Съкрушаване на сърцето и плач за греховете
Поучение по словото на светия отец Нифонт как преди смъртта с покаяние, сълзи и милостиня да угодим на Бога
Съкрушаването на сърцето и плачът вършат чудеса. Чуйте следващия разказ за видението на преподобния наш отец Нифонт и ще се убедите в това.
Веднъж преподобният Нифонт видял два ангела, които възнасяли душата на един човек на небето, не допускайки тя да бъде мъчена на въздушните митарства. Бесовете – въздушните митари, започнали да викат: „Защо не предавате тази душа на нас? Нали тя е наша!“. Ангелите казали: „А с какво ще докажете, че е ваша?“. „Та тя – отговорили бесовете – до смъртта си само зли дела е вършила и няма грях, който да не е сторила. Тя беше поробена от страсти и без покаяние се раздели с тялото си. Който умре като роб на греха, е наш.“ Един от ангелите им отговорил: „Тъй като вие винаги лъжете, не ви вярваме. Нека бъде повикан ангелът пазител на тази душа, на него ще повярваме. Той няма да излъже“. Ангелът пазител се явил и го попитали: „Тази душа покая ли се, или в грехове остави тялото си?“. „Наистина, този човек беше грешник – отвърнал ангелът, – но когато започна да боледува, тогава със сълзи изповяда пред Бога своите грехове и с издигнати към небето ръце усърдно молеше Бога за помилване.“ Тогава ангелите задържали душата със себе си, а бесовете били посрамени. Но те не се успокоили и отново завикали: „Щом този човек може да бъде помилван, значи ли, че целият свят ще се спаси и ние напразно се трудим?“. Ангелите отговорили: „Всички грешници, които смирено и със сълзи изповядат греховете си, получават от Бога опрощение, а които умират без покаяние, на тях Бог е Съдия“. И с тези думи отлетели към небесните врати и душата била спасена.
Тъй, братя, са спасителни съкрушаването на сърцето и сълзите за греховете! Те, както виждате, са силни да измият и най-тежките грехове, да отстранят препятствията, имат сила да посрещнат душата по пътя към небесното царство и сила имат да я извадят от ада и да я вселят в рая.
Затова към такива сълзи и Бог ни призовава: Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание… Раздирайте сърцата си… Обърнете се към Господа, вашия Бог, защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив (Иоил 2: 12–13).
Затова,често да си напомняме, че сердце чисто и смирено Бог не унижит (Псл. 50: 19), и че скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение (II Коринт. 7: 10). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/30-09-2025/
Поучение по словото от свети Антиох за възразяването
За съжаление, има хора, които не могат да се разбират с никого и навсякъде предизвикват кавги и вражди. За каквото и да се заговори с тях, те никога с нищо не се съгласяват и всички останали за тях са лоши. За тях черното винаги е бяло и бялото – черно. Не могат да се понасят. Не оставят другите на спокойствие, а и те самите живеят като в ада. За тях, смело може да се каже, се отнасят думите на Писанието: Езикът [им] е огън, украшение на неправдата; скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената… Той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. (Иак. 3: 6, 8). Какво да им кажем, за да ги вразумим?
Свети Антиох говори: „Прекословието и безсрамието произлизат от злобата и този, който постоянно възразява, винаги иска да надделее над всички и често се противи на истината, като мисли, че е най-умен от всички. Той забравя, че противилите се на Моисей, Корей, Датан и Авирон били погълнати от земята и то не сами, а заедно със своите съмишленици. А Елима влъхв, който се противопоставял на св. Павел и Варнава, ослепял.
И пророк Михей говори, че от противящите се произлизат всички злини, и затова Господ ще прати върху тях немилостив ангел. И още – мъдростта озарява лицето на човека, а безсрамният ще бъде ненавиждан. И изговарящият лъжа винаги ще бъде изобличен. Злият никому не ще бъде приятен.
И Соломон е казал, че лошият говори до досада, а премъдрият има в себе си премъдрост.
С мълчанието да се утвърдим в доброто, да се покоряваме на началниците и да прогонваме одумването от себе си“.
Братя, от казаното е ясно какво страшно зло произлиза от споровете и безсрамието. Бягайте от тях! Нали доброто дело е по-доброто от злия език? Колко раздори и несъгласия е посял той между хората, колко бивши приятели е направил непримирими врагове, колко бащи е разделил от децата и децата от бащите! Колко мъже е разделил от жените им и жените от мъжете им! Наистина, мнозина са паднали от остър меч, но не толкоз, колкото са паднали от език (Сир. 28: 21).
