ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
VIII
СЕДЕМ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ НАРОДИ
Когато един народ отпадне от Бога, Единия, Живия, той става всъщност мъртъв народ. Неговото битие само се люшка в тоя свят като сянка, като още несъборен храст, прерязан до корен. Тогава само да дойде земетръс или потоп, или мор, или война, да духне сянката, ще събори прерязаното дърво, ще зарови мъртъвците. Защото да отпаднеш от Бога, Единия и Живия, ще рече да започнеш война с Бога и да потъпчеш целия Му закон. Как може тревата да воюва срещу косача? Как грънците ще могат да воюват с грънчаря? „Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече” (Ис. 10:15)?
Седем народа живели в Ханаанската земя: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци. Всички тия народи били отпаднали от Бога, Единия и Живия, погазили целия Божий закон, предали се на идолопоклонство, а заедно с това неизбежно и на крайна безнравственост. Нито милостта, нито наказанието на Всевишния докосвало техните сърца. Защото и милостта, и Божието наказание те не приписвали на Бога, а на дяволите. Тяхната вяра била просто вяра в дяволи, техният страх - страх от дявола, и техният съюз - съюз в името на дяволите. Такива били тия народи, когато Иаков напуснал Ханаан и се преселил в Египет, такива били и след 430 години, когато народът Иаковов или Израилев се върнал в Ханаан. На брой и физически те били по-силни от Израиля (Втор. 7:1), ала духовно те били мъртви. И содомци, и гоморци били също такива духовни мъртъвци и небесната сила пуснала върху тях огън и пепел, за да ги погребе. Такива били Тир и Сидон и войната ги е погребала. Такъв бил Помпей и затова е покрит с огън и пепел.
По повеление на оскърбения Вседержител подобна съдба трябвало да постигне и седемте народа в Ханаан. Тях израилтяните трябвало да заличат като сенки, да свалят като вече прерязано и отделено от корена дръвче, да ги заровят като мъртъвци. Това Бог наистина наредил да бъде извършено от Израилтяните, когато влязат в обещаната земя (Втор. 7:2).
Някои протестантски тълкуватели на Свещеното Писание искат да видят в това или Божията немилост, или заблуда на Мойсей. Как така е могла да излезе от Бога такава свирепа заповед? - питат те. Трябва, казват те, Мойсей да се е заблудил. - Нито едното, нито другото. Нито немилост от Бога има, нито заблуда на Мойсей. Ония, които стотици години са тъпкали името на своя Създател, газили са закона Му и са воювали против Него, нима не са заслужили смърт, и то смърт вечна? За Божия милост тук не може да става въпрос, преди да се разберат всички страшни богопротивни грехове и пороци на тия народи. Впрочем, кой може да оспори правото на градинаря да премахне от градината си вехнещо дърво, а да посади друго, по-хубаво и по-здраво? А и кой може да проследи докрай дълбочината на Божия Промисъл? Тук две неща са несъмнени: първо, че ония народи отдавна са заслужили гибел поради своята развала, и второ, че Господ в тоя случай е искал да изпита вярата и послушанието на израилския народ така, както някога изпитвал Авраама, като му заповядал да пренесе в жертва едничкия си син. В това изпитание израилтяните понякога показвали Авраамовата вяра и послушание спрямо своя Господ, по-често падали при тоя изпит, обладани от своето необуздано лакомство и похотливост, приемали вярата на тия Божии противници и заставали на техния фронт срещу Бога. За това те трябвало да понесат много наказания от Бога, да търпят военни поражения и да отлагат изпълнението на своята мисия.
След смъртта на Мойсей, когато Иисус Навин поел предводителството на войската и народа израилски, той напредвал славно и бързо от победа към победа, смазвайки пред себе си ония седем осъдени на смърт народи.
Не се отклонявай от закона ни надясно, ни наляво -казал му Господ в самото начало на неговото воюване. „Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно. Бъди твърд и храбър, не се страхувай, защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш” (Иис. Нав. 1:7-9). И този военачалник бил верен и послушен на Бога до края на живота си, като не погрешил нито срещу една Божия заповед. Ако нямало тук-там грях, тоест престъпване на Божия заповед от страна на войници от неговия лагер, то ония седем народа щяха да бъдат бързо поразени и заровени като живи мъртъвци. Обаче щом се появявал грях в победоносната войска, следвало и поражението и́. Така обсадата и превземането на Иерихон вървели бързо и лесно, но първата война срещу Гай свършила с бягство и поражение на израилтяните поради греха на един човек, един-едничък, но за това ще говорим на друго място.
Страшната съдба на седемте осъдени на смърт народи в Ханаан ни предлага следната поука:
1. че ни един народ не може да греши против Божия закон и да живее в мир;
2. че грехът е агент на войната и че колкото и един грешен народ да се показва миролюбив, войната трябва да дойде върху него;
3. че за наказание на един богоотстъпен и богоборен народ Бог си служи понякога с твърде далечни народи. Така за наказание на ханаанските езичници от Египет са доведени израилтяните, както по-късно за наказание на европейците са доведени от далече Атила и Чингис хан, за наказание на испанците - сарацините, а за наказание на балканските народи - турците.
/ СЛЕДВА /
