Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 911988 Постинги: 2476 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Ние приехме Лекаря и вседейственото лекуване след Светото Причастяване

 

Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Благодарим Ти, Господи Боже наш, че не отхвърли нас, грешните, но ни сподоби да се причастим с Твоята светиня! Благодарим Ти, че ни дарува и на нас, недостойните да се причастим с Пречистите Твои и Небесни Тайни! Да ни бъде според думата Ти, Господи: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в Него (Срв.: Йоан. 6:56).

И така, братя, сега е време не за разговори и поучения, а за славословие и благодарение. Към Едничкия Господ, Който ви е посетил, да бъдете обърнати. Имате сега в себе си Едничкия Наставник на всички наставници... Цялото ви внимание да бъде насочено към Него. Слушайте внимателно какво ще ви каже Той вътре тайно и съкровено, но не по-малко истинно. Няма да разговаря с душата ви е членоразделна реч, а така - направо в сърцето ви ще запечата нужните за живота ви внушения. Само по-здраво опазвайте тишината във вас, изостряйте ухото на сърцето си, прилепете го до устата Му и слушайте внимателно.

Той на всеки дава благопотребното: на някои - душевен мир, на други - просвещаване на сърдечните очи, на трети - изцеление на душевните рани, на един - събуждане на ревност за добро, на друг - готовност за подвизи и самоотверженост, на трети - убеденост в истината - на всекиму потребното за него. Но колкото повече някой прояви внимание и готовност за деятелно послушание, толкова повече уроци ще получи, и то такива уроци, които не просто се запазват в паметта, а се запечатват върху цялото същество на човека. Не лишавайте сами себе си от това благо! Не пречете на Господа да действа във вашия дух: заключете ги само тях, сами, в чертога на сърцето си. Нека да останат двамата. Както в притчата Женихът, след като въвел мъдрите девици в брачния чертог, заключил вратата и никой от стоящите вън не можел да наруши тяхното взаимно общуване, така и вие, след като приемете в себе си Господа, затворете всички входове и изходи, заключете се сами с Него вътре и отстранете всичко, което може да ви разсее отвън.

Ние бяхме болни, в по-голяма или в по-малка степен, сега приехме Лекаря и всеизцеляващото лечение. Да дадем възможност на това лечение напълно да въздейства в нас и член след член, да проникне в цялото ни същество, да премине във всичките части на тялото ни, в утробата, в сърцето, да очисти душата, да освети помислите, да утвърди ставите заедно с костите, да просвети петте ни чувства и да ни направи обиталище само на Духа, а не обиталище на греха, да ни направи дом на Бога, и да бяга от нас всеки злодей и всяка страст.

Ето колко много неща трябва да направи още Лекарят! Да не Му пречим! Казват, че сънят е благоприятен за изцелението на болния. Тогава да се успокоим, „да заспим“ за всичко външно, за да дадем възможност на приетия от нас Лекар и на Неговото лечение да действат свободни и безпрепятствено в нас с всичката си сила.

А и време ли е сега да се занимаваме със странични неща? Дайте на душата да се нарадва на Господа и Господ -да се нарадва на душата. Отдавна те не са се виждали един друг. Греховете са ги разделяли. О, ако можеше тези грехове никога да не се повторят! Както за онзи, който идва от път, е скъп покоят, така скъпо е за Господа упокоението в нашите души. Той е изморен от това да ни търси и да търси път към нас. Със своите грехове, страсти и светски навици ние сме Го прогонили. И Той през цялото време ни е търсил - ту като изгубената драхма, ту като изгубената овца, и не ни е намирал, защото ние по всякакъв начин сме се изхитряли да се скрием от Него. Случвало се е Той да ни открие някъде, да застане при вратата на сърцето и да тропа, за да Му отворим, но ние не сме Му отваряли; тропал ни е с думите на истината, но ние не сме ги чували; тропал е с терзанията на съвестта, но ние сме ги заглушавали; тропал е с външните скърби, но и това не ни е вразумявало. Накрая ето че настъпи благоприятното време на поста. Ние станахме малко по-благоразумни, потрудихме се в подвига на молитвата и въздържанието, дойдохме на себе си, отворихме Му сърцето си чрез изповедта и съкрушението и Той влезе в нас чрез светото Причастие. Да Му дадем да се наслади на душата ни. Да не смущаваме покоя Му с бързото подновяване на суетата и още повече - на страстните дела и навици...

Колко пъти досега сме Го прогонвали!... Да Го опазим в себе си поне сега. Наистина, милостив е Господ! Той навярно отново ще търси път към нас и отново ще влезе в душите ни. Но какво ще стане, ако сегашното Негово снизхождане към нас е последният предел на Неговото дълготърпение!... Какво ще стане, ако - принуден и след това да си отиде от нас - Той произнесе окончателната присъда: Ето, оставя се вам домът ви пуст (Срв.: Мат. 23:38). Това се случва рядко, но се случва. Откъде да знаем дали няма да стане така и с нас, ако отново допуснем да оскърбим Неговото сърце,

горящо от любов към нас. И тогава какво? Тогава седем най-зли бяса ще влязат и ще върлуват в нас, като ни мъчат и нараняват. Нека да имаме страх от това, братя!

Но да поставим този страх при вратата на нашето сърце, като външен страж и пазител, а вътре с цялата си любов да прегърнем Господа и в това сладостно единение да пребъдем с Него до гроба, като пазим твърдо сегашния завет с Него и обетите, дадени на Изповедта: „Няма да греша повече, няма да греша“, и като продължим по този начин - сякаш току-що сме излезли от купела на Кръщението - в обновения ни живот. Амин.

 

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 2
 В СЪБОТА НИ ПЪРВАТА СЕДМИЦИ НИ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Колкото по-често някой се причастява, толкова по-близо е до Господа

 

Ние с се удостоихме да се причастим със светите, пречисти и животворящи Христови Тайни. Нека кажем от цялата си душа и сърце: „Слава на тебе, Боже, слава на Тебе, Боже, слава на Тебе, Боже! Който се причастява, той се приобщава с Господа Иисуса Христа. А който се приобщава с Господа, той вкусва Неговата сила и живот. А който вкусва Неговата сила и живот, в него оживяват всички духовни сили и сам той започва да живее истински живот. Затова сам Господ говори, че който яде Неговата плът и пие Неговата кръв, има живот вечен (Йоан. 6:54).

Предполагам, че за вас не е трудно да разберете това, а макар и да би било трудно, вие приемете чрез вярата истината, че който се причастява, той живее истински духовен живот. Приемете тая истина и я запомнете. А аз ще се опитам да ви поясня това със следния пример.

Погледнете дърветата. На всяко дърво има много клони, големи и малки. Всяко клонче, което е на дървото, е живо, зелено, има листа, дава своевременно цвят и плод. Което клонче се откъсне от дървото, то отначало увяхва, после съвсем изсъхва и умира. От него не можем вече да очакваме нито цвят, нито плод. От какво това клонче е живо, зелено, дава цвят и плод, когато е на дървото? - От това, че бидейки на дървото, в което тече много жизнен сок, то поема за себе си от тоя сок, храни се от него и живее. Защо клончето засъхва и умира, когато се откъсне от дървото? - Защото, откъснато, вече не може да получава от дървото сок, а сокът, който е бил в него, изтича или изсъхва. Без сок то не може вече да се храни и да живее, и затова умира.