Бойте се от страшния Божи Съд и удържайте езика си от зло, за което и Словото Божие говори: Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи; нека се отклонява от зло и прави добро (Псл. 33: 14–15). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/29-09-2025/
https://blagovestnik.bg/28-09-2025/
Из Патерика за св. Иоан Колов
Веднъж преподобни Иоан Колов отишъл при своя наставник, наречен по местожителството си Тивиянин. Той, като видял Иоана, взел една суха вейка, забил я в земята и казал на ученика си: „Ето твоето послушание; всеки ден я поливай дотогава, докато не роди плод“. Иоан изпълнил волята на своя учител и две години поливал посадената от стареца вейка. На третата година тя оживяла и дала плод. Тогава старецът взел плода, занесъл го в църквата и казал на братята: „Елате и вкусете този плод на послушанието“.
Като ви разказвам този случай от живота на преподобните отци Павел Тивейски и Иоан Колов, ще ви помоля, братя, кажете ми защо преподобни Павел откъснал плода от посадената от него някога вейка и го занесъл в църквата? Каква била целта на тази постъпка?
Не зная какво ще ми отговорите на този въпрос, но аз мисля така: преподобният занесъл този плод в храма, показал го на братята и го нарекъл „плод на послушанието“, за да покаже на всички, че послушанието е най-великата монашеска добродетел. Тя принася на монаха велики плодове и той чрез нея, като по стълба, възраства от сила в сила.
Но ще кажете – дали наистина е така? Нека видим.
Свети Ефтимий Солунски, като бил млад, живял в един от манастирите и изпълнявал най-непривлекателните послушания. Но как ги изпълнявал? Всички се удивлявали на неговото смирение и търпение. Какво постигнал? Победил страстите, изгонил от душата си унинието, надвил чревоугодието и многословието, опазил слуха и ръцете си, издигал ги на молитва и приготвил нозете си да тичат безспирно към селенията на нашия Бог. Постигнал смирение и придобил навик за продължително песнопение, за всенощно бдение, непрестанна молитва и сълзи; за четене на Божествените писания и често коленопреклонение. Към строг пост, постоянство и твърдост в мислите. Към очистване на ума и възнасянето му към небето, за което се удостоил с божествено осеняване и просвещение (Атонски патерик, ч. I, с. 45). Такива били за Ефтимий плодовете на неговото послушание.
Друг пример. Преподобни Атанасий от ревност към подвижническия живот, когато станал монах, искал да вкусва храна веднъж седмично. Но неговият духовен наставник, преподобни Михаил Малеин, за да отсече неговата воля, му заповядал да се храни веднъж на три дена и да спи на рогозка, а не на стол, както спял преди. Знаейки истинската цена на послушанието, Атанасий безпрекословно изпълнявал заповяданото му. Друг път старецът му наредил да яде сух хляб, не на три дни, а на два, и да пие по-малко вода. По време на светата четиридестница да яде през пет дена, да спи както преди на стол, а всички неделни и празнични дни да прекарва в бдение, молитви и славословие от вечерта до третия час на деня. Атанасий строго изпълнявал волята на своя духовен отец. Братята го нарекли „син на послушанието“, а самият той, чрез послушанието, достигнал върха на подвижническия живот (Атонски патерик ч. I, с. 79–80).
Ето така и преподобни Павел Тивейски занесъл на братята плод от посадената вейка и го нарекъл „плод на послушанието“. За да покаже, че послушанието е най-голямата монашеска добродетел и принася на монаха велики и спасителни плодове, че той по нея, като по стълба, възраства от сила в сила, и то [послушанието] е необходимо за него. И това е точно така. Може ли младенецът да върви без ръководител? Очевидно – не. А младият монах също е младенец. Поради неговата неопитност винаги може бялото да му се стори черно и стръмният път – гладък. Колко монаси без ръководители са погинали от духовна гордост! Наистина безчет.
Да насочим вниманието си към днешното време. Вижте нашите манастири през лятото. Колко много има около тях обезсърчени, гладни и изгонени монаси. За какво са изгонени? За пиянство? За кражби? Има такива. Но голямата част от тях са изгонени заради непослушание. Веднъж чухме разговора на едни такива изгонени монаси. За какво говореха? Единствено за своите бивши настоятели и всячески ги хулеха. Та това е животът без послушание!
Бягайте от тези последните и пазете послушанието. Както младата овошка расте бързо и скоро започва да дава плодове, когато е привързана към колчето и се обгрижва от опитен градинар, така и вие леко ще вървите по пътя на съвършенството, когато намерите опитен ръководител и имате пълно послушание към него. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/27-09-2025/
Разказ за монаха, когото блудницата не могла да съблазни, а когато умряла, той я възкресил с молитва
Има развратни хора, които нямат страх от Бога в сърцата си, които са станали само плът и кръв, и единствено мислят как да удовлетворят своите похоти. Те съблазняват девиците и жените, предават се на разврат, тайно и явно оскверняват себе си и другите. За тези хора няма нищо свято и тях, без заобиколки, заедно с апостола може да наречем осквернители ( I Коринт. 6: 9), защото наистина те ще се уподобят на животните, които загиват (Псл. 48: 13). Как да вразумим такива хора и какво да им кажем?
