На днях в газете написали о поучительном случае с одним человеком из Цариброда.

Человек этот завладел чьим-то богатством, перевел все в тысячные банкноты и, стараясь понадежнее припрятать деньги, положил их в соломенный матрац, на котором спал. Однажды он уехал куда-то из дому на целый день и вернулся поздно вечером. А жена, с намерением обрадовать, говорит ему, что привела в порядок постель – вытряхнула старую солому и набила матрац новой. «Да ты меня разорила!» – вскричал муж и рассказал жене, что он хранил в матраце. Тут страх мужа перешел и на жену. Муж спросил у жены, куда она вытряхнула старую солому, а жена ответила, что ссыпала перед коровами в хлеву. Быстро побежали в хлев, где у них было две коровы. А солома съедена! Тогда хозяин зарезал обеих коров. И что нашел? Нашел лишь куски отдельных банкнот. Так пропали у него и неправедно добытые деньги, и коровы. Коровы – как проценты к неправедно добытому!

Разсъждение

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта – на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите – задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижил за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „Спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[1] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

Аз и Отец едно сме (Иоан 10: 30).

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”; Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по-нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене и Аз съм в Него (Иоан 10: 38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дтгматът за божеството на Сина Божий, както и дтгматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дтгмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог”? (Иоан 10: 33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщний с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – позволи (бел. прев.).