Нека отнесем тоя пример към нас. Каквото са клоните на дървото, това сме ние - православните християни. Самото дърво - това е Господ Иисус Христос, нашият Спасител. Както клоните само тогава живеят и дават плод, когато са съединени с дървото, така и ние само тогава живеем истински духовно и принасяме истински плод, когато сме съединени с Господа Иисуса Христа. Сам Той така е казал: Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва (Йоан. 15:5, 6). Както клончето, съединено с дървото, поема от него сок и живее от него, така и ние, когато сме съединени с Господа, приемаме от Него сили и живот и живеем, а когато не сме съединени с Господа, не живеем духовно, макар да изглеждаме живи.

Кога и как се съединяваме с Господа? - С Господа се съединяваме, като приемаме пречистото Негово тяло и пречистата Негова кръв. Който се приобщава с пречистите Тяло и Кръв Христови, той приема в себе си самия Господ и сам бива в Господа. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него, казва Господ (Йоан. 6:56). Светото Причастие прилича на присаждането при градинарите. Всички знаем как се присаждат плодни дръвчета. Взима се клонче, слага се под кората на друго дърво и се привързва. То започва да приема сок от това дърво и сраства с него. Така и ние чрез светото Причастие приемаме от Господа сили, като че ли жизнен сок от дърво, и срастваме, съединяваме се с Него и започваме да живеем и Неговия живот, истинския живот, който е от Него. Виждате колко е вярно, че който се причастява, той живее подобно на клонче, което е на дървото, а който не се причастява, той не живее духовно, а прилича на клонче, откъснато от дървото и изсъхнало.

Нека благодарим на Господа всички, които се причастихме със светите Христови Тайни, знаейки какво велико благо получихме чрез това. Да благодарим за сегашното причастие и да пожелаем по-скоро да се причастим отново, защото, колкото по-често се причастява някой, толкова по-близо е до Господа, толкова по-добре се чувства. Работникът по-добре работи, началникът по-добре ръководи, всекиму е по-добре от светото Причастие, всеки става по-бодър, по-добър, по-духовен.

Така ще бъде и с вас, само трябва да внимавате да не попречите сами на себе си с нещо лошо: никога не обиждайте, с никого не се карайте, бъдете кротки, въздържани, трудолюбиви, послушни, със синовен страх към Бога, молете се, не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци (Рим. 12:17). Голяма помощ от светото Причастие получава онзи, който след това не си позволява да върши нищо лошо, а мисли само за доброто и него желае. А който след светото Причастие върши лошо, той намалява и унищожава неговата сила. Той отново се отделя от Христа Спасителя, както откъснато от дървото клонче. Чрез светото Причастие той се е присадил към Христа, а чрез каквото и да е лошо дело той отново отпада от Него. За такъв светото Причастие не е причастие.

Именно за това трябва да се погрижим сега: като сме се причастили, да не се лишим от плодовете на светото Причастие. Нека се молим за това на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на всички светни: Господ да утвърди в нас всички Свои дарове, дарявани заради светото Причастие, по молитвите на света Богородица, на нашите ангели пазители и на всички светни. Амин.

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 2
 В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Колкото и много да сте у всекиго от вас е целият Господ

 

По великата Божия милост днес ние се удостоихме да се приобщим със светите животворящи Христови Тайни. Защото чрез това причастяване Сам Господ влезе в нас и живее в сърцата ни. Колко велико и неизказано благо е това! Ние не бихме се решили дори и да помислим за него, ако Сам Господ не бе казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:56). Според думите на Господа, това така става с всекиго, който, след като е постил и се е изповядал, се приобщава със светите Христови тайни. Така става и с нас.

Това, което ние приехме в светото Причастие, е Тялото и Кръвта на Господа, а където е Тялото и Кръвта на Господа, там е и Сам Той. По вид ние приехме хляб и вино, а всъщност това са Тяло и Кръв Господни. Когато Господ за първи път причастил светите Апостоли, Той им подал също хляб и вино, но подавайки ги, за хляба казал: Това е Моето тяло, а за виното: Това е Моята кръв. И понеже Той е Бог, то както казал, така и станало: хлябът станал тяло, а виното - кръв. Само по вид те изглеждали хляб и вино. Но Господ Иисус Христос, както тогава, така и сега, е същият Господ. Както тогава Той е причастявал светите Апостоли, така после е причастявал и причастява всички вярващи. Той идва невидимо и извършва тайнството в светата Литургия. Тук само ръцете и езикът са архиерейски или свещенически, а извършителят е сам Господ. Сам Той казва на хляба да стане Тяло и той става тяло, а на виното казва да стане Кръв и то става кръв. После сам Той и причастява: наши са само ръцете и лъжицата, а причастява чрез тях сам Господ. И нас днес сам Той ни причасти с истинското Свое тяло и с истинската Своя кръв. И заедно с тях Той сам се всели в нас и вече живее в нас.

Виждате каква велика Божия милост се проявява към нас в светото Причастие! За тая именно велика милост размишлявайте сега със сърца, пълни с благодарност и благоговение.

Може би за вас е трудно да мислите, че Господ е във вас, или се затруднявате да мислите как Той е във вас? Но така е: защото сам Той е казал това, а не са го измислили хора. Ето защо това се и нарича чудно и пречудно тайнство.

И не само това е чудно, а още и това: Господ е във всекиго от нас не с някаква част, а цял и неразделен. Все едно, както сега аз говоря слово, всеки от вас слуша това слово и го приема цяло. Моето слово е едно и аз веднъж го произнасям, а то влиза във всекиго от вас и влиза цяло, не само някаква негова част. И макар тук да стои хиляден народ, всички биха чули и приели моето слово цяло, а не част от него. Така е и в светото Причастие: колкото и хора да се причастяват, всички се причастяват от едно тяло и всички го имат цяло, а не някаква част. И Господа те имат в себе си цял, а не някаква част. Сам Господ чрез това не се разделя, а остава цял и неразделен. Вземете например няколко огледала и ги поставете срещу слънцето. Във всяко огледало ще се вижда цялото слънце, а не част от него. Числото на огледалата не променя факта, че във всяко огледало ще се вижда цялото слънце. Чрез това слънцето не се смалява, не се губи, а остава цяло и неразделено, и едно и също. Така е и в светото Причастие: колкото и много да са ония, които се причастяват, Господ във всекиго е цял и неразделен.

Виждате с какво сме удостоени: Господ е в нас! Нека благодарим на Господа за тая милост, казвайки в сърцето си: слава на Тебе, Боже! Но трябва да помислим как да Го задържим в себе си. Когато в нашия дом дойде голям гост, ние се държим скромно, говорим прилично. Ето, нас Господ ни посети, а кой е по-голям от Него? Не бива да се суетим и разсейваме, а трябва да се държим благоговейно и със страх. Нещо повече: да направим пребиваването на Господа в нас приятно, както на един обикновен гост предлагаме онова, за което знаем, че му е приятно. Сега на Господа трябва да предложим това, което Той обича. А какво обича Той? Той обича всичко добро и го благославя, а от лошото се отвращава и го поразява с гняв. Нека Му принесем всичко добро, което имаме у нас. Един да дойде и да каже: „Господи, ето аз ще престана да се сърдя и да се карам, а ще бъда тих и кротък“. Друг да каже: „Господи, аз ще престана да лентяйствам, а ще започна усърдно да работя и да се трудя“. Трети да каже: „Господи, аз ще престана да се гордея и да презирам другите, а ще се смиря и ще почитам другите повече от себе си“. Четвърти да каже: „Господи, аз ще престана с чревоугодието и пиянството и ще заживея въздържано и сериозно. Ако имам излишък, ще го давам на бедните или на храма“. Така нека всеки да принесе нещо добро на Господа и да Му го предложи като дар. Когато предложим на Господа нещо такова в сърцето си, Господ ще му се радва и ще се утешава с него. Нему ще е приятно да дойде в нас и Той ще живее в нас, ще ни благослови и ще ни дари с всяко благо - и душевно, и телесно. Виждате какво благо имаме в ръцете си! Нека внимаваме да не го изгубим поради неразумие или някакво непотребно дело. Нека си спомняме тоя ден, защото днес бяхме на Господнята трапеза и Той сам ни нахрани със Своето пречисто Тяло и ни напои със Своята пречиста Кръв. Нека помним това и да размишляваме колко велико е то и колко радостно - и наистина да се радваме до следващото свето Причастие. Амин.

 

20 февруари 1865 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 2
 В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Действителна промяна и изправяне на живота -това е целта на устройването на нашето спасение

 

Слава на Тебе, многомилостиви Господи! Много ли се потрудихме, а каква милост получихме! Сам Господ е с нас и в нас. Сам ни даде да притежаваме това, което беше ни обещал: ще се поселя в тях и ще ходя между тях (2 Кор. 6:16). Ще ви питат ли и вас: Не знаете ли, че вие сте храм Божий? (1 Кор. 3:16). Ако вярващият има свидетелство в себе си, толкова повече го има онзи, който е приел Господа. Държейки на ръце Младенеца Иисуса, праведният Симеон изповядал: сега очите ми видяха Твоето спасение (Лук. 2:30). А нима ние не видяхме и не усетихме това спасение, когато не с ръце, а с душа и сърце приехме не унижения, а прославения Господ Иисус? Ние със страх и трепет чакахме Господа и с много грижи се готвехме да Го приемем достойно. Ето, Той дойде и ние Го приехме. Нека всички сили на нашето естество да извикат радостното и тържествено изповядване: „Господ е вече тук!“.

Той е вече тук, във вътрешното жилище на нашата душа. Да не се отделяме от Него и да не Го оскърбяваме с непочтено отношение. Като съсредоточим върху Него цялото си несмущавано внимание, да се погрижим предимно за това, да отстраним от себе си всичко, което Му е неприятно и да Го обкръжим само с приятното и така да Го задържим завинаги в нас.

Той е вече тук и с Него са всички спасителни Негови дарове, които Той донася със Себе си във всяка душа, която Го е приела. Той носи всеопрощение, осиновление и несъмнения залог за вечно блаженство. Свидетелството за това е в осезателното усещане на духовните блага, които са следа на неговото присъствие в нашите души и сърца, като: мир, дълбок мир, който привлича душата вътре в себе си и там я задържа така, че тя не иска да гледа на нищо, нито в себе си, нито вън от себе си, освен на Тогова, Който сега я изпълва всецяло със себе Си; духовно обрадване, духовна сладост от вкусването Него Самия, та всички други земни сладости губят всякаква цена; духовно просвещение, необходимо вразумление за всяка душа, чрез което в съзнанието ни ясно се запечатва ту определението на истината, забравена или покрита със съмнение, ту начинът на живот, на който трябва да дадем по-предно място в нашите дела, ту някоя работа, която трябва да започнем и да завършим с по-голяма енергия; нравствена сила - чувство на мъжество, готовност за всички богоугодни дела, без да жалим сили и без да се страхуваме от пречки, сила, поради която душата чувства вътре в себе си мълчаливо произнасяното слово на светия апостол: Кой ще ме отлъчи от любовта Божия? (Рим. 8:35).

Всичко това Господ дарява на всяка душа - причастница, в по-голяма или в по-малка мярка. Нито една не се отделя, всяка получава своето, според труда, съкрушението и намерението да не греши. И това е само семе, само още слабо начало на онова, което ни е обещано. Да не се разсейваме, да не се предаваме на безгрижие, да не се връщаме назад. Да се радваме, че Господ е в нас, и Той още по-богато ще ни изпълни със Своите блага. Не би могло да получим изведнъж всичко, защото неведнъж сме били непостоянни. Нека покажем по-решителни опити за вярност и към малкото дадено сега ще се придаде преизобилно. Господ не иска само да мине покрай нас, но да се всели в нас и да бъде винаги с нас, както е обещал. Нека Го задържим и Неговите дарове в нас ще се увеличат по сила, до мярката на тяхната пълнота в Него Самия (Еф. 4:13). Да Го задържим, като отстраним всичко, което би могло да Го принуди да остави дома на нашата душа пуст и като Го обкръжим с всичко, което би могло да Го разположи да вземе благосклонно за нас решение: тук е моят покой, тук ще се вселя! А за това ето какво трябва да направим: да Му въздадем хвалебна благодарност за този неизказан дар, венец на всички Негови дарове към нас, недостойните, да Му предадем сами себе си, както Той се предаде на нас. Да Му принесем в жертва всички способности на нашата душа, всички телесни сили, всичко, което притежаваме, та и върху нас и върху всичко наше да блести Неговото пречисто име и всеки от нас да може честно да каже: и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20).

От тоя момент трябва да започнем изпълнението на всичко, което сме обещали в дух на съкрушение - да поправим всички наши нравствени недостатъци и в делата, и в чувствата, и в разположенията. За доказателство на това и за сигурен успех трябва да се откажем от празни развлечения, лоши навици, да прекъснем ония връзки, които не водят към добро, да променим целия си живот, та иначе да се държим у дома и в обществото. И то не за малко време, а за цял живот. И не като проба, а със силата на неизменен закон за нашето постоянно поведение. В нашата решимост не бива да допускаме колебание дори на косъм, та никой да не е в състояние, поради някакво човекоугодничество, да промени установеното.

Преди всичко да не се отделяме духом от Бога и непрестанно съзерцавайки Го в сърцето си, да се обръщаме към него с молитва, с нея да освещаваме всяко наше дело и да го посвещаваме на Господа, да предоставим Нему всецяло да действа в нас и от Него да просим сили за всяко угодно Нему дело.

Като получим такова постоянно настроение, с Негова помощ ние ще покажем накрай най-угодната и най-желана от Него действителна промяна и поправяне на живота - цел на всички Божии благодеяния, цел на цялото устройство на нашето спасение и на всички наши трудове и подвизи. Братя, не бива да допускаме да бъде нарушено това желание на Господа, нито пък Той да бъде излъган в очакванията Му от нас. Не бива да допускаме нозете, които са посещавали често Божия храм, отново да се скитат по криви пътища; ръцете, които са се издигали в молитва за помилване, отново да посягат на забраненото; очите, които са видели великото Тайнство, отново да гледат безсрамно; устата, която е приела Тялото и Кръвта на Господа, отново да празнослови, сквернослови и хули; сърцето, посетено от Господа, отново да се предаде на непотребни желания и стремежи. Затова и Господ е с нас и всеки час Неговата помощ за нас е готова. Ако ние не оставим Неговите желания напразни, то и Той не ще остави напразно нашето очакване. Плодът ще бъде - нашето освещаване тук, а заради него вечна радост там.

Ако лукавият грях започне да пристъпя към нас с изкушения, не ще му се подадем. И ако удвои нападенията, ще се отстраним от него с правдивите думи на светия Апостол: Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя “, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог (Евр. 10:26-31).

И тъй, като пристъпихме със страх и трепет към светите Тайни, със страх и трепет нека прекараме нашия живот, та Господ да бъде винаги с нас и ние с Него. Нека отправяме винаги усърдна молитва към Сладчайшия Иисус, говорейки Му с гореща вяра и предано сърце: „Величие на моята душа, радост на моя дух, сладост на моето сърце, сладчайши Иисусе, бъди с мене и в мене винаги и с Твоята всесилна десница ме задръж с Тебе и в Тебе! Желая да се прилепя към Тебе, Моя Господ, в един дух с Тебе, та в Тебе и за Тебе и с Тебе да бъдат всичките ми мисли, думи и дела, защото без Тебе не мога да правя никакво добро! Да не живея повече за себе си, но за Тебе, моя Господ и благодетел, всичките ми телесни и душевни чувства да служат не на мене, а на Тебе, Създателю мой, всичките ми телесни и душевни сили да се трудят за Тебе, Изкупителю мой, и целият мой живот до последния миг да бъде за слава на преславното Твое име, Боже мой“ Амин. (Свети Димитрий Ростовски, ч. I, стр. 273.)

 

7 март 1864 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 2
 В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

За духовното удовлетворение от молитвеното пребиваване с Господа

 

Днес ние бяхме на Господнята трапеза и чрез светото Причастие приехме Господа. Каква велика милост Божия! И не е нужно сега моето слово, но не мога да се въздържа да ви не призова да изповядваме тая велика милост и да се възползваме от нея както подобава.

Нашата душа е жадуващо същество, а Господ е, Който всичко насища. Вселявайки се в нас, Той ни дари с всичко. Ето водата, от която пиещият не ще ожаднее во веки, според Неговото обещание. Господ в нас - това е светлина на знанието, Господ в нас - това е широтата на любовта. Господ в нас - това е радост и мир. Господ в нас - това е надежда за слава. Какво още да пожелаем? И къде още да насочим нашето сърце? Нека задържим Господа, Който ни дари Себе Си, и това ни е достатъчно.

Да задържим Господа и да Му се насладим. Да не разсейваме мислите си, да не правим отстъпки на желанията, да не отпускаме сетивата. Да продължим духовното удоволствие на молитвено пребиваване с Господа. Нашата душа желаеше Господа и Той желаеше нашата душа. Сега ние сме заедно. Да не се отделяме от Него.

Когато ни идва скъп гост, ние правим всичко възможно, за да му бъде приятно у нас и да не бърза да си отива. Ето, Господ ни посети, а кой е по-драг и скъп от Него? Нека да не щадим нашите духовни средства, за да усладим Неговото присъствие у нас и да не Го гоним от себе си. Знаем кое Му е приятно, нека това и да Му предложим. Да отстраним от себе си всичко, което не Му е приятно. Господ обича смирението, кротостта, истината, справедливостта, миролюбието, чистотата, търпението, послушанието, трудолюбието, всяко въздържание. Нека се грижим да притежаваме всичко това и да Му го предложим. Господ не обича завистта, враждата, гордостта, осъждането, пустославието, разсеяността, леността, гнева, невъздържанието. Нека се въздържаме от всичко това. Тогава Той винаги ще пребъдва в нас, а с Него и всяка пълнота и задоволство.

Ние търсим сърдечно всезадоволство - така сме устроени, - но никъде не можем да го намерим, освен при Господа. Господ е всичко за нас: Той е наш живот, наша светлина, наш мир, наша радост, наша сила, наша защита. Сега Той дойде, за да ни изпълни с всички блага. Ние вкусихме Господа и видяхме, че Той е благ (Пс. 33:9). А щом сме видели това, да не обръщаме сърцата си другаде. Нека подражаваме на душата, изобразена като невеста в Песен на песните. Тя, като намерила Господа, ето как описва своето всеблаженство: „Аз усетих Неговото приближаване и трепет обхвана душата ми. Чух гласа Му и сърцето ми се развълнува от Него. Името Му за мене е миро благовонно и целият Той е прелест“. Ето, към това сме призовани и ние сега - да слеем сърцата си с Господа.

Не бива да се поддаваме на изкушението на сатаната, да търсим другаде задоволство за сърцето си. Душата от Песен на песните, която търсила напразно вън от Господа оногова, когото нейното сърце е желало, ето как изповядва своята грешка за наша поука: „Търсих Го, казва тя, в себе си, в моите вътрешни и външни съвършенства и не Го намерих. На леглото си го търсих и го не намерих. Тогава си казах: ще стана, ще тръгна по града, ще се отдам на удоволствия и ще се наслаждавам от всички блага на живота, но и там търсих и не намерих Тогова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих. Ще тръгна по улици и стъгди и ще търся тогова, когото душата ми люби. Но и там не намерих Тогова, когото душата ми люби. Търсих го и го не намерих“. Накрая, как Го е намерила тя? „Но щом отминах малко, казва тя, намерих, Когато се отстраних от всичко нечисто, порочно и грешно и се устремих към Господа, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах“.

Виждате, като намерила любимия след напразни търсения, как тя здраво се държи за Оногова, в Когото е намерила своето успокоение и задоволеност. А сега, без особен труд от наша страна и без проверителни отклонения, Господ ни дари Себе Си. Чрез опита и уроците на другите нека се предпазим от изкушения да правим опити да търсим духовна задоволеност другаде, когато по Божия милост притежаваме извора на всяко задоволство. Господ казва: Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене (Откр. 3:20). Тази вечеря е всеуслаждаща се и всезадоволителна. Нека се наслаждаваме от тая вечеря и да не търсим други сладости. Нека съберем мислите си и да придобием навика да се съсредоточаваме в Господа и неговите висши дарове. Той затова и дойде при нас сега и така сърдечно ни приобщи със Себе Си, че давайки ни да вкусим от Него, да отнеме от нас всяко друго желание. Нека обърнем внимание на този призив и от дълбочината на сърцето си да кажем: „Господи, отсега сме Твои и нищо не искаме, освен да бъдем винаги само в Тебе и с Тебе“. Амин.

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 3
 В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Приемането на Светото Причастие не е край, а начало на трудовете и подвизите

 

Пак сълзи и всеопрощаване! Пак завръщане в Отеческите обятия! Пак Вечеря и брачен пир! Слава на Твоето дълготърпение, Господи! Слава на Твоето снизхождение, Владико! Слава на Твоята щедрост и милосърдие, Светий! Ето, братя, с нас наистина на дело се извърши онова, което в притчата Господ беше обещал. Човеколюбивият Небесен Отец, като излезе от Своя вътрешен и съкровен чертог, отдалече ни видя нас, които в съкрушение се завръщахме при Него, и побърза да се притече, милосърдно падна на раменете ни, като ни целуваше, и в знак на пълно примирение ни облече в първата одежда на оправданието, даде ни пръстен като знак на сродяването ни с Него, нахрани ни с нетленна храна, на всички Ангели и светни заповяда да се радват за нас.

Ето с какво се удостоихме. А много ли се потрудихме? А и тези трудове наши ли бяха? Господ ни призова към говеене: това е дело на Неговата благост. Ние се вслушахме в това призоваване, и то не без Неговото съдействие. След това се потрудихме в говеенето - и пак с помощта на Неговата благодат. Наше ли беше това, че добросъвестно огледахме живота си, изпитахме го в светлината на Божиите заповеди, осъдихме и оплакахме всичко, което не беше в съгласие с тях, и като отхвърлихме бремето на греховете си, се укрепихме пред нозете на Христа Спасителя, Който невидимо приемаше Изповедта ни в твърдото си намерение повече да не оскверняваме себе си с грехове и да не разгневяваме Господа с тях? Само в това последно решение, нашата воля и сила действаха съвместно с Божията воля и сила. И ето за това малко усилие - всички тези милости. Защото именно с това наше решение се отвори входът към сърцето Му, Който ни насочваше към него. И ето, Той влезе и вечеря с нас, дойде и направи обител в нас, по истинните Си думи: Който яде моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:56).

