4 СЕПТЕМВРИ / 22 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)
Тропарь мученику Агафонику и иже с ним, глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Зва́ние благо́е стяжа́в, Богому́дре,/ муже́й лука́вых отврати́лся еси́ ве́ры,/ не убоя́вся мук, Агафони́че сла́вне,/ те́мже благи́м был еси́ насле́дник/ и прия́л еси́ со стра́ждущими с тобо́ю// досто́йныя венцы́.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ
Разсъждение
Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.
БЕСЕДА за чудния Камък в Сион
Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исая 28: 16).
Този чуден Камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек. Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.
О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).
Эту икону прошлым летом завезли из Белграда в Болгарию. По этому поводу болгарские историки опубликовали много подробностей, связанных с образом. Среди прочего, в журнале «Христианка» (1936, № 7–8) описывается такой случай:
Сын Прохора Мошнина, почитаемого гражданина Курска, заболел так тяжело, что не оставалось уже никаких надежд на его выздоровление. Смерти ребенка ждали со дня на день и с часу на час. Но однажды ночью во сне пришла к ребенку Матерь Божия и сказала, что назавтра к ним в дом придет Ее икона, которая вернет ему здоровье. И действительно, назавтра по городу совершался крестный ход с иконой Богородицы. Когда процессия приблизилась к дому Мошнина, полил сильный дождь. Куда было деваться священникам с иконой, как не в дом Мошнина. Ребенок лежал в постели скорее мертвый, чем живой. Родители, обрадованные, что такая святыня вносится в их дом, попросили возложить икону на больного. Почувствовав икону на себе, ребенок поцеловал ее остывавшими губами. И встал он, здоровый и радостный.
3 СЕПТЕМВРИ / 21 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)
СВ. АП. ТАДЕЙ, МЧЦА ВАСА СОЛУНСКА, СВЩМЧНК СИМЕОН САМОКОВСКИ
Тропарь апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 2
Днесь Еде́с град весели́тся,/ прие́м тобо́ю Креще́ния ба́ню,/ и А́вгарь, страсте́й премене́н, твою́ па́мять сла́вит./ С ни́миже пое́м и мы:/ весе́лия духо́внаго испо́лни живо́т наш/ и стра́сти исцели́,// Фадде́е апо́столе, моли́твами твои́ми.
Перевод: Сегодня город Эдесса радуется, получив от тебя святое Крещение, и Авгарь, избавившись от болезни, твою память прославляет. С ними же поем и мы: «Радости духовной наполни жизнь нашу и исцели от страстей, Фаддей апостол, по молитвам твоим».
Кондак апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 4
Я́ко звезду́ пресве́тлую/ Це́рковь тя стяжа́,/ апо́столе Фадде́е,/ чудесы́ твои́ми всегда́ просвеща́ема,// спаси́ ве́рою чту́щия па́мять твою́.
