ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                          / продължение /       

                                                         XV

                КАК МАЛОБРОЙНА ВОЙСКА ПОБЕЖДАВА ПО-ГОЛЯМА

                Когато великият военачалник на израилския народ, Иисус Навин бил на смъртния си одър, той изрекъл пред народа си тия пророчески думи: „един от вас прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил. Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог” (Иис. Нав. 23:10, 11). Това пророчество се изпълнявало много пъти през многовековната история на народа Израилев, както по време на Съдиите, така и по време на Царете и по-късно при Макавеите. Нека приведем тука засега само един поразителен пример от времето на съдията Гедеон, с който ясно и изразително се обяснява, как и защо една малка войска може да победи друга многочислена войска.

1. По време на робството под мадиамците Израил много обедня, защото, между другите притеснения на поробения народ, завоевателите правеха и това: засееха ли израилтяните своите ниви, дохождаха мадиамци и амаликитци на тези ниви, „нахълтваха като скакалци”, със своите безброй камили, със стадата си и шатрите, „та изтребваха земните плодове” и опустошаваха земята. В крайното си бедствие грешните израилтяни си спомниха за своя Бог и отчаяно викнаха към Него. Господ се смили, яви се на Гедеон и му рече да иде и да избави израилския народ от мадиамско робство. Гедеон беше прост човек и работеше на нивата си. В простотата си Гедеон отговори на Господа: „как ще спася Израиля”? А Господ му отвърна: „Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека” (Съд. 6:15, 16). Не повярва предпазливият Гедеон, че наистина Господ възлага такава голяма поръка на него, един селяк от най-бедното племе, Манасиевото, „и най-малкия в дома на баща си” (Съд. 6:15). Затова Гедеон поиска от Бога някакъв знак. И когато исканата личба му се даде, той се яви пред народа, потруди се и набързо събра тридесет и две хиляди души за бой. Но тогава Господ му рече: „с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: „Моята ръка ме спаси" (Съд. 7:2). Господ поръча на Гедеон да обясни : „който е страхлив и боязлив, нека се върне" (Съд. 7:3). Какво се случи? Когато Гедеон обяви това на народа, не по-малко от двадесет и две хиляди души напуснаха фронта и се върнаха по домовете си! Останаха всичко десет хиляди с Гедеон. Но и този брой беше твърде голям за Господа на войнствата. Затова Господ заповяда на Гедеон да доведе войската си до един поток и да следи кой как ще пие вода. Едни загребват вода с ръка, поднасят към устата и пият, а други клякат на колене, навеждат се и пият от потока. Тогава Господ рече на Гедеон да задържи за бой първите, а вторите да разпусне. Обаче ония, първите, които пиеха вода от ръката си, бяха общо 300 души. Но Господ рече: „с тия триста, които лочеха, ще ви спася, и ще предам мадиамци в ръцете ви. А мадиамци бяха голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг”. И триста човека имаха за задача от Бога да победят такова множество!

                Какво направи Гедеон с онази своя малка чета? Даде на всеки войник по една тръба в ръка и по една стомна, а във всяка стомна запалена свещ и през нощта нападна мадиамци. Като се приближиха, всеки войник затръби със своята тръба и всеки строши стомната си. Когато триста тръби екнаха и триста свещи светнаха от всички страни, мадиамци се изплашиха, а камилите им се разбъркаха; никой никого не разпознаваше в тъмната нощ, а се нападаха един друг с мечове. Така едни се изпоклаха помежду си, а други побягнаха, за да срещнат смъртта на другата страна. Победата на Гедеон беше пълна. Като последица от нея Израил беше освободен от мадиамско иго.

                Във връзка с това ще ми позволите да Ви спомена нещо от историята на освобождението на балканските християни от турците. Войните за това освобождение са започнали първо от сръбските селяни със своите водачи Карагеорги и Милош. Тези войни донякъде приличат на Гедеоновата война. Във всички славни битки по време на въстанието сръбските бойци са били по-малобройни от султанската войска. В една от битките с турците Милош имал малобройна войска в сравнение с турската. Милош се помолил Богу и заповядал на войниците си една нощ, преди самия бой, да побият многобройни колове и да ги обвият с шума, кърпи и дрехи, та отдалеко да изглеждат като наредени в редица войни. Като се съмнало, турците погледнали и се уплашили от „многобройната" сръбска войска. Тоя ден Милош нанесъл победа над наистина превъзхождащата го по численост турска войска.

                Още един пример от Библията. Големият иудейски герой Иуда Макавей бил нападнат от сирийския войвода Сирон. Сирийците били страшно много. Иудеите се уплашили и в страха си казали на Иуда: „как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем отслабнахме, понеже днес още не сме яли”! На това Иуда им отговори: „лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина, защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят; а ние се бием за нашите души и за нашите закони. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях” (I Мак. 3:17-22). И наистина в оня ден иудеите страшно разбили войската на Сирона, мнозина изпосекли, а останалите обърнали в диво бягство.

От тия библейски примери е ясна следната поука:

                1. че на неправата страна е страхът, а на правата -храбростта;

                2. че не броят, а Бог решава войната;

                3. че се е доказала истината на пророческите думи: един от вас ще прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие с вас.

/ СЛЕДВА /