Толкова малко труд и колко велик дар! Но това още повече ни задължава да се погрижим за това, да бъдем достойни за този дар. Блудният син, заради сърдечното си разкаяние приет отново милостиво от си баща си, не се хвърлил повече нехайно да разпилява богатството, във владението на което бил въведен отново. Паметта за предишното неразумие го научила на предпазливост и внимание. Нека да му подражаваме и да възревнуваме да удържим себе си в дома на Отца ни, в Неговата воля, в трудовете на послушанието и благоугаждането на Него. Да внимаваме над себе си и свято да пазим думите, които така често сме повтаряли пред Него: „Съгреших, няма повече да греша! Съгреших, няма повече!“. Да не си позволяваме нехайство и да не пристъпваме към онова, което вече е осъдено от съвестта и оплакано със съкрушено сърце.

Като мислите за живота си оттук нататък, не бъдете нехайни, а прибавете още трудове към трудовете и още подвизи към подвига. Не се уподобявайте на онези, които след като престанат да говеят, сякаш отхвърлят от себе си някакви робски вериги и се предават отново на предишното нехайство, свобода и невнимателен живот. В удостояването със Свето Причастие виждайте не края, а началото на трудовете и подвизите. Считайте, че вие сте също като повредената машина, която сега е окончателно поправена. Настъпило е време за работа, а не нейното привършване. Взели сте решение да бъдете изправни във всичко пред лицето на Господа - и се трудете над това, като си спомняте всичко, който каквото Му е обещал в часа на разкаянието си, и като принуждавате себе си неотложно да го изпълнявате. Който е обещал молитва - да се моли; който - пост, да пости; който - благотворене, да благотвори; и всеки, който каквото добро Му е предлагал в сърцето си, да го върши, без да жали себе си, за да можем винаги с дръзновение, без смущение да обръщаме очите на ума си към Господа, Който изпитва сърца и вътрешност (Срв.: Откр. 2:23).

Приели сме Господа, да се погрижим с всичките си сили да Го задържим в себе си. Да Го прегърнем с непрестанната памет за Него, с посвещаването на Неговата слава на всяко наше дело, всичките ни трудове, със сладостното пребиваване във всички свещени чувства, с които Му е било угодно да облече нашия живот. Като правим така, ние ще Му дадем възможност да ни приема в Себе Си частица по частица, една след друга - всичките ни сили, да ни направи едно със Себе Си. Както лекарството, когато се приеме от тялото, отначало съживява центъра на живота, а оттам вече и цялото тяло, като изцелява в него един след друг всичките му членове, така постепенно въздейства в нас и Господ, Когото сме приели сега, докато изпълни със Себе си всичко в нас, но при условие, че всяко напрежение на силите ни ще се извършва по Неговата воля, за благоугаждане на Него.

И ще се сбъдне над нас това, че Господ ще бъде винаги във всички нас, според обещанието, дадено от Него Самия: ще се поселя в тях и ще ходя между тях (2 Кор. 6:16). Той ще ходи между нас, носен от нас, като ни държи и движи. Както облачният стълб, който бил сред израилтяните, ги водел; или както във видението на пророк Иезекиил животните и колелата се движели по посока, определяна от седналия върху тях, така и в нас ще бъде все Господ, Който ще прави и да искаме, и да действаме според благата Му воля (Срв.: фил. 2:13).

Но това е блажената страна на обещанието, а дотогава - трудове и пот за слава на Господа, на Който и да обречем себе си отсега нататък, като молим Него, Който ни е дал да ядем Неговата плът, да проникне в членовете ни, във всичките ни стави, в утробата, в сърцето; да изгори в нас тръните на прегрешенията ни и всичко в нас да очисти, освети и облагодати, да бъдем жилище на Него Едничкия, а не свърталище на греха.

Да бъде това с всички нас по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух слава навеки! Амин.

 

16 февруари 1863 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 2
19.03 19:31 - СИНАКСАР
 СЪБОТА НА ПЪРВА ВЕЛИКОПОСТНА СЕДМИЦА

 ТОДОРОВДЕН

 

 

В тоя ден - събота на Първа великопостна седмица, празнуваме чудото с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик Теодор Тирон. Произходът на този празник е следният;

След Констанция, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християн­ската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги уязви. Като знаел, прочее, че първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на ца­риградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъче­ник Теодор обаче се явил на сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там, са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т. е. да сварят пшеница с мед!" Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с ва­рено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая - в събота на Първа великопостна седмица да се вари коливо и да се чествува паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.

А кой е бил св. великомъченик Теодор Тирон?  Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъч­вани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор, узнал, че той е християнин, нака­рал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отка­зал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа. Из­пълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за слу­чая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! Не прие­май земна храна и питие. За тебе ще има друг живот - безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!" Укрепен от това небесно видение и изпълнен от неизказана блажена радост, Христовият мъченик започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи, които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствувайки още веднъж и още по-убедено своята вяра в Христа.

Подложили Теодор на нови още по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благосла­вям Господа на всяко време; хвалата за Него е винаги е устата ми! (Пс 33:2). Когато управителят му казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна смърт, светият мъченик казал: „Нека този позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!"

Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на нашите словни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнат при Понтия Пилат, заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне!" Присъдата била веднага изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запале­ната клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит, гдето всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата памет.

С молитвите на св.мъченик Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 

 

http://blagovestnik.bg/20-03-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 

http://blagovestnik.bg/19-03-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 1
 В ПЕТЪК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Да установим полунощно мълчание в душата си и така да посрещнем Господа

Когато в някой град се очаква пристигането на царя, неговите жители по всякакъв начин се стараят да се приготвят за достойното му посрещане: изравняват пътищата, оправят улиците и къщите, полагат особени грижи да подредят подобаващо за царското достойнство дома, в който са направени покои за владетеля. След това, когато вече всичко е приготвено и наближи часът на неговото пристигане, излизат да го посрещнат. И ако тогава говорят за нещо, то е само за желания висок гост! Когато най-накрая се понесе вестта: „Пристига!“ - всички потъват в дълбоко мълчание, само очите им са устремени натам, откъдето се очаква да се зададе той.

Ето, точно това е и сега при нас. Светата Църква отдавна ни е възвестила: „Ще дойде Господ, ще дойде при всички, които искат да Го приемат“. От началото на светата Чети-ридесетница ние започнахме да се готвим за срещата с Него с несъмнената увереност, че Той ще дойде при нас в Светото Тайнство на Своята Кръв и Тяло и ще се всели в нас чрез причастяването. Заради това оставихме житейските си дела, говяхме, посещавахме храмовете, уединявахме се, молихме се, четяхме и слушахме богоугодни четива. След това трябваше, като огледаме целия си живот, да изправим кривиците си и да изгладим острите ръбчета чрез изповедта и обещанието си да не се отклоняваме повече в пътя си; трябваше да приведем в ред и всички действия и потребности на тялото си - тези улици, по които ще мине Господ; и преди всичко да се погрижим за това - да подредим и благоукрасим дома на сърцето си чрез събуждане в него на добри чувства и разположения, за да може, когато дойде Господ, да намери покой в него и да сподоби и нас със Своя покой. Направено ли е всичко това както следва, братя? Ако е направено, то ние сме напълно готови да посрещнем Господа. И Той ще ни се зарадва... и ние ще бъдем зарадвани от Него. А сега какво? Сега излезте да Го посрещнем.

Още малко и Господ ще дойде! Нека да Го чакаме в дълбоко мълчание, както споменатите граждани чакат царя. Да замълчат в нас всички чувства и окото на ума неотклонно да се взира натам, откъдето се очаква да дойде Желаният, като се вглъбяваме в тайнството на Тялото и Кръвта Христови. Случвало ли ви се е в полунощ да седите в уединена стая? Навярно сте чувствали как в този момент върху всичко се поставя печатът на мълчанието и по целия свят преминава някаква величествена тишина, която прави забележимо и най-лекото движение. Ето в такова състояние да поставим и ние себе си от този момент, в очакване на приближаването и идването на Господа, и в нужния момент Той ще слезе върху нас, като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята (Пс. 71:6). Мъдрите деви в полунощ посрещнали Господа и били въведени от Него в брачния чертог. Да въдворим и ние в душата си полунощно мълчание и да посрещнем така Господа! Израил, след тридневно приготвяне, доведен от Мойсей до подножието на Синай, в неподвижно мълчание, в страх и трепет очаквал Бога, Който трябвало да му се яви на планината и да му говори: в такова вътрешно устроение да се приведем и ние и благоговейно да чакаме не страшното в гръм и мълнии явяване на Бога, а явяването на Господа, Който ни носи изобилие от милости.

Някой ще каже: „Как в дълбоко мълчание? Нима без всякакви чувства?“ Не, не без всякакви чувства, а само без суетливи и бурни движения, с тихо чувство на умиление, разтворено с радостната надежда на истинското вкусване на Господа. Но - идва Великият Господ. Как да не бъдем в страх и трепет! Да! Излезте да Го посрещнете със страх и трепет, но не с онзи, който измъчва душата и ни кара да бягаме и да се крием, а с такъв, с какъвто Херувимите и Серафимите предстоят пред страшния Божий Престол, като пият от него блаженство, независимо от цялата боязън и трепет-ност. Но те са безплътни и чисти, а ние сме в плът и изпълнени с грехове. С грехове не трябва да се пристъпва към Господа, и не пристъпвайте. Бог е огън, който изтребя и ще изтреби, както Датана и Авирона, всеки, който пристъпи към Него в грехове. Само че отнасят ли се до вас тези опасения? Ако вие сте осъзнали всичките си грехове, изпитали сте болка и сте се съкрушили заради тях, изповядали сте ги на духовния си отец и сте положили твърдото намерение да не грешите повече - вярвайте, че в момента, когато свещеникът чете разрешителната молитва, всички ваши грехове са напълно загладени, вие сте обявени за помилвани и сте облечени в царската одежда на оправданието, в която дръзновено можете да пристъпите към брачния пир на Царския Син. Ако сте се приготвили наистина както подобава, то не оскърбявайте с напразната си страхливост Господа, Който идва при вас с изобилие от милости. Устремете към Него изпълнения си с благоговейна любов взор и така чезнете в Него с топло сърдечно възнасяне към Него, докато Той дойде и се всели във вас.

И така, братя, още само миг (Срв.: Ис. 26:20). Идещият ще дойде и няма да се забави. С вяра и любов да пристъпим, та да станем причастници на Вечния Живот; с вяра и любов да Го посрещнем и да Му отворим вратите на сърцето си, за да влезе Той и да вечеря с нас (Вж.: Откр. 3:20). Отсега да се погрижим и за самата Вечеря. На тази Вечеря Той ще принесе Сам Себе Си, а ние - какво? Ние ще принесем хляб и сол. Солта е плачът и съкрушението за извършените грехове; хлябът - твърдата решимост да не грешим повече. Ето какво Той повече от всичко жадува да вкуси в нас, когато се причастяваме с Него. Това е и подобаващото Му посрещане, и тронът, на който Той ще се седне, като се насити с нас и нас насити със Себе Си.

Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос да ви даде, по богатството на славата Си, да се утвърдите здраво с Неговия Дух във вътрешния си човек, да се всели Христос чрез вярата в сърцата ви, чрез причастяването със Светите Негови Тайни. Амин.

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 1
 В ПЕТЪК НА ПЪРВА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Какви трябва да бъдат разположението и действията ни, за да пристъпим достойно към Светите Тайни

Ето, няма и едно денонощие до оная велика минута, когато ние ще приемем в себе си Господа. Нека се радваме и да се веселим. Но не бива да забравяме и това, че като най-драгоценна в нашия живот, тая минута изисква цялото ни внимание и предпазливост. Господ Сам иска да дойде в нас и да ни донесе Своите дарове. Колкото неразумно би било да не се възползваме от тая милост, предлагана ни даром, толкова и опасно би било да я приемем недостойно. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава Тялото Господне (1 Кор. 11:29).

Това като знаем, нека всеки според силите си да прояви усърдие достойно да приеме за спасение идващия при нас Господ в Своите свети Тайни. Предполагам, че сега и вие сте заети с това, и искам с моето слово да се приближа към вашите мисли и заедно с вас да разясня подробно как трябва да се предразположим и да действаме, за да пристъпим достойно към светите пречисти Христови Тайни.

Нека започнем от тая минута да вървим стъпка по стъпка, докато се приближим до Самата Господня чаша, определяйки по цялото протежение спасителния образец на настроението и действието.

Още при първата стъпка ни среща свети апостол Павел със своето кратко, но строго наставление: нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата (1 Кор. 11:28). Да изпитва себе си: нека всеки да прецени достоен ли е и с тая увереност трябва да пристъпи към свети Тайни. Защото, ако пристъпи недостойно, ще яде и пие своето осъждане. Ах, братя, тези думи всяват страх в грешната душа. Защото кой може да каже, че точно той е достоен да пристъпи към Господнята трапеза? Колко грехове, колко нечистота, колко явни оскърбления на Господа! Страшно е да пристъпим, но и да не пристъпим не бива, защото, ако не вкусим плътта на Господа и не пием кръвта Му, не ще имаме духовен живот в себе си. Какво да сторим? - Да се хвърлим в обятията на милосърдния Господ, молейки го: „Милостиви Спасителю, пощади нас, недостойните, и покрий нашето не достойнство с Твоята милост“.

Но, братя, нека внимаваме да не се тревожим с празни страхове. Господ се оскърбява не само от оногова, който, бидейки неприготвен, с дързост пристъпя към Чашата, но и от оногова, който неоснователно измъчва себе си със страхливост. Милосърдният Господ не ни обвързва с неизпълними условия и иска от нас малко, тъй че всеки без затруднение може да го изпълни, ако иска. Свети Димитрий Ростовски казва: „Който е изповядал греховете си напълно, без да скрие нещо, който скърби заради тях, плаче и се разкайва, който има воля и твърдо намерение повече да не се връща към греха, а се пази от всеки грях, който се е потрудил чрез пост, молитва и други подвизи на благочестието да умилостиви Господа, който се е примирил с всички и с никого не е във вражда, той е готов достойно „да яде от хляба и да пие от чашата“. Ако всичко това е изпълнено от нас, или ще се изпълни, нека пристъпим към Господа с детска смирена решителност. Ние сме грешни, много грешни, но Господ дойде да спаси грешните. Не греховете са преграда, а упорството в греховете и неразкаяността. Ако е това, не бива да пристъпяме! Оплаканите, изповядани и разрешени грехове вече не са в нас, нито против нас. Те са като клони, отрязани от дървото. Когато обичахме греховете, те бяха върху дървото на нашия живот като живи клони и се хранеха от него. А когато се отвратихме и започнахме да се гнусим от тях, разкаяхме се и се изповядахме, ние ги отсякохме от себе си. При изповедта те отпаднаха от нас. Сега те са сухи клони и Господ иде да изгори в нас тези тръни на прегрешенията. Така че най-важната наша задача трябва да бъде да съзнаем нашите грехове, да ги оплачем, да се изповядаме и да вземем твърдо решение да ги изоставим. Чрез разрешаване на греховете при изповедта Той сам си подготвя в нас достойно жилище - очистено и пометено.

Към това главно действие остава да прибавим още едно - да запазим нашето внимание неразсеяно и сърцето спокойно. Мисълта ни трябва да бъде отправена към Бога, Когото ще приемем. Така, съсредоточавайки се в себе си и съзерцавайки мислено Бога, нека Го молим: „Господи, не ме отхвърляй от лицето си! Не ме лишавай от Твоята трапеза, като нечист! Посети ме по Твоята милост, макар и недостоен! Дойди при мене погиващия и ме спаси!“. Или: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме!“. Или и без думи да припадаме сърдечно пред Него, очаквайки милост.

С това бихме могли да ограничим целия си сегашен подготвителен труд. Но ако мисълта не е силна да се съсредоточи, нека я подпомогнем чрез размишления за самото свето Причастие, свързвайки думите на Господа и на светите апостоли за това Тайнство. Нека тя вникне в това, което Господ е казал, нека се поучи от това, което са казали светите апостоли.

Аз съм хлябът на живота - казва Господ, - слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света... Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:48-56). Нека размишляваме върху това и да се поучаваме! А на Тайната вечеря Господ казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв (Мат. 26:26-28). И свети апостол Павел учил: който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня (1 Кор. 11:27).

Нека дадем на нашия ум кое да е от тези изречения. Нека той разсъждава, да се назидава с тях и да се устреми към съкрушена молитва. Когато получим подтик за молитва, добре е да се молим и да не прекъсваме молитвата, докато имаме още настроение за нея.

Така, нека прекараме остатъка от днешния ден в богомислие и молитва, особено вечерта, преди съня. А утре, щом отворим очи, първата ни мисъл трябва да бъде мисълта за величието на настъпилия ден, казвайки в себе си: „Този ден сътвори Господ, за да се възрадваме и развеселим в него!“. Настъпи Пасха за нашите души. С такова настроение, насочили вниманието си към онова, което е единствено потребно, към онова, което ще стане с нас и за нас, ние ще се приготвим да отидем в Божия храм, на света Литургия. Бързайки към храма, нека си казваме: „Ето, Женихът иде, нека Го срещнем“. И трябва да вървим така, че да не загасне светилникът, запален в нашето сърце, подобно светилниците на мъдрите девици (Мат. 25 гл.).

Пазете се! Сатаната всякак ще се опитва да загаси светилника в душата, навявайки и някакво лошо настроение или разсейване на мислите, или грижа за нещо, или недоволство от нещо, или лошо разположение против някого и пр. Всички подобни помисли внася смут в душата и я разстройва. Като запазим насочени към Господа нашето внимание, ума и сърцето, ние ще избегнем тая пречка.

Така, запазвайки нашето благо настроение, ние ще влезем в Божия храм. Тук ние ще се почувстваме като в Сионската горница, сред светите Апостоли, които Сам Господ е причастил. Защото и тук, както и там, Той е, Който действа, Той е раздаваният, Той е и Който раздава. Той е, с Когото ще се приобщим. Той е и Който причастява. Свещенодействието ще бъде приготвяне на трапеза именно за нас. То е пречистото Тяло и пречистата Кръв на Господа. Този, Който ги предлага е Господ. Нека внимаваме и да стоим със страх и благоговение.

Нека внимаваме повече от всякога във всичко, което се чете и пее, със съзнанието, че Господ приготвя за нас спасителна вечеря. И в отговор на това, нека разпалваме съответни чувства и разположения, принасяйки ги като сърдечна жертва пред всевиждащия Господ.

Да разпалваме вярата в действителното присъствие в светите Тайни на Господа и Спасителя, Който, бидейки на небето в слава отдясно на Бога и Отца, тук невидимо присъства и благоволява тайно, под вид на хляб и вино, да се раздава на верните за спасение. Изхождайки от тая вяра и мислено съзерцавайки Господа, Който иде от небето да ни посети, смирено нека казваме, по примера на праведната Елисавета, посетена от Майката на Господа: откъде ни е това, че Сам Господ иска да дойде при нас? Или с думите на пророк Давид: „Що е човек, та го помниш?“ Или на стотника: „Не съм достоен да влезеш под моя покрив!“ От смирението да преминем към синовния страх, който не отдалечава, а дава благоговейна трезвост и поставя нашия дух в състоянието на безплътните, които закриват лицата си със страх и все пак не бягат от Божия престол, а високо пеят: „Свят, свят, свят!“ Защото наистина тук е Господ. И Господ ще влезе в нас. Коя душа не би била готова да каже с апостол Петър: „Иди си, защото съм грешен“, ако, по заповедта на Господа, самата тая греховност не ни задължаваше и да търсим и да чакаме това Господне посещение? Именно от тая Господня заповед ние трябва да се въодушевяваме към смело желание, жадуване за Господа и с някаква стремителност, нетърпение и неудържимост да се готвим да Го приемем, както еленът стремително тича към водния извор, като помним словото на Премъдростта, която вика: Дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила (Притч. 9:5) и думите на Господа, Който зове: Който е жаден, да дойде при Мене (Йоан 7:37). Ето, жадуваме, Господи - да кажем в сърцата си - и с копнеж тичаме към Твоята щедрост! Дари ни, многомилостиви, дай на душите ни здраве като на болни, очистване като на прокажени, светлина като на омрачени, сила като на разслабени, утеха като на скърбящи, мир като на смутени. Очакваме, Господи, че ще получим всичко това като приемем Тебе, Извора на всички блага. От това очакване, което не посрамва, пак преминавайки към себе си и засвидетелствайки нашата готовност да срещнем и да приемем Господа, нека отново по-силно разпалим сърдечното съкрушение и обещание да не проявяваме никакво снизхождение към греха. Оплаквайки миналото, нека молим Господа да ни умие, да ни очисти, да ни избели в светлото жилище за Себе Си, казвайки Му: Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях!... Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50: 4, 12)

Така, преминавайки от едно чувство към друго - от вярата към смирението, от смирението към синовния страх, от синовния страх към желанието, от желанието към надеждата, от надеждата към съкрушението - ние ще си съставим вътре в нас постоянен химн, който ще услади Господа и ще привлече вниманието на ангелите.

В такова благодатно настроение и небесно осенение нека пристъпим към Господнята чаша и гледайки я, да направим поклон пред Господа, Който се приближава, като кажем с апостол Тома: Господ мой и Бог мой! И като отворим устата и сърцето си, да приемем Господа смирено и благоговейно, молейки Му се с трезва мисъл с думите на светителя Димитрий: „Влез, моя светлина, и просвети моята тъмнина; влез, животе мой, и възкреси моята мъртвост; влез, лекарю мой, и изцели моите рани; влез, огън небесен, и изгори тръните на моите грехове и разпали с пламъка на Твоята любов сърцето ми; влез, Царю мой, седни на престола на моето сърце и царувай в мене“.

