ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ – 14 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“, казва премъдрия Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този един, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал: „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си, спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.
БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата
Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75, 33)
Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората - не е прославен, а когото Бог прослави - той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? ( Иоан 5, 44 ), казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам ( Иоан 5, 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога.
Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение, Тя отдавала на избранничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смирения от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположника Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот, смирението винаги вървяло пред славата. И в нашия живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде така. Защото ако смирението не предшествува славата, славата никога няма да дойде.
О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо, и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски