ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

                                             / продължение /                              

                       Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                               VII

                                  ГРАБЕЖЪТ НА ВОЙНА НОСИ ПОРАЖЕНИЕ

                Когато Иисус Навин превзе укрепения град Иерихон без мъка и загуби, неговата войска наскоро след това претърпя поражение пред неукрепения аморейски градец Гай. Наистина Иисус беше пратил само 3000 човека да нападнат и превземат Гай, но тоя брой бил напълно достатъчен, защото Гай имал по-малко войници. Но се случи нещо неочаквано. Този Навинов полк, който току-що се беше приближил до Гай, удари на бяг. Причината за това бягство е съвсем необяснима от гледна точка на физическите сили. Гайняни излязоха из своя градец и погнаха израилтяните, бързо ги стигнаха и посякоха от тях 36 души, а това предизвика още по-голяма паника и техния бяг. Насърчени, гайяни се впуснаха подир тях, стигнаха ги на една стръмнина и избиха всички.

                Това ненадейно поражение внесе страх и трепет в останалата израилева войска, „и сърцето на народа се разтопи и стана като вода” (Иис. Нав. 7:5). А израилевият предводител Иисус Навин падна ничком пред ковчега на завета, пред светинята, пред която обикновено се моли Богу, и почна да тъжи пред Бога, като искаше да му се открие тайнствената причина на това поражение. И така лежеше до вечерта и се оплакваше. Бог му откри, че причината е грабеж и му рече: „Израил съгреши, та престъпиха завета Ми, който им бях завещал; взеха от заклетото, откраднаха, потулиха и туриха между нещата си” (Иис. Нав. 7:11).

                Като чу това, Иисус Навин започна да търси крадеца - виновника за такава народна несполука. И го намери в лицето на някого си Ахан Хармиев. Сам Ахан си призна, че в Иерихон видял една неприятелска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, полакомил се, взел всичко това за себе си и го закопал в земята под своята шатра. Тогава предводителят му извика: „задето навлече върху нас бедствие, Господ напраща върху тебе бедствие в тоя ден” (Иис. Нав. 7:25). Ахан беше жестоко наказан: убиха го с камъни, изгориха него и нещата - крадени и некрадени - с огън, и нахвърлиха върху тях камъни.

                След това кърваво очистване от грях сред своята войска, Навин отново тръгна срещу Гай и го превзе без мъка и без жертви.

                Тази война ни предлага ясна поука, че народ, който има някаква божествена мисия, било да накаже или да поправи друг народ, не бива да потъпква Божия закон нито в една-едничка заповед. Нито войската като цяло, нито водителите на тая войска, та дори нито един измежду най-простите войници не бива да потъпква Божия закон. Ако един-единствен войник от такава войска извърши грабеж или мародерство, или блудство, или осквернение на светиня, или някакъв друг грях против Божия закон, с това той слага препънка за военния успех на цялата войска. Колкото един войник е с по-висш чин, толкова грехът му е по-голяма препънка за успеха на войската, към която се числи той. Грехът на главните старейшини на една войска против Бога и Божия закон е равен на съзнателното издайничество или на предаване на неприятеля. За всеки грях на война се отмъщава бързо, а не както в мирно време. Това не бива да се изпуска никога от внимание, защото войната е бърза Божия разплата за дълготрайните човешки дела в мирно време. Ние жалим и се оплакваме, че някоя рота случайно се е намирала натясно и е избита. На война няма случайност. Ние жалим някой офицер, който е загинал в своята палатка от заблуден куршум. Няма, нито някога е имало, заблуден куршум. Всяка сачма от пушката улучва там, където трябва да улучи. Няма сляп случай във войната, господин генерале.

                Селските народи на нашия Балкан винаги са знаели, че войникът на война трябва да бъде чист от грях и със страх да стои като свещ пред Бога. Те и днес знаят това и от това знание се ръководят във войната, доколкото не са умствено развратени от ония, които приказват за войната, като нищо не знаят и нищо не мислят. А броят на такива днес на запад е твърде голям. Те са изгубили всяко понятие за най-чистите, духовните и моралните влияния, които са решаващи във войната. Те приписват решително значение във войната на машините, живи и мъртви, сиреч на войниците като живи същества и на бойните машини. Те наричат всичко това вкупом, с една дума - „материал". Материалисти във всичко, те са материалисти и в преценката на войната. Тяхната философия за войната познава само количество и военно изкуство. Затова техните преценки за войната нищо не струват и всички техни предвиждания и предсказания за всички последни войни, на които ние сме живи свидетели, без изключение бяха опровергани от изхода на тия войни. Тяхната основна грешка, която не споделят балканските селяци, е, че във войната между тия две войски те мислят само за тях двете, а не и за Оня Трети, Решаващия, Всевиждащия. А непокварените християнски народи на Балкана мислят за Тоя Трети, Решаващ, Всевиждащ повече, отколкото за самите воюващи страни. Това пък е и библейският възглед за войната.

                От това е ясно:

                1. че Господ мрази ония, които грабят на война;

                2.  че грабежът във войната от страна на отделни лица пречи за успеха на цялата войска.

/ СЛЕДВА /