И тъй, нека се приготвим да срещнем Господа и Той несъмнено ще влезе в нас и ще вечеря с нас в сърцата ни. Тогава не ще имаме нужда някой да ни учи, защото Учителят на всички ще бъде в нас. Към Него нека насочим ухото на нашето сърце и да запечатаме думите Му в нашия ум. Той ще ни научи на всичко, но трябва да се постараем да Го задържим в себе си с пълна загриженост и внимание, предлагайки Му само това, което Му е приятно да види у нас. Амин.

 

6 март 1864 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 В ПЕТЪК НА ПЪРВА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Очаквайте Господа в благоговейно безмълвие; пригответе се да Го посрещнете и да Го приемете в себе си по достоен начин

Покайте се, защото се приближи Царството Божие! Господ така е говорил за Своето явяване на земята, за това, че Той - Царят на спасителното царство, вече е дошъл и живее между хората. Поучавайки любознателните, Той при друг случай е казал: ето... Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:21). Но тогава Той физически е бил сред хората само проправяйки и установявайки външно начините за вътрешното Му вселяване в тях. А сега Той се вселява вътре в ония, които с жива вяра чрез светите тайнства влизат в общение с Него, вселява се в сърцата им и там царува като желан Цар и Спасител. Защото Той казва: който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:56). И ония, които са се удостоили с това благо, изповядват: и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20).

Това силно желано вселяване на Спасителя Христа вътре в нас се приближи, братя! Малко време вече остана до минутата, когато ще приемем в себе си Господа: нека се приготвим да Го посрещнем, да Го приемем и настаним в себе си достойно.

Господ ще влезе вътре в нас невидимо. Нека влезем в себе си и да подредим там всичко: да изчистим с въздишки натрупаната прах от нечисти и празни мисли и да се опазваме чрез богомислие, да умием със сълзи всяка нечистота от грешни чувства и разположения и да се опазваме с трезвост, да поправим и възстановим с искрено покаяние всичко покварено и повредено и да се ограждаме със свято усърдие към изпълняване на заповедите. Да пуснем повече светлина през прозореца на искрената и непоколебима вяра, за да съзерцаваме тайните на домостроителството на нашето спасение. Да направим благоуханно жилището на нашето сърце с ароматите на молитвите и топлия стремеж на чувствата към Бога, най-вече да Му приготвим мил и любезен прием чрез нелицемерна, пълна и всепредана любов към Него.

Така като се приготвим, нека се съсредоточим още по-дълбоко вътре в себе си и да чакаме Господа в благоговейно безмълвие, с желание и страх, с горещо усърдие и бодро внимание. Не бива да се суетим и да се разсейваме. Трябва да пазим всякак това топло вътрешно настроение, което сме придобили чрез постене и молитва и което особено ни е осенило или ще ни осени след пълната и искрена изповед. Само за едно трябва да се погрижим: да приготвим за Господа дарове и да ги подредим на различни места.

Бог не приема странични и чужди дарове: трябва да ги търсим в самите нас. И както Той ни дава Себе Си, така и ние трябва да се приготвим да Му се принесем в жертва с всички сили на нашето естество. Нека предразположим себе си да Му принесем преди всичко нашата личност - съзнанието и свободата, да се слеят с Него и да се покоряват във всичко единствено на Неговата воля. И тоя най-ценен дар нека поставим на първо място. После, отдясно нека поставим нашата готовност да посветим на Бога всички сили на нашата душа: разума, с обещание да бъде верен пазител на

истините, съобщени от Господа на земята; волята, с всички желания и разположения, обещавайки да не допускаме тя да излиза от границите, начертани от Господните заповеди; сърцето, с всички чувства и съчувствия, обещавайки да заглушим в него всеки вкус към плътското, нечистото, порочното и да възпитаме само вкуса към чистото, святото и небесното. От лява страна нека сложим нашата готовност да посветим на Бога всички сили на тялото, обещавайки въздържане от чувствени удоволствия, опазване чувствата на зрението и слуха, обуздаване на езика, умереност в храната, съня и почивката, прилично държане, усърдие в труда, избягване на празни развлечения - да имаме всестранна сериозност в поведението.

Като приготвим всичко това вътре в нас и го подредим благоприлично, нека държим будно нашето внимание, възгрявайки в сърцата си топъл и искрен стремеж към Господа, и имайки предвид още едно: как да приемем Господа за първи път, когато се приближи и влезе. Нека знаем, че това става с подобаващо духовно преклонение пред Него, което трябва да завладее и да бъде изразено от цялото ни същество.

Това е цялото приготовление за срещане на Господа. Трябва да проявим усърдие и грижа да избягваме особено старателно небрежността, хладината и механичното външно изпълнение при тоя ред на действия. Когато има усърдие и грижа за достойно приемане на Господа, Той ще бъде снизходителен, ако не всичко е приготвено, приемайки това усърдие в замяна на онова, което не достига. А когато няма усърдие, всичко ще бъде напразно: както става и между нас, когато един разкошен прием с голяма външна парадност и хладна формалност не удовлетворява посетителя и не му е приятен.

Ето така ще се приготвим да приемем Господа в себе си, за да не погинем духовно, защото сам Господ е казал и потвърдил: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан 6:53). Но трябва да се причастим с подобаваща подготовка, защото, ако не сторим това, нашето причастяване ще бъде не за спасение, а за осъждане, както учи светият Апостол: Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:29). Така ние сме притиснати от две страни: ако не приемем светите Тайни Христови, не ще имаме живот, ако ги приемем недостойно, ще приемем своето осъждане. Какво остава да направим? - Да се приготвим, както подобава. Трудно ли е това? Нали се иска не планини да преместваме, а да променим нашите мисли, чувства, разположения, думи и дела, а всичко това е в наша власт. От нас е зависело, че в тях се е прокраднало лошото, защо да не зависи от нас да го изгоним? Постъпвали сме лошо: нека решим да престанем и да започнем да постъпваме добре. Мислили сме лошо: нека решим да престанем и да започнем да мислим честно. Разположенията ни са били лоши: нека решим да ги променим и да създадем в нас добри разположения. Кое е трудното тук? Нужно е едно желание и всичко ще се постигне. Господ се задоволява с едно благо намерение - занапред да отбягваме злото и да вършим доброто. Макар да сме потънали в грехове, но щом се разкаем във всичко без колебание и вземем решение да се поправим - ние сме готови. Нека пристъпим, поднасяйки на Господа само тая решимост - себе си, всички наши сили и целия си живот занапред да посветим само Нему.

Това като изпълним, нека пристъпим смело към престола на благодатта, без да се смущаваме от лъжливи страхове и без да се погубваме с неразумна дързост. Господ иде с милости: нека Го посрещнем. Иде не да съди, а да прости, не да наказва, а да милва, не да поразява, а да лекува и възстановява. Съединявайки се с душата, Той ще и дари Своите блага.

Милостивият Господ да дари с мъдрост всички ни та да Го търсим и така да Го приемем, че като влезе, да вечеря с нас и ние с Него. Амин.

19 февруари 1865 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: -1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 911988
Постинги: 2476
Коментари: 0
Гласове: 772
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930