1. От свети Ефрем
Братя! Славата, приготвена за светиите, е велика и непостижима. А славата на тукашния живот ще увехне като цвете и като зелен злак скоро ще опада (ср. Пс. 36:2 - според превода на седемдесетте). Мнозина управници и царе са владели големи страни и градове, но само щом времето им отмине - и сякаш не са съществували. А колко царе е имало, които са управлявали много народи; издигали са си статуи и паметници и са считали, че това ще съхрани името им след смъртта! Но дойдоха други, разрушиха статуите и събориха изваянията, а на някои заличиха лицата и на тяхно място издялаха собствените си черти. Впрочем, и техните трудове бяха заличени от потомците.
А имаше и такива, които си издигаха великолепни гробници, мислейки, че е това ще запечатат името си във вековете, и изписваха на тях инициалите си. Но дойде друго поколение и гробниците се озоваха в негова власт. И за да ги разчистят както трябва, изхвърлиха костите на предишните стопани като дребен чакъл. И каква им беше ползата от разкошната гробница или пирамида?
Всяко суетно дело приключва с нищо. Но с прославените в Бога не е така, понеже Той им е приготвил вечен живот и нетленна слава. Светлината на слънцето, луната и звездите - откакто са създадени и до ден днешен - не е помръкнала и не е потъмняла от времето. Тази светлина сияе все така ярко и неизтощимо и във вечността, по словото на Твореца, е което Той в началото определи светилата да властват над деня и нощта. И точно по същия начин Той определи и за любещите Го Небесно Царство и нетленна радост.
И щом не променя словата Си относно видимото, е ясно, че не ги променя и по отношение на невидимото. И светът ще премине, когато бъде утодно на Твореца, а славата на светиите няма предел. Така че нека се постараем „да сторим плодове, достойни за покаяние“, за да не се лишим от тази радост и да не попаднем във вечната тъмнина - там, където скръбта е непоносима. А ако искаш, влез, например, в спалнята си, затвори вратите и капаците на прозорците, прекрати достъпа на всеки едва блещукащ малък лъч. А после остани вътре - и ще узнаеш каква скръб носи мракът...
Щом дори там, без болка и мъчения, страдаш така, при все че си свободен да излезеш веднага, представи си какви мъки те чакат във външната тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби, и в неугасимия огън, който вечно наказва онези, които веднъж са били хвърлени в него? Нека помислим и за това, какъв срам ще ни обземе още преди мъченията. Тогава пред очите ни светиите ще се обличат във великолепно, неописуемо одеяние, изтъкано от добрите им дела. А себе си ще видим не просто голи и лишени от тази блестяща слава, но и тъмни, почернели и излъчващи зловоние - каквито сами сме се направили в този свят чрез дела на тъмнина, разкош и разврат. Нека плачем пред нашия Господ Бог, та да намерим милост у Него!
Не за пари се състезаваме; ако загубиш пари, можеш да спечелиш други. Но залогът тук е душата ни, а ако погубим душата, вече няма да успеем да си я върнем обратно, по думите на Писанието: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Мат. 16:26).
Нека поразсъждаваме върху това, че в света войниците получават от царя малка заплата - и се сражават за него не на живот, а на смърт. А ние получихме такива обещания - значи, в още по-голяма степен не бива да отстъпваме от подвига на праведността - така и ще се избавим от бъдещия съд, и ще получим неизречени блага. Нека си спомним и следното: не можем да понесем слънчев пек или силна жега - а как ще понесем жегата на вечния огън, който винаги гори и не изгаря?
Ако искаш, любезни брате, опитай със земен огън и ще узнаеш колко непоносимо ще бъде онова мъчение. Запали светилник, доближи върха на пръста си до огъня и ако можеш да изтърпиш горещината, вероятно и там ще я понесеш. А ако не можеш да понесеш болката дори от това пламъче, какво ще правим, когато цялото ни тяло заедно с душата бъде хвърлено в оня страшен и неугасим огън?
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...