РАЗСЪЖДЕНИЕ

Милостта е плод на вярата. Където има истинска вяра, има и истинска милост. Св. Иоаникий, минавайки покрай един женски манастир, в който, между многото монахини имало и една майка с дъщеря си. Злите духове, с плътски изкушения нападнали младата дъщеря, и разпалили в нея блудна похот, в такава мяра, че тя искала да напусне манастира и да се омъжи. Напразно майка и я съветвала да остане. Дъщерята даже не искала и да я чуе. Когато майката видяла св. Ионикий го помолила и той да посъветва нейната дъщеря, да не напуска манастира и да не излага душата си на гибел. Ионикий извикал девицата и казал: „Дъще, положи ръката си върху моето рамо!“. Девицата направила това. Тогава милосърдния светец, в сърцето си помолил Бога, Бог да избави девицата от изкушенията, нейната плътска страст да премине на него. Така и станало. Девицата напълно се успокоила и останала в манастира, а светецът Божий заминал по своя път. Но като вървял, в него се разпалила страстна похот, и кръвта му закипяла като в огън. Той пожелал да умре, но да не даде воля на страстите. Видял някаква огромна змия, притърчал [при нея], за да бъде ухапан от нея и умъртвен. Но змията не искала да го ухапе. Той започнал да я дразни, та да го ухапе, но щом се допрял до нея, змията умряла. На часа пламъкът на  похотта изчезнал от Ионикий.

БЕСЕДА за наследниците на царството чрез Христос Господ

Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници (Ефес. 1, 11)

Всичко е от Господ Иисус Христос, всичко е чрез Господ Иисус Христос, всичко е на Господ Иисус Христос. Без него нямаме правилно отношение, нито нормално общение с Бога, нито с хората, нито с другите създания. Той е нашия Глава, Той е нашия Ум. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници. Наследници на какво? На Царството Божие. Защо християните в Новия Завет често са наричани наследници? Наследството винаги е свързано с нечия смърт. Трябва някой да умре, та друг да го наследи. Християните още в този живот стават наследници, защото в тях умира старият човек, а на негово място идва като  наследник новият човек. Онзи, който надживява, той и наследява. Когато тялото умре, душата го надживява; душата, значи, наследява всичко което човекът е събрал с тяло, било добри дела за спасение, било лоши дела за осъждане. Чрез Господа Иисуса Христа, за нас се открива и онова наследство, в което сам Господ блаженства, т.е. безсмъртното Божие Царство. Това Царство ще наследим след като оставим земното царство; когато умрем за земята, ще наследим небето; когато разкъсаме съюзът със сатаната, ще бъдем сънаследници Христови. О, братя мой, помислете, какво богато наследство ни чака! Само да го не продадем евтино, както Исав своето първородство!

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш и Спасителю наш, смили се над нас до край и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски