ГЛАВА 1

За това, че никога не бива да се отчайваш, даже ако много си сгрешил, а трябва да се надяваш на спасение чрез покаяние

1. От свети Паладий (за Йоан Ликски)

Преподобни Йоан Ликски (за него се говори по- подробно в друга глава) ни разказа следното във връзка с това, че трябва да избягваме разговори с жени: „Имаше в града един младеж, който много и тежко грешеше. Но по Божия воля се съкруши за множеството си грехове. Тогава отиде на гробището и се затвори в една гробница. Там, като паднал ничком на земята, изпускайки от дълбините на сърцето си тежки стонове, оплаквал предишния си живот.

    Така минала една седмица и една нощ му се явили бесовете, които по-рано толкова много му бяха вредили.

    - Къде е тоя развратник - завикали те - къде е тоя, който до насита поживя в разврат, а сега изведнъж съвсем ненадейно и без никаква причина стана такъв чистичък и добър! След като вече не става за нищо, си спомни за християнството и въздържанието! Нищо добро не го чака - толкова е затънал в нашите пороци!

- Защо не станеш от пода - продължавали те - и не тръгнеш с нас по обичайните си дела? Блудниците и кръчмарите те чакат. Нима няма да дойдеш да си утолиш страстите? За теб и без друго вече няма никаква надежда, а ако продължаваш да се самоизтезаваш така, присъдата не е далече! И защо, клетнико, толкова много бързаш да бъдеш наказан? Защо си толкова нетърпелив да попаднеш по-скоро в съда? Многократно си изпробвал всичко беззаконно, което може да съществува. За всичко това си в наша власт, а отгоре на всичко се опитваш да избягаш? Защо мълчиш? Или не си съгласен? Хайде, тръгваш ли с нас или не?

Но младежът продължавал да плаче, не им отговарял и дори не ги слушал. Тогава бесовете, като не постигнали нищо, го хванали и започнали да го измъчват жестоко. След като му наранили цялото тяло с мъчения, го захвърлили полумъртъв и си тръгнали. А младежът останал неподвижен, както преди, и само проливал сълзи с непрестанно покаяние.

     Междувременно роднините му започнаха да го търсят и го намериха. Щом узнаха какво му се е случило, настояваха да го пренесат вкъщи. Но младежът не се съгласи. Следващата нощ бесовете отново дошли и го подложили на още по-страшни изтезания. Но когато близките му отново отидоха, той не им позволи да го отнесат оттам.

     - По-добре да умра, отколкото пак да падна в същата сквернота - им рече той.

     През третата нощ бесовете го изтезавали толкова безжалостно, че той едва останал жив.

     И щом видели, че той не се предава, бесовете отстъпили с вик:

     - Ти победи, победи, победи!

     Оттогава на младежа вече не му се случваше нищо лошо и той продължаваше да се подвизава в чистота и добродетели. Живя чак до смъртта си в същата тази гробница и Бог го почете с духовни дарове и чудеса“.