Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2017 13:32
8. От авва Исаия
Ако си се отрекъл от света и си предал себе си на Бога за покаяние, не позволявай на помисъла си да те измъчва заради предишни твои грехове, казвайки, че не са ти простени. И не пренебрегвай отново заповедите на Господа, защото тогава Той няма да прости и предишните ти грехове. Пази се, брате, от духа, който донася на човека печал. Той разполага с много хитрости, за да те лиши от сила.
Защото скръбта по Бога (2 Кор. 7:10) е радост -радост да виждаш себе си пребиваващ в Божията воля. Този, който ти казва: „Къде ще избягаш? Няма покаяние за теб“, казва това от ненавист, за да накара човека да наруши въздържанието. А скръбта по Бога не воюва с човека, а му казва: „Не бой се! Хайде, върни се назад!“ - понеже знае, че човекът е немощен, и го насърчава.
Приемай помислите с разумно сърце - и те няма да са толкова тежки за теб. Те съкрушават с бремето си оня, който се бои от тях. Силата на тези, които искат да придобият добродетел, е в следното: паднеш ли, не бъди малодушен, а започни наново. А Божията благост е в това, че когато и да се обърне човек от греховете си, Бог го приема с радост и не му припомня за предишните му съгрешения. Нали в Писанието така и е казано за блудния син: той остави храната за свинете, тоест плътските си похоти, и със смирение се върна при баща си (вж. Лук. 15:11-32). Затова и баща му го прие и веднага нареди да му дадат одеждата на чистотата и залога за синовство, който се дарява от Светия Дух. Защото Владиката ни е милостив и иска само човек да се обърне, както и Самият Той каза: „Истина, истина ви казвам, че на небесата се радват и за един каещ се грешник“(ср. Лк. 15:7). Тъй че, братя, доколкото ни е дадена Неговата милост и богатството на щедростите Му, нека да се обърнем към Него с цялото си сърце - и Той ще ни приеме с човеколюбие и ще ни направи участници във вечния живот. Така че обърни се и си пази сърцето. И не изпадай в небрежност, не казвай: „Как аз, грешният човек, мога да спазя всички тези добродетели?“
Защото покаянието не изисква от теб дори това! Ето, човек се обръща към Бога, оставя греховете си - и в същия час покаянието го ражда отново и го кърми сякаш с майчино мляко от пречистата си гръд. Отглежда го като нежно любеща майка. И докато детето е в скута на майката, тя го пази от всякакво зло, а когато заплаче, веднага му подава гръд. А понякога и ще плесне младенеца по лицето, колкото той може да понесе, за да го посплаши, та да приема млякото със страх и да не бъде с дръзко сърце. Но ако заплаче, тя веднага ще се смили над него, понеже го е носила (в утробата си). И го придумва, и го целува, и го милва, докато той сам не се улови за гръдта и.
Ако покажеш на младенец злато или сребро, или бисер, или някаква друга скъпоценност от тоя свят, той, разбира се, ще ги погледне. Но докато е в скута на майка си, ще го тегли само към гръдта и, а останалото ще му бъде безинтересно. А и баща му няма да го укорява, защо не работи или защо не отива на война с враговете му. Защото знае, че е още малък и не може нищо - има крачета, но не може да застане прав на тях; има и ръчички, но няма сила да държи оръжие. Затова родителите му търпят и чакат детето да порасне.
И когато поизрасне малко, детето става момче. И ако поиска да се бори с някого и онзи го повали на земята, бащата не се сърди за това на сина си, понеже знае, че той е още момче. Но, когато синът възмъжее, проличава цялата му ревност - ако воюва против враговете на баща си. Тогава и бащата му поверява състоянието си като на свой син.
Но ако след всички трудове, които родителите са положили за него, синът е станал негодник, ако ги мрази и не почита благородството им, ако се сприятели с враговете им - тогава те ще го лишат от милостта си, ще го изпъдят от къщи и няма да му дадат наследство.
Така че, братя, нека и ние да се постараем да останем под покрова на покаянието, да пием мляко от светата му гръд - и то ще ни отгледа. Нека носим игото му, ако то ни наказва - и тогава по Божия воля ще се възродим свише и ще достигнем до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13).
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...