Един монах от Долен Египет се подвизавал сам и живял свято в пустинята. Една от блудниците казала на младежите: „Какво ще ми дадете, ако успея да го съблазня?“. Те ѝ обещали една скъпоценна вещ. Вечерта тя отишла при монаха и му казала: „Заблудих се, спаси ме!“. Монахът я съжалил и я пуснал зад оградата, а той се затворил в килията си.
Настъпила нощта и блудницата започнала да вика: „Отче, зверовете ме нападат!“. Като чул виковете ѝ, монахът се смутил и помислил: „Какво да правя? Откъде ми дойде тази напаст? Ами ако тя загине? Няма ли на Божия Съд да отговарям за нея!“. Отворил вратата на килията и блудницата влязла вътре. Но какво станало? Едва тя влязла и блудният бяс нападнал монаха с такава сила, че той не знаел какво да стори, но скоро дошъл на себе си и от борбата с дявола излязъл победител. „Козните на дявола са тъмнина – казал той, – а Син Божий е светлина! И щом блудниците ще бъдат на вечни мъки, нека проверя дали мога да изтърпя вечния огън?“ Като изрекъл това, запалил светилника. Когато той се разгорял, подвижникът поставил ръката си над пламъка и пръстите му обгорели. Като видяла това, блудницата от ужас онемяла и станала като мъртва. Сутринта дошли младежите и попитали: „През нощта имаше ли тук жена?“. „Имаше – отговорил старецът, – тя и сега е тук. Спи вътре в килията.“ Младежите влезли и намерили блудницата мъртва. „Отче – развикали се те, – тя е умряла.“ Тогава старецът им показал изгорените си пръсти и казал: „Вижте какво ми направи тази жена! Но Бог ни е заповядал да не отплащаме на злото със зло“. Като казал това, съживил жената.
След това тя се покаяла. Повествованието добавя: „Както виждате, братя, твърде велико било търпението на стареца. Той изгорил пръстите си, за да избяга от блудството. А ние и с блудните помисли не можем да се справим. Такова зло дяволът ни праща всеки ден и трябва да се борим с него постоянно“.
Какво повече да кажем на безнравствените и заразени от нечестие хора? Обърнете – ще кажем – внимание на казаното за монаха. Как той се борил със страстта? Какво ли не претърпял? От вечерта до сутринта огънят го изгарял, пръстите му обгорели, измъчвала го невероятна болка. А той? А той останал непоколебим като скала, проявил наистина ангелско търпение, спасил блудницата и победил дявола. Ето така всички вие трябва да постъпвате в борбата със страстите, а не да ставате за смях на дявола. Но миналото вече не ще да върнеш, затова занапред обуздавайте себе си. Умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот (Колос. 3: 5). Пазете чувствата си от съблазън.
Помнете, че и малката искра понякога прави пожар. Мислете за това, че Бог всичко вижда и знае и за всичко ще иска от нас отговор. Най-после и за това, че всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си (II Коринт. 5: 10) Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/26-09-2025/
Спомен за свети апостол и първомъченик Стефан
Ние сме длъжни да обичаме враговете си и да се молим за тях. Защо? Преди всичко защото Господ ни е дал заповед да ги обичаме. Той казва: Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мт. 5: 44).
Второ – ние сме длъжни да обичаме враговете си и според заповедта на св. апостол Павел, който казва: Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете… Не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци… Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го… Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро (Рим. 12: 14, 17, 21).
Трето – ние сме длъжни да обичаме враговете си, защото любовта към тях е главното условие и на нас Господ да прости и да не изобличи на Своя съд нашите грехове. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мт. 6: 14–15).
Четвърто – ние сме длъжни да обичаме враговете си, защото, ако Господ не беше заповядал да ги обичаме, ние щяхме да живеем на земята като в ада; защото злото ще се възцари и няма да е възможно да се изкорени. Злото може да бъде спряно и отсечено само с добро.
Нека сега да видим защо трябва да се молим за враговете си. Това сме длъжни да правим по примера на Самия Господ и на Неговите светии. Той, по време на Своите страдания на Кръста, казал на Бога: Отче! прости им, понеже не знаят що правят (Лк. 23: 34). А свети архидякон Стефан, когато бил убиван с камъни, също се молил: Господи Иисусе, приеми духа ми! И като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 59–60). Така че и Господ, и Неговите светии ни учат да обичаме враговете си и да се молим за тях. Да помним Божията заповед за любовта към враговете и обещанието за опрощаване на нас самите заради прощаването ни на тях. Да не бъдем побеждавани от злото, а с добро да го победим. Като се молим за враговете, да молим и Господ, та Той, със Своята божествена благодат, да смекчи техните сърца и вместо злоба и отмъщение, да въдвори в тях мир и любов към нас; та и ние, и те, та всички в Христа, едно да бъдем (Иоан. 17: 21). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/25-09-2025/
