10 СЕПТЕМВРИ / 28 АВГУСТ
Св. Моисей Мурин и св. Иов Почаевски
Тропарь преподобному Моисею Мурину, глас 1
Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Моисе́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою, Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя, и ду́ши ве́рою приходя́щих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.
Кондак преподобному Моисею Мурину, глас 4
Му́рины зауши́в, и ли́ца де́монов поплева́в,/ мы́сленно просия́л еси́/ я́коже со́лнце све́тлое,/ све́том жития́ твоего́// и уче́нием наставля́я ду́ши на́ша.
Тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4
Многострада́льнаго пра́отца долготерпе́ние стяжа́в,/ Крести́телеву воздержа́нию уподобля́яся,/ Боже́ственныя же ре́вности обою́ приобща́яся,/ тех имена́ досто́йно прия́ти сподо́бился еси́/ и и́стинныя ве́ры был еси́ пропове́дник безбоя́знен:/ те́мже мона́хов мно́жества ко Христу́ приве́л еси́/ и вся лю́ди в Правосла́вии утверди́л еси́,/ И́ове преподо́бне о́тче наш,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4
Яви́лся еси́ и́стинныя ве́ры столп,/ ева́нгельских же за́поведей ревни́тель,/ горды́ни обличе́ние,/ смире́нным же предста́тель и науче́ние:/ те́мже и ублажа́ющим тя грехо́в отпуще́ние испроси́,/ и оби́тель твою́ невреди́му сохрани́,// И́ове о́тче наш, многострада́льному подо́бный.
Разсъждение
Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.
БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия
Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исая 52: 6).
Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.
Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Из моего дневника
Сегодня к нам приходил фотограф Эрич просить за своего брата Марка, чтобы его приняли в монашескую школу.
«Хотя Марко мой всегда был набожным, – рассказывал он, – да вот, в этом году согрешил в Великую Пятницу – взялся ремонтировать дорогу. Сразу после этого у него отнялась левая рука, так что не мог ею шевельнуть. И так продолжалось три месяца. Пошел он к врачу, а доктор сказал ему, что наука не знает ни лекарств, ни других средств, которые бы могли ему помочь. Марко очень горевал. И начал постоянно молиться Богу. Во сне явился ему какой-то человек и объяснил, из-за чего так произошло, а также сказал, что у людей лечения от этого не найти. На праздник Петра и Павла пошли мы с братом в церковь Ружицу, а после службы – на источник святой Параскевы Пятницы. Марко напился там воды и окропил отнявшуюся руку. Скрюченность сразу же ослабла, а через день он уже мог двигать рукой свободно. Вот, сейчас он вполне здоров. И дал зарок никогда больше не работать в праздники».
