29 СЕПТЕМВРИ / 16 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ВМЧЦА ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА
СВ. МЧЦА ЛЮДМИЛА ЧЕШКА
СВТ. КИПРИАН , МИТР. КИЕВСКИ И МОСКОВСКИ
Тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4
А́гница Твоя́, Иису́се, Евфи́мия/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 6
По́двиги во страда́льчестве, по́двиги в ве́ре/ положи́ла еси́ те́пле за Христа́, Жениха́ твоего́./ Но и ны́не я́коже е́реси, и враго́в шата́ние/ под но́ги во́инству на́шему покори́ти моли́ Богоро́дицею,/ я́же от шести́сот три́десяти Богоно́сных оте́ц/ преде́л прие́мшая,// и храня́щая, всехва́льная.
Тропарь святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 4
Правосла́вия учи́телю,/ просвеще́ния ревни́телю,/ красото́ бо́лгарския страны́/ и Руси́ достосла́вный свети́льниче,/ святи́телю о́тче наш Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// сохрани́ти нам ве́ру до сконча́ния ве́ка.
Кондак мученице Людмиле, княгине Чешской, глас 2
Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше вси ве́рнии,/ велегла́сно вопие́м ти,/ де́во му́ченице Людми́ло, великоимени́тая:// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.
Тропарь святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 4
Правосла́вия учи́телю,/ просвеще́ния ревни́телю,/ красото́ бо́лгарския страны́/ и Руси́ достосла́вный свети́льниче,/ святи́телю о́тче наш Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// сохрани́ти нам ве́ру до сконча́ния ве́ка.
Кондак святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 6
Святи́телю Христо́в, па́стырю до́брый,/ учи́телю Небе́сныя му́дрости,/ свети́льниче све́та духо́внаго,/ Киприа́не досточу́дне,/ не преста́й моли́тися за па́ству свою́,/ за лю́бящих и чту́щих тя,// гра́да на́шего кре́пкий засту́пниче.
50. Пресвета Богородица „Неизгаряща къпина“
Празнува се на 4 септември
• Произход: Синай планина, монастир „Св. Екатерина“
• Сегашно местонахождение:
Едно от най-старите копия на иконата (1390 г.) било донесено от палестински монаси в Русия и сега се намира в олтара на Благовещенския събор на Московския Кремъл.
• Особена дарба: избавя от пожар (в духовно отношение - от пожара на гнева).
• Символика
Композицията на иконата е образувана от две четириъгълни звезди, поставени една върху друга, в центъра на които в медальон са изобразени Божията Майка с Младенеца Христос в архиерейски одежди. На гърдите на Пречистата са разположени символични изображения: стълба (видението на свети патриарх Иаков за стълбата, изправена на земята, а върхът и стига до небето (Бит. 28:12) - като предобраз на Божията Майка) и дворец. В лъчите на първата звезда, която е синя, са изобразени ангели - господарите на стихиите, а в лъчите на огненочервената звезда - символите на светите евангелисти: ангел (Матей), орел (Иоан), телец (Лука) и лъв (Марк), споменати в Откровението. Около звездите в двувенчелистни облаци са изобразени ангели - духове на премъдрост, разум, страх и благочестие; Архангелите: Гавриил с клончето на Благовещението, Михаил с жезъл, Рафаил с алабастров съд, Уриил с огнен меч, Салатиил с кадилница, Варахиил с лозов грозд - символ на Кръвта на Спасителя. В ъглите на иконата са изобразени видения на пророците: явяването на Мойсей на неизгарящата къпина във вида на Божията Майка „Знамение“ в горящ храст, явяването — на серафима, държащ с клещи горящ въглен, на свети пророк Исаия явяването - на стълбата с ангелите на Иаков, явяването - на затворените врати на Иезекиил.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ
Разсъждение
Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Иулиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий[2] вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбралия се езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя.”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на Христа станали мъченици за Христа.
БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий
Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене (Иоан 8: 18).
В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан 5: 36–37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан 8: 14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[3] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.
Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си Си с Отца по битие. Той ни привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан 8: 19). С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си представя Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[4] и я съчетал със Своята божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.
О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – цар (бел. прев.).
[2] В ориг. Генес (бел. прев.).
[3] В ориг. – одушка – отдъхване, облекчение (бел. прев.).
[4] В ориг. – облякъл се в човешката природа (бел. прев.).
В Герцеговине нам рассказывали о том, что случилось когда-то с бегом Любовичем. Этот бег созвал людей на уборку в день святого Прокопия. Христиане ему говорили: «Сегодня же праздник святого Прокопия, и мы бы не хотели работать, потому что славим его». Но бег Любович реагировал на это гневно и презрительно: «Какой еще святой Прокопий! Давайте жните!» Люди вынуждены были умолкнуть и, вздыхая, стали жать. Но около полудня собрались тучи, нашла гроза. Вдруг страшно потемнело, в дом бега Любовича ударила молния и убила двоих его сыновей.
А некий Пудар из Локова возле Стоца рассказывал нам об Али-паше Ризванбеговиче. Каким могущественным был этот паша, известно. И вот, пользуясь безнаказанностью, он повелел привести шестьдесят человек, чтобы их повесить на одной груше. Охранники его привели шесть десятков связанных сербов-христиан. Паша закричал, чтобы их поднимали и вешали на ветвях груши. Тогда один из этих шестидесяти рабов обратился с молитвой к Богу: «Господи, разве позволишь Ты это? Если имеешь милость, сохрани нас!» Так сказал в своей молитве один из шестидесяти. В то же мгновенье загремел гром и молния ударила в грушу, а также в колено паши. Али-паша застонал от боли и схватился за колено. После этого крикнул охранникам, чтобы всех освободили и отпустили по домам. А потом еще перед всеми признал, что это он Богом наказан. Его отнесли домой и посоветовали лечиться. Но Али-паша ответил, что человек не может вылечиться, если Бог ранит. «С этого момента, – сказал он, – я буду называться Топал-паша», а это по-турецки означает «Калека-паша».
