2. Из патерика
За авва Сисой разказваха, че когато умирал, а отците били край него, лицето му засияло и той рекъл:
- Ето, дойде авва Антоний.
А след известно време рекъл:
- Ето, дойде ликът на пророците.
И лицето му засияло още по-ярко и казал:
- Ето, дойде ликът на апостолите.
И сиянието на лицето му станало още по-силно и той сякаш разговарял с някого.
- С кого беседваш, отче? - го попитали старците.
- Ето, идат ангели - отговорил той, - да ме отведат, а аз ги моля да ме оставят още малко, за да принеса покаяние.
- Нима не си се покаял достатъчно, отче? - му казват старците.
- Наистина - отговорил той, - дори не зная дали съм поставил начало.
Тогава всички разбрали, че той е съвършен. И лицето му отново заблестяло като слънце, така че всички се изплашили. Но той им рекъл:
- Вижте - иде Господ и казва: „Донесете Ми избрания съсъд от пустинята“.
И тозчас аввата предал духа си. И сякаш блеснала мълния, а килията се изпълнила с благоухание.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...