили дорогу. Крестьяне начали отгонять волов в сторону. А один из них соскочил с телеги – и прямо под автомобиль. Машина его сбила и раздавила насмерть. Погибший под колесами сына того носильщика крестьянин был тем самым охранником, который несчастного носильщика задушил!